Колко малко (много) ни трябва, за да бъдем човечни?
Диалог на касата на Пирогов:
(Служителка) - Ама хайде моля Ви се стига сте се мотали и по-бързо се изнасяйте с нещата си от тук ... Вижте колко хора ме чакат!!
Жената припряно си прибира документите и рестото и си мълчи ... Друг глас от вътрешността на касата прави забележка...
(Служителка) - Я не ми казвай да се държа по-внимателно, че да не те подхвана теб!
В този момент "Медицинско лице" избутва следващия по ред човек и подава документи на ЧовекЪТ с връзки ...
(Тих глас от чакащите) - Не ви ли е неудобно? Все пак има опашка?! (Бел. автора - която беше цифром и словом 4 човека... т.е. връзкаря си спести 5 минути чакане)
(Медицински служител) - Медицинските служители са с предимство!
- - -
Не ме разбирайте неправилно, не разказвам тази случка, за да хвърлям поредният камък върху работещите в Пирогов. По стечение на обстоятелствата през последната година и половина често ми се налага да общувам с лекари, сестри, санитари и мога да кажа, че има и невероятно човечни хора там. Лекари, които ще те прегледат, ще ти обърнат внимание дори да не си техен пациент, други ще отделят време да поседят при теб и ти разкажат виц преди операция, за да те разсеят. Сестра, която ще отговори на всичките ти въпроси и ще обърне внимание и ще успокои полуделите от притеснение роднини... Човечността наистина е важна ...
(Служителка) - Ама хайде моля Ви се стига сте се мотали и по-бързо се изнасяйте с нещата си от тук ... Вижте колко хора ме чакат!!
Жената припряно си прибира документите и рестото и си мълчи ... Друг глас от вътрешността на касата прави забележка...
(Служителка) - Я не ми казвай да се държа по-внимателно, че да не те подхвана теб!
В този момент "Медицинско лице" избутва следващия по ред човек и подава документи на ЧовекЪТ с връзки ...
(Тих глас от чакащите) - Не ви ли е неудобно? Все пак има опашка?! (Бел. автора - която беше цифром и словом 4 човека... т.е. връзкаря си спести 5 минути чакане)
(Медицински служител) - Медицинските служители са с предимство!
- - -
Не ме разбирайте неправилно, не разказвам тази случка, за да хвърлям поредният камък върху работещите в Пирогов. По стечение на обстоятелствата през последната година и половина често ми се налага да общувам с лекари, сестри, санитари и мога да кажа, че има и невероятно човечни хора там. Лекари, които ще те прегледат, ще ти обърнат внимание дори да не си техен пациент, други ще отделят време да поседят при теб и ти разкажат виц преди операция, за да те разсеят. Сестра, която ще отговори на всичките ти въпроси и ще обърне внимание и ще успокои полуделите от притеснение роднини... Човечността наистина е важна ...
Габи, да сме човечни е наистина важно и няма нищо по-естествено като поведение и отношение към другите! Хубаво е да си го припомняме, ако често го забравяме. Една усмивка може така да промени деня ни, че да се носим щастливи и ведри, а след това и ние да променим деня/дните на всеки, с когото общуваме. "Предай нататък"!
ОтговорИзтриванеПрекрасен и усмихнат уикенд! :)
Благодаря ти Дани - напълно съм съгласна с теб :) Усмивка!
ИзтриванеТрябва малко ,но за някои е много ..една усмивка !
ОтговорИзтриванеХубав и усмихнат уикенд ,Габи !
Благодаря те! Много усмихната и хубава неделя и на теб!
ИзтриванеГаби, в лечебните заведения такова поведение не трябва да съществува!
ОтговорИзтриванеИ това е едно от слабите места на нашите болници за съжаление!
Човечността трябва да е преди всичко!
Прегръдки и хубав уикенд!
И по-рядко да посещаваш тези места :)
Дани, наистина ми стана мъчно, че точно на място с толкова болка и мъка има твърде малко човечност ... има я, но е по-скоро като бяла лястовица отколкото закономерност ... Прегръдки!
ИзтриванеГаби, наистина че човечността е критерий за възпитанието на даден човек ,но все по често срещаме невъзпитани и НЕчовещиния.
ОтговорИзтриванеВинаги се възхищавам на такива хора като теб които не се плашат да си го кажат на глас.
Хубави почивни дни миличка!
Дай боже да има повече човещинка ... и здраве. Прегръки!
ИзтриванеЕ, 10 минути писах и ми се изтри коментара!
ОтговорИзтриванеПисах, че и аз съм попадала на неЧовешко отношение в Пирогов и не само. Точно там пристигнах една нощ, защото припаднах в къщи- не можех да дишам.
