Другата улица

Автобиография в пет кратки части
Порша Нелсън

Част първа
Вървя по улицата.
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубена съм... нямам надежда.
Не е моя вината.
Нужна ми е вечността, за да намеря изход.

Част втора
Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Правя се, че не я виждам.
Падам отново.
Не мога да повярвам, че съм на същото място!
Но не е моя вината.
Отново ми трябва много време, за да се измъкна.

Част трета
Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Виждам, че е там.
И пак падам в нея... това е навик.
Очите ми са отворени, зная къде съм.
Аз съм виновна.
Измъквам се незабавно.

Част четвърта
Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Заобикалям я.

Част пета
Вървя по друга улица...


Изненадах ви нали :) Тези дни не съм на кулинарна вълна (въпреки че до тук за една седмица имам 4 направени торти в актива си :) ... опитвам се да си сменя режима на хранене и още имам нужда от балансиране преди да се отдам на рецептите, които ме сърбят ръцете да опитам. От доста време се опитвам да се само-дисциплинирам и да успея да отделям време, в което да се раздвижвам, но най-накрая Вероника (Шарена сол) успя  да ме зарази с нестихващия си позитивизъм и от три месеца ходя на йога. Честно казано съм изненадана от ефект, който има ... но няма да ви убеждавам ... това е нещо, което наистина всеки трябва да открие за себе си :) Исках само да споделя една поема, която ми прочетоха наскоро и която ме накара да се замисля за дупките, в които попадам по навик и дали наистина няма други улици...
Хубави, слънчеви, усмихнати дни, в които да сътворите много топлещи спомени за есента на живота :)

П.П. В това последното ме убеждава един колега, който често ми повтаря, че докато е млад човек трябва да си събира много, много хубави спомени, които да го топлят и усмихват като остарее.