събота, 30 юли 2011 г.

Френска селска торта и още една слънчева награда

Всяка моя торта е сериозно обмисляна, изстрадана, правена с много любов и ... никаква яснота какво ще се получи накрая :) До сега не съм правила една и съща торта два пъти, но аз съм си новак в тази сфера. Днешната торта е за една много слънчева девойка, която вече духом е на морето, затова не ми беше трудно да измисля дизайна на тортата. Задължително трябваше да има морски животинки. Идеята ми хрумна от това сладко раче на Бети. Имах и необходимия продукт - бадемов марципан от страхотното интернет магазинче на Рони, който все чакаше да се престраша да го пробвам. Сега е времето да си кажа най-искрено - никога до този момент не бях правила фигурки от захарно тесто, марципан или фондан! Дори нямах идея дали от марципана може да се получи нещо... и се започна едно ровене в интернет за напътствия за правене на октоподи, раци, риби, миди и т.н. Това е резултата:
Надявам се да разпознаете кое какво е :) Сега стигаме и до тортата. Трябваше ми торта с покритие което да наподобява пясък, на който да се разхождат моите творения и освен това да е нещо леко и вкусно. Решението беше взето - избора падна върху френската селска торта. Имаше едно лято, в което с рожденничката си похапвахме почти всеки ден от нея, но сега щеше да е домашно приготвена. Рецептата, която избрах е на Дани, която е сътворила една невероятно нежна и красива торта. Надявам се един ден да мога да направя нещо поне наполовина толкова изящно и съвършено.
Ето и необходимите продукти:
За блатовете:
  • 4 с.л. мед;
  • 1 бакпулвер;
  • 3 яйца;
  • 1/2 ч.ч. кристална захар;
  • 50 гр. краве масло;
  • 2 1/2 ч.ч. брашно;
  • 1 к.л. канела.
За крема:
  • 2 кофички заквасена сметана Мегле;
  • 250 мл. течна готварска сметана;
  • 3-4 с.л. пудра захар;
  • 1 ч.ч. сушени червени боровинки;
  • 350 гр смлени орехи; 
Още от самото начало искам да ви предупредя, че трябва да си отделите около 3 часа за приготвянето на тортата (това е без времето необходимо за приготвянето на фигурките), за да не ви се налага после да обяснявате на съседите какво точно правите с миксер в 1 часа през нощта :) Започнете със загряването на медът и бакпулвера на водна баня или на около минута в микровълновата до получаване на пяна. Изчакайте сместа да изстине. През това време може да си приготвите орехите. Разбийте яйцата със захарта до побеляване и заедно с медната смес и маслото ги сложете на водна баня. Оставете яйчено-медената смес да поври около 10 минути. След това изключете котлона и добавете брашното и канелата. Трябва да се получи тесто по гъсто от кексово. Пригответе си предварително изрязани от хартия за печене кръгове с диаметъра, с който искате да бъде тортата. Моята беше с диаметър 22 см и се получиха 10 блата. В средата на всеки кръг сложете по 2 с.л. от сместа и с помощта на нож разстелете равномерно тестото по кръга. Печете блатовете в предварително загрята на 170 градуса фурна за не повече от 5 минути или до получаване на зачервяване по края. Отлепете хартията и изчакайте блатовете да изстинат.
Време е за приготвяне на крема. Разбъркайте заквасената сметана с пудрата захар и добавете към нея разбитата сметана. Подреждането на самата торта е лесно: Първи блат - крем, втори блат - крем и поръсете със смлени орехи, трети блат - крем и поръсете с червени боровинки, четвърти блат -  крем, пети блат - крем и орехи, шести блат - крем и червени боровинки, седми блат - крем, осми блат - крем и орехи, девети блат - крем и червени боровинки, десети блат - крем. Покрийте цялата торта с крема и поръсете с плътен слой смлени орехи. Ако решите да правите морска торта може да направите шоколадов ганаш като загреете 100 мл готварска сметана и след като заври я отместете от печката и добавете 100 гр. бял шоколад и синя готварска боя. Изчакайте да изстине и приберете в хладилника поне за 2 часа. Разбийте сместа с миксер и шприцовайте морето около тортата.
Самите фигурки са приготвени от бадемов марципан и готварска боя. Отрязват се парченца от марципана, които трябва за около 5 минути да се мачкат с ръце (като пластелин) докато омекнат и се поставя постепенно боята, като след всяко поставяне се размачква с ръце. Оформянето фигурките направих с помощта на дъска за пластелин, нож и клечки за зъби :)
Ето и едно парченце любезно предоставено от рожденичката за снимка. Почерпете се!
 
И накрая искам да споделя една много слънчева награда, която получих от Мони с:
Теди
Бети
Както и с всички, които намират време да посещават моят блог и се надявам да я предадете нататък. Нека тази награда да ви усмихне поне за малко и да внесе много слънчево настроение в лятото ви!

петък, 29 юли 2011 г.

Как да направим "сладка" кошница и една награда :)

Голям фен съм на всички сайтове, предавания и списания, които имат рубрики - преди и сега, в които се показват как изгледат преди и след "освежаването"различни предмети, мебели и дори домове. Имам безброй интернет часове прекарани в разглеждане на сайтове за освежаване на стари мебели и скълъпване на разни неща от непотребни вещи. Както вече се досещате днешната ми публикация няма да е кулинарна. Тези дни съм на вълна рожден ден. Около мен цари трескава подготовка на изненади за една рожденичка, който цени най-вече малките неща, в които обаче си вложил нещо от себе си. В началото дори не ми беше хрумвало да показвам моето творение, но накрая реших, че може пък да ви даде идея за бърз подарък на близък човек.
Какво ви е необходимо:
- няколко бурканчета сладка, мармалади, конфитюри;
- етикетчета от самозалепваща се хартия;
- шарена хартия за подаръци;
- шарени връзчици за опаковане на подаръци;
- плетена кошница;
Избрах си от интернет цветна рамка за етикетите и ги надписах. По желание може да се разпечатат и цветно. На всяко буканче направих капаче от хартия и завързах с цветна панделка. Накрая подредих в плетена кошница. Това е всичко :) В моя случай (понеже съм голям плюшкин) почти нищо не съм купувала с изключение на няколко цветенца, които залепих на кошницата и цветното разпечатване на етикетчетата. Имах панделки и хартия събирани от различни получени подаръци, а кошницата е от една сватба на която трябваше, по стара традиция да танцувам с кошница с пиле :) Но мисля, че не би ви излязло повече от 15 лв. да си набавите необходимите за украсата неща. Надявам се да ви е харесала моята "сладка" кошница :)
Накрая, но не на последно място искам да споделя с вас една много скъпа за мен награда, която получих от Елексирчето!
Много и благодаря не само за наградата, а и за това, че винаги намира време да окуражи прохождащите кулинари! Продължавай все така да ни носиш много слънчево настроение и усмивки!
На свой ред бих искала да "почерпя" макар и малка част от своите нови приятели:
Мони -  Още от самото начало на нашето виртуално запознанство имам чувството, че се познаваме отдавна :)
Пепчо - За това, че от самото начало ме окуражаваше и беше една от първите посетителки на моя блог;
Йоли - чийто блог ме вдъхнови да започна с кулинарните опити;
Миро -  който не знам как намира време и да кулинарства, и да твори и да каже по някоя добра дума на всеки;
Рони - при която винаги е мнооого сладко и вкусно.
Леви - нейният блог е място, на което може да се намерят много идеи;
Ева - всичко, което прави е не само много вкусно, но и поднесено с усещане към всеки детайл и невероятно съвършенство;
Павлина - която е създала едно много уютно и вкусно местенце. 

И не на последно място и искам да я дам и на Елексирчето :)
Има още много хора, от чийто блогове и споделени съвети, съм научила и са ми помогнали да направя това мое виртуално местенце, такова каквото е. Благодаря ви!

вторник, 26 юли 2011 г.

До водопадите, детството и обратно

Никога не започвайте фотосесия със снимка на магаре! Рискувате да получите доста "магарешки" резултат :) В началото на пътуването до Крушунските водопади и до моето родно място първата снимка, която направих беше на едно много любопитно магаре, което се опита да се качи на автостоп. И когато се прибрах се оказа, че една сериозна част от снимките, за мой ужас, са доста призрачни и не съвсем на фокус.
Самите водопади са приказно място. Преди да отида имах сериозни съмнения какви щети са нанесени от построяването на еко-пътека, но тя наистина не отнема от красотата им, а просто дава възможност да им се насладите напълно.
Въпреки, че ако го правите в компанията на деца в ранна тинейджърска възраст рискувате да ви се сторят като поне шестия кръг на ада, защото местността е пълна с хлъзгави места, пропасти, пещери и безброй потенциални опасности за любопитковци и ще се чудите къде по напред да гледате. Но пък малчуганите накрая ще се окажат доста мокри и безкрайно щастливи от изследваните тайни пещери

и откритите съкровища :)
Няколко практични съвета: Не ходете през почивните дни! Вероятността да видите основно гърбовете на безкраен брой хора, вместо водопадите е твърде голяма. Носете си вода, защото ако изберете да минете пълния маршрут на екопътеката ще ви трябва поне час и половина. Вземете си много удобни обувки и приемете, че ще се намокрите :)
Лично на мен много ми хареса факта, че мястото наистина се поддържа чисто, въпреки тълпите, а и цените на паркинга, входа и храната са доста прилични.
За десерт ще ви почерпя с малко снимки от мястото, на което прекарвах всичките си летни ваканции - в къщата на баба :) Нали знаете - място, на което винаги имате поне по един верен приятел, който да ви чака.
Място, на което времето сякаш е спряло и ви приканва да се отпуснете и да забравите забързания ритъм на ежедневието.
 Място, на което ви чака нещо вкусно приготвено от бабините ръце - специално за вас.

Място, където да си зелен е нещо нормално, а не част от кампания.
Но и най-хубавите неща имат своя края и трябва да се поеме дългия път обратно, по който може изненадващо да откриете къщичка на баба Яга да се съредновава със старите детски люлки за вниманието на малчуганите.
Или пък осветени пътни знаци, които се захранват от слънчева енергия. А дори може да откриете, че пътувате в тунел от зеленина. Пътуването винаги е по-интересно от пристигането :)
Това беше от мен. За най-търпеливите да прочетата всичко има подарък - парченце баница :)

събота, 23 юли 2011 г.

Шоколадови бисквити "Трюфел"

Това са едни от най-любимите ми бисквити и не може да не бъдат представени в блога :) Не са трудни за приготвяне, но трябва да си предвидите повече време, защото трябва да изчаквате на различни етапи ту да се загрее сместа, ту да се охлади, ту почти да замръзне, но ви уверявам, че си заслужават. Определено са подходящи за поднасяне на гости и при специални случаи, защото имат интересен вид, а за вкуса ... просто ще кажа - Шоколад и пак ШОКОЛАД :)
Не мога да посоча оригинален източник на рецептата, защото ги приготвям вече трета година и отдавна съм загубила дирите на първото листче. Самата рецептата е популярна и предполагам, че повечето от вас я познават. 
Необходими продукти:
- 200 гр шоколад (аз най-често използвам натурален, но дава по-горчив привкус и понякога го правя и със 100 гр. млечен и 100 гр. натурален);
- 110 гр/ 5 1/2 с.л. кристална захар (този път ги направих с кафява захар Мусковадо и определено има разлика, но до сега съм използвала обикновена и също се получават много добре);
- 90 гр краве масло;
- щипка сол;
- 3 яйца;
- 210 гр/ 21 с.л. брашно;
- 25 гр/ 5 ч.л. какао;
- 1/2 ч.л. бакпулвер;
- пудра захар;
- 1 ч.л. ванилия.
По желание:
- шоколадов чипс;
- канела;
В началото на моите по-сериозни кулинарни опити много ми беше трудно да си избера рецепти, защото почти всички публикации в Интернет посочват продуктите в грамове. Използвах сложна система от сравняване на съответния продукт в таблица и пресмятане на съотношението между грамове и техния еквивалент в супени лъжици. Предизвиквах голям смях вкъщи като ме видеха да меря брашно за питка със супени лъжици :) Това е от ерата преди да си купя електронна везна, но честно казано специално за тази рецепта може да си позволите мерене с лъжица и малките отклонения в грамовете няма да повлияе значимо върху крайния резултат, затова давам и грамажите и техния еквивалент в лъжици.
Да започнем и със самото приготвяне. Разтопете шоколада и маслото на водна баня. Отместете от печката и добавете захарта. Изчакайте шоколадовата смес да се охлади и започнете да добавяте едно по едно яйцата като разбивате добре сместа след всяко от тях. Добавете и ванилията. Пресейте брашното с какаото, солта и бакпулвера и започнете да го слагате в шоколадовата смес. Покрийте съдът с фолио и го оставете в хладилника за поне час. Тук аз отново реших да експериментирам и разделих сместа на три части. Едната част я оставих без добавки, към втората сложих канела, а към третата добавих шоколадов чипс.
Пригответе си тава покрита с хартия за печене или намазана с масло. С помощта на чаена лъжичка вземайте от сместа и оформете малки топчета. Всяко от тях оваляйте в дебел слой пудра захар и върнете в хладилника за около 5 минути. Загрейте фурната на 160-170 градуса и печете около 10-15 минути. Като извадите бисквитките са доста меки, но не се изкушавайте да ги печете повече, защото като изстинат те стават хрупкави отгоре и с една неустоима мека сърцевина... Усещате ли аромата на шоколад, канела и хубаво настроение :) Пожелавам Ви много усмихнати почивни дни, а аз заминавам на малко пътешествие и да видим какви подаръци ще ви донеса от там :)

четвъртък, 21 юли 2011 г.

Пълнен заек по ловджийски

Нали знаете как понякога опитвате нещо, което оставя толкова незабравим вкус у вас, че непрекъснато мислите за него и се опитвате да го приготвите. Аз наскоро опитах една йогурт торта с горски плодове, която не ми дава мира, но тази публикация няма да е за нея :) Това е мечтаният заек на моята половинка. Толкова пъти съм чувала за този УНИКАЛЕН пълнен заек, че накрая решихме да се опитаме да го приготвим по неговите спомени за рецептата. Резултатът - това е моя първи пълнен заек (трети по ред на опитите), който не ми се получи сух и плънката наистина се получи :) Рецептата определено ще се хареса на всички любители на месото, защото освен заешко, съдържа още 3 вида месо.

Необходими продукти:
- цял заек;
- 200 гр. свинско месо;
- 100 гр. пилешко месо;
- 100 гр. сурова наденица;
- 1 глава червен лук;
- 1/2 ч.ч. ориз;
- 1 кофичка заквасена сметана Мегле;
- 3-4 картофа;
- краве масло;
- сол;
- червен пипер;
- черен пипер;
- чубрица;
- джоджен;

За самото приготвяне на заека аз използвах жокер :) Мъжът ми изряза с огромно търпение всички ребра. Според мен може и да си спестите тази дейност, но пък си е улеснение после при поднасяне. Осолих от вън и от вътре заека и го намазах с малко разтопено масло. Оставих го да поеме солта и приготвих плънката. Първо задуших лука, след това добавих нарязаните на много малки парченца свинско месо, пилешко месо и наденицата (мисля, че е най-лесно просто да махнете обвивката на наденицата и да я добавите като вид овкусена кайма). Изчаках да се задушат и да им изври водата и добави измития ориз. Добавях малко по малко вода до почти пълната готовност на ориза. Плънката се отмества от печката и се добавят подправките - сол, червен пипер, черен пипер, чубрица и джоджен. Изчаква се малко да изстине и се добавя заквасената сметана. През това време може да зашиете част от коремчето на заека, за да ви е по-лесно после при пълненето. Процедурата по пълнене е лесна - плънка, зашиване, плънка, зашиване и така докато няма повече място за плънката :) Нещото, което научих при първият си опит - трябва на плънката да и е широкичко, а не да се стремим да я сложим цялата. На дъното на тавата може да се наредят нарязани картофи, останала плънка (ако има) и върху тях да се сложи заека. Сложих малко вода - да покрие картофите и част от заека и покрих тавата с двоен пласт алуминиево фолио.
Печенето следваше следната схема - в предварително загрята на 200 градуса фурна и загърнато плътно във фолио за час и половина. После открих тавата и намалих на 170 градуса и се започна поливане през 10 минути на заека с получения сос, като все пак оставих единия лист фолио отгоре (без да загръщам тавата), за да не загори. След още 30 - 40 минути махнах изцяло фолиото и обърнах заека да се запече леко от долу. След 15 - 20 минути обърнах заека отново и оставих да се запече и от другата страна. Ако искате да получите хубава златиста коричка може да намажете горната половина от заека със смес от масло и червен пипер. Аз си признавам, че забравих да го направя, защото бях замаяна от вкусния аромат и нямах търпение да стане по-бързо готов :)
Не успях да го снимам цял, защото стана готов по късните часове на вечерта и нямаше голям толеранс от страна на чакащите вечеря да изчакат и фотосесия :)

понеделник, 18 юли 2011 г.

Бутер бухтички с кашкавал

Днешната ми публикация е в стил "каква я мислих - каква стана". Опитвах се да направя бързите соленки от бутер тесто на Дими, но крайния резултат по външен вид изобщо не прилича на спретнатите бутер-топчета, които са в оригиналната рецепта. Започна едно вайкане и цупене... мъка. Мъжът ми както винаги спаси ситуацията като каза, че външния вид не пречи да са много вкусни тези ... бухтички. И така се роди новото им име.
Препоръчвам ви да погледнете оригиналът и ако имате идеи как да станат наистина топчета - моля да ги споделите :)



Ето и краткият списък на необходимите продукти:
- 1/2 пакет бутер тесто;
- 1/2 ч.ч. настърган кашкавал;
- шарена сол/ чубрица/ подправки по избор;
- смляно тиквено семе или сусам;
Изчакайте леко да се отпусне тестото и го нарежете (с нож за пица например) на малки квадратчета. Поръсете с настърганият кашкавал и подправките (по желание). Съберете по няколко квадратчета и ги оформете на топчета с намазнени длани. Оваляйте всяко топче в смлените тиквени семки. Подредете върху покрита с хартия за печене тава. Печете в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 20 минути.

сряда, 13 юли 2011 г.

Билков хляб с кашкавал

Преглеждайки сътвореното от мен през последните няколко месеца установих, че най-вероятно създавам у вас погрешното впечатление, че вкъщи най-хранителния продукт е шоколада, а дневното ни меню е от десерти и ... пак десерти :) Честно казано мъжът ми е най-трудния ми дегустатор, защото не обича много, много сладки неща и ако може би избрал да му правя само бисквитена торта, кекс и макарони на фурна.
Днес избрах да ви покажа неговата най-любима питка, която се прави всяка седмица и този път вече успях да я заснема преди да бъде нападната и унищожена още топла :) Рецептата е на Танита и ако до сега не сте посетили нейния блог това е пропуск, който трябва бързо да поправите, защото има невероятни неща. Обикновено приготвям двойна доза, защото е наистина много вкусна, но ще ви дам необходимите продукти за стандартното количество:
- 4 ч.ч. пресято бяло брашно;
- 2 ч.л. суха мая;
- 1 с.л. захар;
- 1 с.л. сол;
- 1 яйце;
- 2 с.л. олио;
- 1 1/3 топло прясно мляко;
- 1 ч.ч. настърган кашкавал;
- 1/2 пакетче краве масло;
- чубрица;
- магданоз;

В голяма купа поставете брашното, солта, захарта, сухата мая, олиото, яйцето и с помощта прясното мляко замесете меко тесто. Накрая добавете кашкавалът. При необходимост добавете още малко брашно или мазнина, за да съберете тестото. Оставете тестото да втаса докато удвои обема си. Разтопете маслото и леко го охладете. Добавете чубрицата и магданоза. Аз използвах суха чубрица и пресен магданоз. Оформете малки топчета, които оваляйте с маслено-билковата смес и подредете на топчетата в кръгла тава на два реда. Оставете отново да втаса за около 20 мин. Печете в предварително загрята на 180 градуса фурна за 35-40 минути.

По оригинална рецепта замесването се прави в машина за хляб, но аз отскоро открих простото удоволствие от това да замесиш сам хляб и да го оформиш със собствените си ръце и дори да вградиш себе си в него. Никой не е по-голям от хляба ...

понеделник, 11 юли 2011 г.

Световен ден на шоколада и три вида браунис

Да е честит на всички шокоманиаци световният ден на шоколада - 11.07.11! Поне според някои сайтове големият празник е днес и въпреки противоречивата информация в интернет реших, че нищо не ми пречи да го отбележа подобаващо :) За мен шоколадът не е просто десерт, а по-скоро източник на вдъхновение, добър приятел в тежки моменти, винаги приятна изненада и нещо без което не мога. Ако и вие сте от този отбор днес ви предлагам да се почерпим с един мнооого шоколадов десерт в три варианта, а именно: малиново брауни, брауни с орехи и брауни със сушени плодове. Реших за спестяване на време да използвам една базова рецепта, която след това да разделя на три десерта. Открих огромно разнообразие и невероятни идеи за приготвянето му. Накрая избрах тази рецепта по чисто практични съображения - трябват ми белтъци за една торта. Ето и необходимите продукти:
- 2 ч.ч. брашно;
- 1 ч.ч. какао;
- 2 ч.ч. кафява захар;
- 1/2 ч.л. сол;
- 1 ч.л. бакпулвер;
- 80 гр масло;
- 120 гр натурален шоколад;
- 2 яйца;
- 4 белтъка;
- 1 ампула течна ванилия;
- 1/2 ч.ч. прясно мляко;
Шоколадова заливка:
- 100 гр. шоколад;
- 100 мл течна готварска сметана;
По желание:
- 200 гр пресни малини;
- 1-2 с.л. кокосови стърготини;
- 1/2 ч.ч. микс от сушени плодове;
- 1/2 ч.ч. едро нарязани орехи;
Първо се подготвя шоколадово-маслената смес. На слаб котлон загрейте шоколада и маслото до тяхното разтопяване. Отместете от огъня, изчакайте леко да изстине и сложете захарта. Разбъркайте до почти пълното разтопяване на захарта. Започнете да добавяте яйцата и белтъците един по един, като разбърквате добре сместа след всяко от тях. Накрая добавете ванилията и прясното мляко. В по-голям съд пресейте брашното заедно с какаото, солта и бакпулвера. Сложете шоколадово-маслената смес към сухата смес и разбъркайте добре.
Загрейте фурната на 170 градуса. Отделете 1/3 от сместа. Пюрирайте малините през цедка, за да махнете семчиците, като преди това отделете десетина цели малини. Добавете плодовото пюре към отделената смес за брауни. Изсипете в малка намаслена тавичка с диаметър 20см. Подредете отгоре отделените малини, като преди това потопете всяка от тях до половина в кокосови стърготини. Идеята за малиновото браунис ми хрумна от една страхотна рецепта на Мони за шоколадови кексчета с малини.
Сега идва ред на останалите два вида брауни. За класическото брауни просто добавете орехите и сложете сместа в правоъгълна намаслена тавичка с размери 16х20. Сложете двете тавички заедно и печете в продължение на 25 минути, като проверявате периодично с клечка за зъби. След като браунисът с орехи е изпечен и изстинал го разделете на две.
Покрийте едната част с нарязаните на дребно сушени плодове и залейте със шоколадовата заливка приготвена от загрятата течна сметана, в която е добавен до разтопяване натурален шоколад.
Това е :) Вече имате три различни шоколадови десерта. Аз отивам да се отдам на шоколадова фиеста! Хубава, слънчево-прохладна и мноого сладка нова седмица от мен!

вторник, 5 юли 2011 г.

Бързо, лесно, вкусно - кокоски

Обещавам съвсем за малко да изневеря на плодовите десерти, но просто не можах да се въздържа при гледката на кокоските приготвени от Вики. Обичам такива рецепти, които позволяват да импровизираш и от една базова смес да приготвиш няколко различни сладки. Необходимите продукти със сигурност ги има във всяка кухня или поне при любители на кокоса :) Може би тук е момента да спомена, че при последното ми голямо пазаруване се сдобих с цял килограм кокосови стърготини, което до сега беше повод за много шеги от страна на мъжа ми, но след като опита кокоските предложи лично да купи още :) Но да се върнем към рецептата.
Необходими продукти:
- 3 яйца;
- 1 ч.ч. захар;
- 3 ч.ч. кокосови стърготини;
- 1 ваналия;
- сухи червени боровинки;
- шоколад.
Приготвянето на кокоските не изисква нито дълго разбиване на продуктите, нито чакане да се стегне сместта в хладилника, нито безкрайно дълго време за изпичане, по време на което да обикаляте около печката в танц на сладкишна абстиненция. Просто смесвате яйцата със захарта, кокосовите стърготини и ванилията. При желание от ваша страна можете да добавите нарязани на ситно сушени червени боровинки. Оформете топчета с влажни ръце и подредете върху покрита с хартия за печене тава. Печете в предварително загрята на около 170 градуса фурна за около 10-15 минути. След като изстинат можете да разтопите шоколад и да ги потопите, за да им направите красиви шоколадови шапчици :)

събота, 2 юли 2011 г.

Овесени блокчета с малини

Моят червен период продължава. Дойде ред и на малините. Признавам си, че те са силно подценен от мен плод. Един от първите ми опити за приготвяне на сладкиши беше с малини и резултатът беше толкова отчайващ, че единствено баща ми се опита да ме насърчи като успя да преглъгне няколко хапки :) Не знам дали този спомен ме кара да пренебрегвам този ароматен плод, но мисля, че всички мои предразсъдъци вече изчезнаха след днешната рецепта. Тук може да откриети оригиналната рецепта, а ето и моята:
Необходими продукти:
- 300 гр малини;
- 1 1/2 ч.ч. фини овесени ядки;
- 1 ч.ч. брашно;
- 125 гр краве масло + още малко за намасляване;
- 1/2 ч.л. бакпулвер;
- 1/2 ч.л. сода бикарбонат;
- 4 с.л. сладко от къпини;
- 3-4 с.л. пудра захар;
- 4 с.л. кафява захар;
- 1/2 ч.ч. кокосови стърготини;
Загрейте в подходящ съд кафявата захар, маслото и сладкото до стопяване на захарата и отместете от огъня. Смесете сухите съставки - овесените ядки, брашното, кокосовите стърготини и бакпулвера. Намаслете тава и я покрийте с хартия за печене. Моята е с размери 18х26 см. Загрейте фурната на 180 градуса. Разтворете содата за хляб в супена лъжица вода и я изсипете при маслено-сладката смес. Ако изведнъж всичко стане на буйна пяна, значи ... всичко е наред :) Изсипете при сухата смес още докато е топло маслото и разбъркайте добре. Разстелете половината смес на дъното на тавата. Намачкайте малините и добавете пудрата захар. Може да промените количеството според това колкто сладък искате да се получи десерта. Също така може да прецедите малиновото пюре, за да няма семчици. Разстелете плодовото пюре върху овесените ядки и покрийте отгоре с останата смес. Леко притиснете сместта, за да я изравните. Печете в продължение на 20-25 минути. Не се притеснявайте ако след изпичане сместта при натиск изглежда твърде мека. След истиване десерта ще се стегне. Разрежете докато е още топъл на квадратчета и оставате да истине в тавата.
Може да поднесете със заквасена сметана, но задължително с добро настроение и усмивка :)

П.П. Искам да споделя с вас първата си награта! Получих я от Мони, с което много ме трогна и искам още веднъж да и благодаря! Това е едно от най-хубавите предимства на кулинарните блогове - възможността да се запознаваш с такива прекрасни хора.