Букет от ванилови кексчета

Размишлявах есено-зимно. Не знам защо този сезон така ме навежда на по-активно мислене, по-пасивно движение и домашен уют, но особено след прекрасните снимки на Марта установих, че въпреки недолюбването, което имам към този сезон има прекрасни неща в него. Ароматът на греяно вино ... усещането за първите снежинки по лицето ... сгушване в любимия човек :) Да не забравяме и коледните подаръци! За мен любимата част е самото очакване, тръпката да разбереш какво се крие под елхата ... дори и само един бонбон да има, в красива опакова, съм щастлива както само едно дете може да бъде на Коледа :) Признавам си, че порастването трудно ми се отдава :)
Изненада беше и този букет, който направих по подобие на първият ми опит за букет от кексчета. Вкусовото съчетание е съвсем различно - получи необичайно определение "нещо като еклер с крем нишесте, но от онова време", което ме накара и да се замисля, че рядко ми се случва да си опитам творенията в окончателен вариант, но не съжалявам.
Оригиналната рецепта за ванилови кексчета е на Take-a-cake.

Необходими продукти:
- 125 гр. краве масло;
- 100 гр. захар;
- 2 яйца;
- 125 гр. брашно;
- 5 гр. бакпулвер;
- 2 с.л. прясно мляко;
- течна ванилия. 
Маслото се разбива заедно със захарта на пухкав крем. Добавят се яйцата и ванилията. Настройте миксера на слаби обороти и добавете брашното заедно с бакпулвера. Накрая идва ред на прясното мляко. Разбивайте съвсем за кратко. Поставете по една сладоледена лъжица от сместа в хартиена капсула за мъфини. Изпечете на предварително нагрята на 170 градуса фурна.

Имах много размисли за глазурата. В предишния случай използвах роял айсинг, но нямах на разположение. Не съм фен на маслените кремове. Необходима беше глазура, която да се оформя добре и да стегне, за да не цапа и да не се размазва. Рецептата, на която попаднах обещаваше интересен резултат.
Необходими продукти за глазурата:
- 1 кутия (395гр.) подсладено кондензирано мляко;
- 395 гр. течна, растителна неподсладена сметана;
- 1 с.л. сухо мляко;
- 100 гр. бял шоколад (4 с.л. неподсладено какао ако искате кафява глазура);
- 1 с.л. масло;
Поставете всички продукти в подходящ съд и варете на слаб огън, като бъркате в началото от време на време, а като видите, че започва да се сгъстява - постоянно. При мен това отне повече от 2 часа, но мисля, че в началото ми беше твърде слаб котлона, а и може би също така се дължи на факта, че не използвах животинска сметана. Сместа е готова като започне да пада "на парцали" от лъжицата. Отместете и пресипете в стъклена купа. Разбърквайте от време на време и изчакайте да се охлади напълно. Моята препоръка е да шприцовате кексчетата и да ги оставите в хладилника, за да стегне глазурата напълно и едва след това да ги редите върху букета.

Плюсовете - много добро оцветяване, стяга и не се размазва.
Минуси - мнооого дълго време за приготвяне и доста сладка на вкус (предупреждавам, че това е субективно мнение, защото за другите опитни зайчета беше идеална на вкус).
Като цяло смятам пак да я използвам, но може би ще бъде в съчетание с по-малко сладки кексчета.
Оформянето на самия букет съм показала тук.