сряда, 30 ноември 2011 г.

Кифлички с мармалад

Много коледно настроение виждам, като се разхождам из блог пространството - едни страхотни каналени аромати, едни изкушения с тиква, морковено-ябълкови произведения - просто чудеса. Аз дори още не съм започнала със зимно-коледните рецепти и устойчиво съм се вкопчила в месец ноември и отказвам изобщо да помисля, че идва края на годината. Затова и днес ще има една съвсем обикновена рецепта, с която се опитвам да оправдая отсъствието си :) А и съвсем други ми бяха плановете за публикацията, но опита за измисляне на един нов десерт претърпяха малък, но устойчив провал. Въпреки всичко ще продължа с експериментите докато се получи или докато свършат продуктите и търпението на мъжа ми :)
Затова, докато това време дойде, избрах да ви покажа една изпитана рецепта от съкровищницата на свекърва ми. Тези кифлички стават много пухкави и невероятно вкусни, а най-хубавото е, че не губят от привлекателността си и на следващия ден. А за пълнежа от шипково-ябълков мармалад просто нямам думи... Не знам колко от вас си спомнят онзи, почти сакрален, мармалад, който продаваха на цели калъпи и си режеш парченца от него ... просто божествено... Мислех си, че отдавна вече е останал в миналото, но открих в едно малко магазинче в Самоков от него. Ето и необходимите продукти:
- 1 кубче суха мая;
- 14 с.л. захар (с връх);
- 1 1/2 ч.ч. хладко прясно мляко;
- 1 ч.ч. брашно;
- 2 яйца;
- 1 жълтък;
- 1 ч.ч. олио;
- 1 кг брашно (без 1 ч.ч.);
- шипков мармалад; 
- мак.
Първите четири продукта се забъркват до хомогенна смес и се оставят на топло за около 20 минути - до "шупване" (сместа трябва да се увеличи и да се появят балончета на повърхността). В друг съд с вилица се разбиват двете яйца и след това се добавят към брашното, заедно с бухналата мая и олиото. Замесва се меко тесто. Разделяте го на 4-5 топки, като всяка от тях разточвате на кръгла кора с дебелина около 0,5 см. Делите на осем триъгълника (например, зависи колко големи кифлички искате да направите) и в основата на всеки триъгълник поставяте мармалад или сладко по ваше желание и навивате. Наредете кифличките в предварително намазнена тава, намажете с разбит жълтък и поръсете с мак. Пекат се в предварително загрята на около 180 градуса фурна до порозовяване.
Опитайте - ще се сдобиете с прекрасно допълнение към следобедното кафе или чай :)

петък, 11 ноември 2011 г.

Йогурт кекс с круши и черен шоколад

Изненадах ви с това заглавие нали :) Звучи странно на български език словосъчетанието "йогурт кекс" и дори леко претенциозно. Реших, както почти никога не правя, да запазя оригиналното заглавие на рецептата, защото всъщност то ме накара да се зачета и да опитам да я приготвя. Може би за нас няма нищо необичайно да добавим в сместа за десерта кисело мляко, но съм забелязала, че в много малко от рецептите, които чета в чуждестранни блогове, то се използва. Но какво да ви кажа - страшно ми хареса! Получи се много нежен на вкус кекс, в който се усеща мекия топящ се вкус на круши, обогатен с плътен нюанс на черен шоколад ... Просто Вълшебство :) Държах да ви предложа рецептата, защото е доста лесна за изпълнение и не изисква да купувате някакви по-специфични продукти или подправки, от тези, които се намират във всяка кухня. Оригиналната рецепта - тук, а ето и моят вариант с леки изменения:
- 1 2/3 ч.ч. брашно;
- 2 ч.л. бакпулвер;
- 1/4 ч.л. сол;
- 2/3 ч.ч. пълномаслено кисело мляко;
- 2/3 ч.ч. захар;
- 3 яйца;
- 2 ванилии (ако използвате на прах или 1/2 ч.л. течен концентрат);
- 1/3 ч.ч. олио;
- 3 средно големи обелени круши;
- 1/2 ч.ч. шоколадови копчета/ парченца черен шоколад;
- 1/2 ч.ч. смлени ядки - по желание.
Пресейте заедно брашното и бакпулвера. Разбийте яйцата със захарта до пухкава смес и след това сложете ванилията. Добавете постепенно киселото мляко и олиото. Започнете бавно, като разбърквате с дървена лъжица, да добавяте към яйчената смес брашното. Изсипете половината от получената смес в предварително намазнена (и ако не е тефлонова и набрашнена) правоъгълна форма за кекс. Сложете половината, от нарязаните на парченца и оваляни в смлените ядки, круши и половината от парченцата шоколад. Тук ще направя едно уточнение. В оригиналната рецепта крушите не се овалват, но моите бяха по-мек и доста сочен сорт и реших да ги посипя със смлени бадеми, за да не се разкашкат при изпичане. Вместо ядки може да използвате брашно или галета, но бадемите определено добавиха допълнителни бонус точки към вкуса на кекса :) Покрийте с останалата смес и подредете отгоре останалите круши и шоколад. Ще направя и второ уточнение. Ако не използвате шоколадови копчета, които са за печене - т.н. не се разтопяват, а обикновени парченца шоколад, може да сложите цялото количество в средата на кекса, защото отгоре може да загори и да придобие леко горчив вкус.
Изпечете в предварително нагрята на 180 градуса фурна за около 30 минути. Проявете търпение и изчакайте кекса да се охлади, а след това е време за наслада и задоволство от добре свършената работа :)
А сега - любимата ми част от публикацията, а именно - Наградитеее!  Тази седмица ми се случи най-красивият и прекрасен есенен дъжд, сътворен от Роси, Мони и Candy. Те ме зарадваха с толкова много награди, че се почувствах, като да имам рожден ден :)

И понеже хубавите неща, стават още по-добри като се споделят искам да предам есенната кошница с награди на:

Аелис
Галка
Ivalex
Пеп-чо
Миро
Леви
Ева
Теди
Хриси

Мария
Тhe witch
Дани
Валентина
Маги
Катерина
Пипилотка
Ема
РениДани
Бети
Лети
Гисчо
Роси
ByBy
Веси от Сладко и солено
Ани
Деси
Ема
Хриси
Катя
Даниела
Веси от Меден свят
Надя
Ивана
Надявам се да не съм пропуснала някой, но съм сигурна, че накрая, благодарение на хубавата традиция за споделяне ще стигне и до всички вас, с които споделяме общи кулинарни страсти и прекрасно приятелство :) Пожелавам ви хубави, есенни и усмихнати почивни дни!

сряда, 9 ноември 2011 г.

Салата с моркови, стафиди и портокал

Днешната рецепта е за една бърза, лесна и може би необичайна, но вкусна салата. Отново приложих моят любим кулинарен способ - готвене по снимка и памет, защото имах почти отлетял спомен къде съм виждала рецептата и какво точно съдържа. Самото и приготвяне не отнема време, а резултата дори и мен ме изненада, въпреки че не съм голям фен на смесване на вкусовете. Необходимите продукти са съвсем ориентировъчни и са достатъчни за една (дамска :) порция салата:
- 2 моркова;
- 1/2 лимон;
- 1 портокал;
- 2 с.л. стафиди;
- зехтин. 
Самото приготвяне е наистина почти детска игра. Ако имате достатъчно време или планирате от по-рано вечерята, накиснете за около 2 часа стафидите в сок от половин портокал и половин лимон. Ако не, ги залейте за няколко минути с вряла вода, за да се отпуснат леко, отцедете и прибавете към настърганите моркови. Добавете парченца от обелената и нарязана половинка портокал, която ви остана. Овкусете със зехтин и портокалово-лимоновия сок (в който са престоявали стафидите ако сте имали време :). И накрая един приятелски съвет - най-добре забъркайте всичко в подходяща чиния, а не си губете времето като мен да редите салатата в опит да стане красива, защото това определено може да забави консумирането и после :)
Въпреки необичайната комбинация от продукти на мен лично ми хареса. Надявам се и на вас!
Специално за вас е и тази усмивка - подарете и вие, за да стоплите нечие сърце :)

четвъртък, 3 ноември 2011 г.

Есен, пътуване към детството и още нещо

Не, снимките не са от есенна отпуска:) Просто направихме едно кратко пътешествие към любимото ми място за ученически ваканции. Това е едно малко селце в Северна България, което с всяка изминала година става все по-безлюдно и тихо, но за мен си остава едно от най-скъпите места.
В детските си години, разбира се, мечтаех за ваканция на море, но сега като се връщам назад във времето осъзнавам, че не бих сменила това време за игри, закачки и много приятелства за нищо друго.
Спомням си, че миналата година, докато бях там, до мен спря кола с международна регистрация и ме попита с какво е известно това село и какво интересно могат да разгледат или посетят... Стана ми тъжно, че дори и църквата, която навремето беше пълна с реликви и съхраняваше много от историята на селото е вече затворена, разграбена и рушаща се...
Навремето беше известно, като селото с най-много чешми, но и това отдавна е минало... И въпреки всичко там се пази част от моето безбрежно детство и за мен винаги ще бъде място на съкровища, мечти, смях, одрани колене, бабини вкусотии и много игри.


А накрая и най-хубавата част от днешната публикация. Дойде време да се похваля с едно много хубава награда, която получих от три прекрасни дами - Мони, Роси и Маги. Ето и правилата:
1. Благодари в свой пост за наградата и посочи линк на наградилия те.
2. Напиши 7 неща за себе си.
3. Предай наградата нататък на (най-много!) 15 блога.
4. Информирай посочените от теб  за наградата!

А ето и моят топ 7 към нея:
1. Обичам да съм сред природата и обожавам да ходя пеш. Винаги, когато мога предпочитам да вървя вместо да използвам градски транспорт. Може би това е една от причините да не умея да карам кола :)
2. Много време тайно се надявах от мен да стане писател :) Дори преди 3 години започнах книга - имаше си главен герой, сюжетна линия, начало и дори първа глава и ... тогава моя системен администратор ми форматира диска без да архивира нищо ... От тогава вече не пиша.
3. Изключително непрактична съм при пазаруване! Винаги тръгвам с написан лист с необходимите продукти и накрая се оказвам с поне два пъти повече неща :)
4. Не обичам да мия чинии :) Скоро се шегувахме с мъжа ми, че ако има нещо, което може да ме откаже от кулинарните ми опити това е количеството мръсни съдове, които се получават като екстра към готовото ястие.
5. От скоро се научих да плувам и съм много горда от себе си, защото успях да преодолея един мой голям страх.
6. Не обичам суши. Опитвала съм и то в ресторант, който се води за един от най-добрите в Гърция. Не разбирам кое в неговия вкус го прави за хората толкова изтънчено, скъпо и престижно. Но пък имам приятели, които не разбират моята пристрастеност към шоколада, така че предполагам в природата трябва да има равновесие. В противен случай много бързо би свършил целия шоколад по света :)
7. Обичам дъжда. Обичам летния дъжд - с неговата свежест и тичането из езерата по улиците. Обичам есенния дъжд - с неговата тиха приспивност и уют. И винаги съм в очакване на пролетния дъжд - с ухание на цветя и предчувствие за лято :)

Стига толкова за мен, надявам се да не съм досадила, а сега споделям наградата с:
Дани
Бети
Лети
Гисчо
Роси
ByBy
Веси от Сладко и солено
Ани
Деси
Ема
Хриси
Катя
Даниела
Веси от Меден свят

Надя
Ивана
    Ето и моят поздрав за вас: