сряда, 10 април 2013 г.

Сладкиш а ла Casa Perfetta

От моето неделно меню остана да ви покажа десерта. Той е по идея на Павлинка и в момента, в който го видях, знаех че ще се прави :) Много лесен и вкусен сладкиш се получи. Направих някои промени поради вкусовите особености на консуматорите на моите произведения, но ако имате изостанали компоти или се чудите как да убедите домочадието, че по-хубаво от домашното производство няма, най-добре следвайте оригиналната рецепта :)
Необходими продукти:
- 2-3 банана;
- 2-3 с.л. кафява/ бяла захара;
- 5 яйца;
- 1/2 ч.ч. захар;
- 1 1/2 ч.ч. бряшно;
- 1 ч.л. бакпулвер;
- 100 гр шоколад по избор
- 1 ванилия.
за сиропиране:
- 1 ч.ч. захар;
- 2 ч.ч. вода;
за крема:
- 1 бр. ванилов крем без варене на Йоткер;
- 400 мл прясно мляко;
Използвах тава с диаметър 24 см. Посипах дъното с кафявата захар и наредих бананите нарязани на кръгчета. Разбиват се яйцата и лека по лека се добавя към тях захарта и накрая ванилията. Намалих оригиналното количество, защото и сиропирането и крема дават достатъчно сладост на сладкиша, но ако решите може да сложите и цяла чаша захар. Добавете постепенно пресятото брашно с бакпулвера, като бъркате внимателно сместта. Може да добавите парченца шоколад. Изсипете сместа в тавата върху бананите. Изпечете в предварително нагрята на 170 градуса фурна за около 45 минути. Обърнете сладкиша след като изстине в подходяща чиния, така че бананите да са отгоре. Докато се пече самият сладкиш може да си приготвите карамеленият сироп. Карамелизирайте 1 ч.ч. захар и добавете водата. Внимавайте, че при добавянето на водата към карамела се получава силна рекация. Изчакайте карамела да се разтвори и вече соса за сиропирането ви е готов. Пригответе крема съгласно инструкциите на опаковката. Сиропирайте сладкиша, покрийте отгоре с крема и по желание настържете шоколад. Добър апетит мили другарчета ;)
П.П. Мисля, че сладкишът носи още количество сироп и може да увеличите дозата за сиропиране.

четвъртък, 4 април 2013 г.

Неделно кулинарстване

Знам, че не е неделя :) И слава богу - тя тепърва предстои. Реших да покажа едно наше неделно меню, за да се види, че в кухнята ми се навъртат и други продукти, различни от захар, масло и шоколад :)
В случая спретнах гювеч с два вида месо, кисело зеле и ориз, "маслен" тутманик и сладкиш "а ла Павлина". Но едно по едно. Гювеча се получи съвсем случайно - оказа се, че вместо четири пържоли от свинско месо те са две, а другите две са телешки. Ами сега ... прегледах набързо вариантите си и накрая спретнах гювеч с каквото имах налично. Ето и продуктите:
Необходими продукти:
- 2 пържоли свинско и 2 пържоли телешко (според мен ще стане и с пилешко);
- кисело зеле от 1 малка зелка;
- 1 ч.ч. ориз.
- 1/2 ч.ч. зелев сок;
- олио;
- черен пипер;
- червен пипер;
- чубрица;
Намажете с мазнина дъното на гювеча. Нарежете киселото зеле и сложете един пласт, който да покрие дъното. Следват пържолите. Разделете останалото зеле на две части и към първата от тях добавете измития ориз, чубрица, черен пипер, червен пипер. Сложете смесените ориз и зеле върху месото. Тук аз сложих 2-3 ч.л. мас, но може и да пропуснете или да сложите олио.
Най-отгоре отново се нарежда кисело зеле. Сложете 1/2 ч.ч. зелев сок. Може да увеличите количеството сок ако не е много солен. Моят беше доста и затова не добавих сол. Допълнете с вода докато покриете зелето, но само толкова. Сложете в студена фурна и включете на 180-200 градуса. След 30-40 минути намалете на 160 градуса и забравете за гювеча за 2 часа. Малко преди да стане готов отхлупете, за да се запече леко зелето. Рецептата, ако може да се нарече така, позволява всякакви интерпретации - на вида месо, на подправките - въобще каквото обичате и имате налично :)
А сега е ред на т.н. от мен "маслен" тутманик и неговата история. Половинката се прибра един ден от риба и ентусиазирано разказа каква страхотна "маслена" баничка бил ял и не може ли нещо да измисля. Мислих, мислих и накрая се вдъхнових от рецептата за тутманик на Веси и съм много горда от резултата! Прекрасно ми се получи тестото - ако не сте опитвали рецептата непременно го направете - идеално е за хора, на които месенето не им е силна страна. А и откакто Зичето ми даде няколко съвета се справям по-добре :)
В случая използвах брашното на София Мел за баници, удвоих продуктите и вместо сирене преди навиване на корите ги намаза обилно със смес от разтопено масло и олио. Получи се по-скоро нещо като питка с конци :), но беше страшно мека и пухкава дори и на следващият ден.
Накрая е десерта, но за него ще има специална публикация :)

Човекът, които (не) искам да бъда

Тези дни си мислех за нещата, които не искам да правя и човека, който не искам да бъда ... И за добрите примери, които ме карат да искам да съм нещо друго.
1. Не искам да съм намръщеният човек на снимката за спомен... Не осъзнавах, че в последно време съм точно такава докато не видях една снимка, на която човек се усмихва щастливо за това, че просто "е"... просто за мига и защото няма нужда да е взел заплата, получил потупване по рамото или купил нова рокля, за да е щастлив..
2. Не искам да съм човекът, който се зарича всеки месец да спортува, а единственото, което прави е да сърфира в интернет. Побутването за промяна в тази посока идва от Вероника. Ако някой може да ме накара да се променя сигурно ще е тя :)
3. Не искам да съм колегата, който винаги поема повече работа, защото е по-лесно отколкото да откаже и да излезе, че е "на нож" и е "сърдит".
4. Не искам да се тъпча с вредни неща само защото съм нервна и ядосана на поредното безумие стоварено ми от човек, ситуация, държава или просто лош късмет. Имам една "лъвица" до мен, която винаги успява да се справи и то без да "наказва" себе си с лоша храна, защото е имала кофти ден или поредица от такива дни...
5. Не искам да отвръщам с лошо на хората, които се държат лошо с мен ... Искам да имам сили да им покажа, че нещата могат да се случват и с добро и със сигурно се получават по-успешно. Опитвала съм и резултати са впечатляващи, но често не ми стига вътрешна енергия за това.
6. Не искам да съм човек, който като чуе нова идея веднага казва - това няма да стане. Никога не съм била човек, който би попарил нечие планове или надежди, но някак оптимизмът ми към новаторството е силно намалял.
7. Не искам да съм човек, който се справя с проблемите си като чака сами да се справят със себе си или просто "нещата да се разминат".
8. Не искам да съм човек, който работи, за да получи заплата, за да си плати сметките, за да си купи най-новият телефон, за да си купи храна, която да му даде сили, за да продължи да работи.... за да получи заплата ... Една моя приятелка скоро ми писа, че съм намерила призванието си и че трябва да се занимавам с него и че ако всички хора работят това, което ги прави щастливи колко по-усмихнати и добри щяхме да сме всички...
9. Не искам да съм порасналия възрастен, който гледа леко снизходително малките деца и техния ентусиазъм към живота и клати "разбиращо" глава и казва - ако знаете какви неща ви е приготвил живота хич няма да сте толкова оптимисти. Баща ми ме е научил, че границите на нашите възможности са тези, които сами си сложим... иска ми се по-често да си спомням за това.


Искам да съм човек, който:
- може да изброи 75 неща, които го правят щастлив без да му трябват няколко дни и прелистване на архива на статусите си във фейсбук. (който ме познава знае, че основно имам гневни или философско-размислителни статуси така че и това не може да е от полза за мен :)
- може да каже, кога за последно се е смял от сърце и това да не се окаже преди 3 месеца;
- може да изброи 5 свои мечти, които не включват придобива на движима или не-движима собственост или романтични срещи с кино актьори :)
- чете книги ... истински ... такива на които им се мачкат кориците;
- вижда планината като вдигне поглед, а не всички други "важни неща" по пътя към нея. Още си спомням първите си месеци в София (преди вече над 15 години), когато не можех да откъсна поглед от Витоша и все се спъвах по улиците и питах колегите си от университета - ама вие не я ли виждате :)
- е Карлсон, Пипи и дори Макс и Мориц :)
- не се опитва да е идеален за никого, дори и за себе си...

Някои неща ми се получават - други не :) Малко четвъртъчни размисли ...

понеделник, 1 април 2013 г.

Торта "Телевизор"

Това е последната направена от мен торта още през далечният вече месец януари :) Направих я с огромно желание и още по-огромна доза притеснение. Както обичайно обичам да правя с плановете за нея надскочих възможностите си. Вместо да си направя семпла, правоъгълна торта, реших, че е крайно време да опитам да направя т.нар. 3D торта, която имитира не само визия, но и форма ... Първият провал по темата беше горе-долу година преди това с един влак Томсън, който дори не успях да покрия и беше изяден като резервни части :) Този път подходих по-научни - изчислявах размери, брой блатове, свалих си десетки снимки на стари телевизори Велико Търново ... но все пак резултата е далеч от очакваното. Както каза една приятелка - все едно от години е стоял в мазето и леко се е бъгнал от влагата :) С огромно извинение към конструктурите на телевизори Велико Търново ... Това е моята интерпретация :)
Сега сигурно се питате защо все пак съм я направила като съм имала всички тези притеснения. Молбата дойде от моя много близка приятелка, от тези приятели, които може да не видиш или чуеш с месеци, но когато се видите все едно не сте се разделяли. Изтърпяла е много с мен и моя труден характер :) Сигурно още си спомня едно мое гостуване при което мълчах 3 часа, но тя вместо да се обиди на тръгване ми каза - Беше ми приятно да си мълчим :) Тя често ме разбира по-добре, от колкото аз себе си... и много си я обичам. Надявам се, че не съм я разочаровала с моята торта, която беше за изненада за юбилея на нейния баща.
Рецепта няма да има, и въпреки че правих постъпкови снимки и тях ще спестя, защото мисля, че опита ми все още не е достатъчно добър за споделяне или препоръчване :) Вкусът е - шоколадовите благотове на Ирина Купенска (от най-вкусната шоколадова торта разбира се), крем маскарпоне със сметана и кондензирано мляко и сладко от диви ягоди :)
П.П. А това приготвих набързо (тортата е с височината на чаша за кафе) за една малка дама, за да има все пак на рождения ден торта, която да прилича на торта - децата държат на това :)