Плевенски тутманик

След дълги колебания, доста чудене дали ще се справя и едно пробно приготвяне на рецептата под зоркия поглед и наставления на майка ми, дойде време да ви покажа първото ми произведение с ръчно точени от мен кори :) Този тутманик е част от моето детство. Баба ми, която беше невероятен майстор на всякакви тестени изделия - баници, пити, козунаци, много често ни глезеше с него. И до сега си спомням как на Великден къщата се пълнеше с жени, които идваха да се месят общо козунаци и навсякъде ухаеше божествено. За съжалени много малко от бабините рецепти има запазени и затова реших лека по лека да се опитам да събера колкото се може повече от тях. Както се досещате в този тип рецепти почти всичко е "на око и колкото поеме" :) Ще се опитам, за начинаещите като мен, да обясня максимално подробно процеса.
Необходими продукти:
- 1/2 кубче прясна мая;
- 1 ч.л. захар;
- 1 с.л. сол;
- 1/2 ч.ч. прясно мляко;
- 1 1/2 ч.ч. вода;
- брашно, колкото поеме; 
- 4 яйца;
- 200-300 гр. краве сирене;
- олио;

Разтворете маята, заедно с половината от захарта в 1/2 ч.ч. леко топла вода (като си потопите пръстите в нея да не ви пари и да може да ги задържите :). В предварително пресятото брашно, направете кладенче, по краищата му посипете солта, а вътре сложете захарта, леко шупналата мая и добавяйте постепенно леко топлото мляко и след това 1 ч.ч. вода (само за протокола - в оригиналната рецепта не се използва прясно мляко, а само вода) . Техниката е лесна, с въртеливи движения по краищата на кладенчето добавяйте леко по леко брашно и замесвайте докато усетите, че тестото започва да се събира. Най-лесно е да се доомеси на набрашнена повърхност. Трябва да стане средно твърдо тесто. Оставете тестото да втаса в съд покрит с кърпа и на топло докато удвои обема си. Следва по-сложната част - разточването :)

Разделете тестото на равни топки. Големината им зависи от това с колко голяма маса за разточване разполагате. Тъй като моята трудно побира дори и двама човека разточвах малки кори. Техниката на разточване се усвоява с нагледно показване и затова ще ми е трудно да я обясня, но но най-опростено казано върху добре набрашнена повърхност, разточете леко топката тесто до размерите на мекица, посипете я с брашно и леко завийте единия край върху точилката. С леки въртеливи движения започвайки от средата, движете дланите на ръцете към двата края на тестото, като същевременно леко завивате още от кората върху точилката. Не мисля, че стана ясно като обяснение, но нямаше как да направя клипче. След като кората е разточена, намажете с олио и поръсете с плънката от натрошено сирене, в което сте добавили яйцата, като внимавате да не слагате в средата.

Направете разрез в средата на кората и започнете да навивате от вътре на вън. Накрая леко срежете кръга и навийте в тава (моята е 27 см), намазнена с олио. Процедирате така докато ви свърши мястото в тавата или тестото :)

Леко разплескайте баницата с ръце и намажете с малко от плънката. Накрая нарежете на парчета като торта. Цялото това съвършенство се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 35 - 40 минути.

Тъй като половинът недолюбва сирене, направих тутманика в по-малка тава, а с останалото тесто реших да спретна едно руло. Идеята не ми даваше мира след като видях рулото със сирене на Линка. Няма конкретна рецепта. Разточих три кори, наредих ги една върху друга, като между тях намазах с олио и подправки. Навих на руло, намазах с малко яйце отгоре и сложих в правоъгълна форма да се пече.

След като се изпече тутманикът, поръсете го много леко с вода, завийте с кърпа и оставете да изстине. Всъщност е най-вкусен парещо топъл с чаша айрян :)

И накрая дойде време да отговоря на предизвикателството на Валентина да покажа моето нощно шкафче. В случая се наложи леко да редактирам моя отговор, защото нямам точно такова шкафче и затова пренесох всичко на по-светло място и си признавам, че подредих, така че да се вижда кое какво е :)

От доста време постоянно място там заемат готварски книги - в случая посветени на шоколадовите десерти, както и книгата, която чета в момента - Тери Пратчет "Опаричване". А тъй като открих и сезона на пролетните настинки компания на книгите прави пакетче носни кърпички. Не знам как ще ви прозвучи, но аз като си купя нещо ново свързано с готварство или някоя от колекционерските ми страсти то стои поне една седмица до леглото ми и обичам да си го разглеждам и да му се радвам. За ужас на мъжа ми се случва това да са не само малки неща като тази чашка, но и чайници, метални форми за печене и други подобни не-подходящи за приспиване неща :)
От своя страна предизвиквам всеки, който остави коментар да сподели своето кътче :) Това е от мен - отивам да похапвам лечебна супа. Лека нощ :)