Преди да ме прегледат ми направиха проблем че по л.к. съм от друг град, въпреки, че имах личен лекар в София от няколко години и осигуровките ми се плащат от Софийска фирма в София. Попитах има ли проблем и ако трябва да си платя, а те продължиха да мрънкат нещо. Попитах това ли е най-важното в момента или да ме прегледат, пак някакво мрънкане и ме изпратиха на генекоог, след което на хирург - за проблеми с дишането?! Накрая казаха, че нищо ми няма, а аз едва дишах.
Отидох в Торакс, снимаха ме, оказа се лош бронхит със запушване на дихателни пътища. Оправих се, но тази неЧовечност много ме разочарова. Както и да е да сме живи и здрави. Жалко за хората, които страдат заради подобни отношения. А такива хора за съжаление понякога влияят върху преценката за болница, фирма или каквото и да е. Още по-жалко е, че се срещат все по-често...
Почти всекидневно се сбълсквам с разни злобни, нелюбезни и какви ли не хора, но срещам и добри и мили... Приятни почивни дни, Габи!
За съжаление негативните примери за неЧовечност са в пъти повече от положителните ... Ще ми се да вярвам, че това ще се промени ... Хубава неделя!
ИзтриванеГаби, винаги съм била на мнение, че абсолютно всеки човек вътре в себе си носи много доброта и човечност, че усмивката и добрият пример са заразни...уви, връщането ни в България преди две години разклати доста стабилно разбиранията ми. След повече от 5 години в Канада, където генерално хората са усмихнати и много учтиви, особено държавните служители и всички работещи в сферата на някакъв вид услуги, се върнахме в Бг и със същата нагласа тръгнахме да оправяме разни документи. Както и ти пишеш, на някой от местата попадахме на много свестни хора, които отговаряха на усмивките ни и приятния тон по същия начин, но по-голямата част за жалост бяха като горе описаната служителка. Отне ни адски много усилия и време, да се нагодим към ситуацията и да върнем онзи тон, който след идването ни в Канада бяхме затрупали някъде дълбоко в спомените си. Когато човек си знае правата и познава законите, една такава служителка много бързо бива поставена на място, но защо все трябва да е по - лошият начин, главата не ми го побира. Да не говорим за това, че се нагледах на ужасно отношение към възрастните хора, непрекъснато разкатаване и овикване...такива скандали съм вдигала по тази причина, което изобщо не е типично за моята миролюбива натура. Но някак си не мога да ги пропускам тези неща покрай ушите си и да си затварям очите, за да не виждам насълзените очи на старците, които се чувстват безсилни и унижени, а нищо не могат да направят. Много често се чудя защо викането, сърдите физиономии и лошото отношение са се наложили като единствен начин да си свършиш работата в България, но отговор все още не съм открила! Прибрахме се с най-голямото желание на света, зарязахме всичко извоювано с труд и много трудности тук в Канада, но след година и половина в България, решихме че нервите и здравето ни са по-важни, събрахме си чантите и поехме на обратно. Колкото и тъжно да звучи, през тази година и половина в България се чувствах толкова силно като абсолютен чужденец, както дори тук в чуждата Канада никога не съм се чувствала. И все пак не съм загубила надежда, има много хубави и стойностни хора в България и се надявам някак си с времето нещата да тръгнат в правилната посока, защото страната ни е прекрасна и заслужава хубави и достойни хора да живеят в нея. Дано доброто и човечността победят!
ОтговорИзтриванеТемата за отношението към възрастните хора е наистина дълга и тъжна ... не го разбирам това отношение ... тези хора нали и те имат родители... Дано наистина доброто и човечността победят. Поздрави!
ИзтриванеБез коментар!Не сме дорасли явно за човечността, за жалост. Хубав уикенд, Габи!
ОтговорИзтриванеНадявам се скоро да дорастем .. Хубави почивни дни от мен!
ИзтриванеИскам да напиша много неща, но не искам! Всеки ден говоря с наистина много хора и виждам и чувам неща, които няма да споделя. Само ще кажа, че съм стигнала до извода, че 80% от хората не знаят как да се държат на обществено място, но на такива аз се усмихвам, а на тях им става видимо неудобно, но това е въпрос на личен тренинг, защото бихме се превърнали в кълба от нерви! Усмивка!
ОтговорИзтриванеЛинка, аз наистина ставам кълбо от нерви на такива места, но когато здравето на близките ти зависи от теб трябва някак да се справиш със ситуацията и ... усмивката наистина помага понякога. Прегръдки!
ИзтриванеМила Габи, ще пусна моят отговор в две части, защото този път съм явно ужасно многословна, но аз лично искам да споделя с вас един случай, който много ме нарани при тазгодишното ми пребиваване в BG.
ОтговорИзтриванеЧаст I
Габи, всяка година когато си идвам в BG, все си мисля, че ще е по-добре. Ще е несправедливо ако кажа, че не е, но все още служителите, особено държавните, на много места са ужасни. Знам, че тазгодишното ми посещение беше негативно повлияно от смъртта на брат ми, но и имах толкова много ядове, както никоя друга година. Тази година, за първи път си тръгнах с такова огромно удоволствие, както никога до сега. Просто исках колкото може по-бързо да се махна и дори, и да не си спомня за тази страна.
Ще разкажа само за последният случай, който беше капката, която стана причина чашата да прелее и ме изпълни с токова много негативни чувства, че исках да избягам на секундата от BG. На 22.07 малко преди обяд отидох да посетя гроба на баща ми. Той е погребан в Пловдив в централните гробища намиращи се на ул. Лиляна Димитрова, сега сигурно улицата има друго име. Денят беше ужасно горещ. Със сигурност на слънце температурата надвишаваше 40°С. В момента, в който приближих входа на гробищата, се почувствах ужасно, в един момент буквално загубих ориентация и не бях сигурна, че ще намеря гроба на баща ми. Реших, че ще попитам къде се намира и така ще разреша моментното си объркване. Попитах портиера и той ми посочи сградата в която трябваше да получа информацията. Влязох в посочената сграда, всички прозорци към гишетата там са здраво закрити, затъмнени, непрозрачни, вратите здраво затворени, абе гробище... Та чувайки откъслечни фрази промъкващи през прозореца на гишето за издаване на смъртни актове и долавяйки, че две служителки просто си клюкарстваха, реших, че след като имат време за клюки, мога да ги прекъсна и да попитам. Да, но не, току така не може да бъдат прекъснати клюките на две служителки. Явно на тях за това им се плащат заплати, за да може такива като мен, които ги смущават, да бъдат обидени и буквално изгонени. На въпросът ми, къде бих могла да получа информация, къде се намира гробът на еди кой си, ме попитаха дали съм грамотна, дали съм сляпа, не виждам ли какво пише на тяхното гише. Bъзмущението им беше повече от огромно. Имах чувството, че очите им изхвърляха огнена лава върху мен и ако можеха биха ме погребали дори жива и то на секундата, само и само да не им досаждам с тъпите си въпроси. Отворих уста да им кажа нещо, но се спрях. Когато някой, работещ на подобно място, има наглостта да си позволи, да се държи по този начин, значи той е този, който първо и последно, нищо не е загубил там, просто няма какво да търси на това работно място.
Част II
ОтговорИзтриванеВинаги съм се питала, как може подобни служители да не бъдат уволнявани? Как е възможно подобно отношение? Никога няма да го проумея...
Не знам следващият път, когато си идавам в BG, дали отново ще си мисля, че сигурно нещата вече са се подобрили или ще си дойда със свито сърце и ще се питам, кой ще е следващият държавен служител, който ще си изкара яда на мен.
Когато се върнах в Австрия, съвсем откровено ще ви призная, че нищо не разказах на съпруга си. Срам ме беше да му разкажа за ядовете си. Знам, че щеше да е прав да каже някоя и друга обидна дума, но от това на мен нямаше да ми стане по-леко, а щеше да ме заболи и да ме нарани, затова и го скрих от него. Исках да пиша за случилото си, но и до сега не намирах сили да го направя. Също си мислех, че когато го направя ще ми олекне, но не, не ми олекна, боли ме и то много. Боли ме за всички хора в BG, които понасят обиди, ругатни, които биват буквално изхвърляни от много учреждения, които не могат да получат правата си, дори и да си ги знаят и дори, и да си ги търсят.
Много ми се иска тази тема, която си пуснала ти, Габи да бъде прочетена от правилните служители, от хората, които биха направили нещо за подобряване на отношенията в България, за уволнението на всички грубияни и неизпълняващи задължениата си.
Мила Габи, веднъж, когато се представях за работа, ми казаха, че трябва да я приема ако виждам поне малко светлина в края на тунела. Аз обаче не виждах, затова и не приех да започна там, но за България ми се иска да мога да видя макар и една малка точица, която се надявам, колкото повече се приближавам да се увеличава.
Прегръдки, Габи и един прекрасен Weekend!
Вени, искрено съжалявам за това, което ти се е случило ... Ситуацията е не само абсурдна, но и настина много нараняваща... А би трябвало на такива места човечността да е най-много, защото хората, които отиват там са толкова наранени, че всяка мила дума е безценна... Наистина не знам какво да кажа ... Прегръщам те и се надявам, заради всички нас и най-вече децата ни точицата вече да я има!
ИзтриванеБлагодаря ти мила Габи. :hugs: И аз се надявам. Не искам и да си помисля, че точицата ще изчезне...
ИзтриванеЗатова и разказах всичко това. Може да не ми олекне, но съм на мнение, че ако хората в BG по-често се възмущават от лошото отношение, ако по-често си търсят правата и ако са винаги критични към лошите постъпки, няма начин точицата да не се уголеми. Да премълчаваме и "крием мръсните си ризи" нищо няма да ни донесе и няма да промени, само ще помогне точицата да намалее и дори да изчезне.