Вита торта “Мечо Пух"

Да се оплаквам ли и аз не знам - няма го писмовното ми вдъхновение ... Взело си е перото под мишница и дим да го няма към по-морски ширини. А аз се чудя коя охлаждаща техника да приложа по-успешно? Потапяне на крайници в дълбок леген с "морско-хлорирано-чешмяна" вода, въвеждане в робство на половинката да ми маха с ветрило или поемане на неприлични дози сладолед :) И това като имате предвид, че наистина много обичам да ми е топло! Но все пак ако може слънцето да върви в комплект с джапанки и бански, а не с бюро и компютър ще ми бъде по-добре.

Първо поред, ще се похваля с част от подаръците си за отминали ми вече рожден ден. И то с тази част, която знам, че ще стопли сърца на всички запалени по кулинарните дейности :) Не мога да не започна със специални, огромни и приятелски благодарности на Леви! Не само получих невероятна книга "Да печем с любов", като много изненадващ и страхотен подарък, но и с нейното съдействие се сдобих с необходимите съставки за изработването на захарна дантела - подарък от моите колеги в офиса :) Страхотни са, нали! Вече имам две рецепти предвидени за изпробване - една карамелена торта за свекито, към която смятам да  приложа първия опит за производство на дантела. Тук е мястото да питам, ако някой вече има опит - да казва какво да правя или не, защото не е редно все пак да се излагам пред такъв висш съдия като майката на половинката ми :)

А от книгата вече имам избрани най-вероятно 102 рецепти за изпробване :)
Ако някак изведнъж се намеря в повече свободно време подозирам, че ще ги подкарам да ги приготвям по съдържанието!

Да си дойдем на думата за днешната публикация все пак. Тези дни съм в тортено-депресивно състояние. Колкото повече захарни произведения гледам, толкова повече ми се струва, че хич не ми е в това силата :) И на пук на това си състояние реших да направя пореден опит да се преборя с Витата торта! Най-вероятно ще прозвучи странно, но хич не ми се получават тези, красоти, които показва Димитрана и не само ... Мъка голяма е! А съм правила поне 3 опита до сега... Затова реших, че сега му е времето пак да  пробвам. И за да ми е още по интересно реших да допълня картинката, като я покрия тортата с домашно правен фондан :) А Черешката на торатата е, че имах само 12 часа за всичко това. Ето и резултата:

С рецептата този път ще бъда кратка. Направих два блата, защото поне с моите умения от един ми се получава мега мини торта :) Ето и необходимите продукти.
За 2 блата 30х40см:
- 16 жълтъка;
- 8 белтъка;
- 160 гр. брашно;
- 40 гр. пшеничено нишесте;
- 200 гр. захар;
- 1/2 к.л. сол.
За шоколадовия крем:
- 300 гр. черен шоколад;
- 300 мл течна подсладена сметана;
- 200 мл течна не-подсладена сметана;

Разбийте жълтъците с 2 с.л. захар и солта. Отделно разбийте и белтъците с останалата захар. Добавете жълтъците при белтъците, а накрая и брашното, пресято с нишестето. Изсипете сместа в две тави с размери 30х40, предварително застлани с хартия за печене и подравнете повърхността. Изпечете в предварително загрята на 230 гр. фурна за около 10 минути. В никакъв случай не се изкушавайте да печете твърде дълго, защото накрая ще получите блат, който не е еластичен и не може да се навива. След изваждането на блата го обърнете върху предварително навлажнена кърпа, отстранете хартията за печене и навийте на хлабаво руло. Докато изчаквате блатовете да изстинат може да си приготвите крема. В моя случай той е силно шоколадов, разбира се :) Това е един от любимите ми пълнежи за торти и го използвам изключително често. Загрейте подсладената сметана до завиране. Отместете от котлона и добавете шоколада, натрошен на парченца. Разбърквайте до получавана на хомогенна смес. Оставете да изстине до стягане на крема. След това добавете не-подсладената сметана и разбийте с миксер до получаване на крем. В тази рецепта аз използвам черен шоколад и затова една от добавените сметани е подсладена. Имайте предвид, че ако използвате млечен шоколад може би ще е добре да използвате при смесването с шоколада не-подсладена сметана, а при разбиването подсладена, защото иначе рискувате да се получи твърде сладък крем, но и това е въпрос на вкус :)

Сглобяването не е сложно. Развийте и нарежете блатовете на ленти по дължина с размер 4 см. (или с такава широчина, колкото искате да е висока тортата). Намажете всяка лента с крема и завийте на руло. Ето тук, Димитрана, го е показала много ясно. Накрая стегнете с домакинско, прозрачно фолио или стягащ тортен ринг и оставете в хладилника за няколко часа или най-добре за една нощ - ако имате толкова време. В интерес на истината тази рецепта е много полезна с това, че ви позволява доста бързо да направите самата торта. Блатовете се охлаждат бързо (дори и при тези температури навън), а и самото сглобяване не е трудно. Накрая, на другия ден, остава да я освободите от фолиото, да я измажете с остатъка от шоколадовия крем и да я украсите по свой избор.

Моят избор, понеже тортата беше предназначена за рожденничка, голям фен на Мечо Пух, беше да я покрия с фондан. Надлежно я измазах с маслен крем (похвалих ли се вече, че все по-лесно ми се получава :)
И дойде ред на покриването. Но пак трябва да се върнем 8 часа назад, защото първото нещо, което направих, рано рано сутринта, след като се разсъних беше домашен фондан. Няма да пиша рецептата - може да я видите при Димитрана или Ивейн, където много хубаво са показани всички етапи от направата му. От моя малък опит ще споделя само, че никога повече няма да използвам за такива цели пудрата захар на Карина - тя е на едри кристали и като цяло получих доста груб фондан. Също така сложих повече от 1 кг - може би още около 300 гр. отгоре. Другият ми извод е, че наистина трябва да постои максималното време преди употреба, защото иначе има трудности при разточването. Това, което ми хареса е, че много хубаво се оцвети и фондана имаше точно цвета, който исках :)

Като цяло си харесвам тортичката, въпреки че ако имах повече време щях да преправя Мечо Пух, да поработя повече върху тревата и нейната липса, а за леко мутиралите, гигантски калинки - историята мълчи :) Тук може да намерите указания как да направите Мечо Пух.
За десерт, понеже ми остана мъничко блат, спретнах набързо една много мини торта със сметанов крем и диви ягоди, обилно полята с черен шоколад.

Категорично не исках да виждам повече пред очите си захарно тесто и затова я украсих съвсем семпло, цветно и хаотично :)

Ами май това е за днес. Последно по реда си е един зов за ПоМоЩ! Моля, някой по-достойно технически грамотен от мен да ми каже защо така ми се случи изведнъж хич никакви известия за коментари да не получавам - в пощата ми е като селски площад при 40 градуса жега - пууусто :)

И хайде за финал един поздрав, за тези от вас, които още не са хванали пътя към морето/ планината - да им се случи скоро: