Човекът, които (не) искам да бъда
Тези дни си мислех за нещата, които не искам да правя и човека, който не искам да бъда ... И за добрите примери, които ме карат да искам да съм нещо друго.
1. Не искам да съм намръщеният човек на снимката за спомен... Не осъзнавах, че в последно време съм точно такава докато не видях една снимка, на която човек се усмихва щастливо за това, че просто "е"... просто за мига и защото няма нужда да е взел заплата, получил потупване по рамото или купил нова рокля, за да е щастлив..
2. Не искам да съм човекът, който се зарича всеки месец да спортува, а единственото, което прави е да сърфира в интернет. Побутването за промяна в тази посока идва от Вероника. Ако някой може да ме накара да се променя сигурно ще е тя :)
3. Не искам да съм колегата, който винаги поема повече работа, защото е по-лесно отколкото да откаже и да излезе, че е "на нож" и е "сърдит".
4. Не искам да се тъпча с вредни неща само защото съм нервна и ядосана на поредното безумие стоварено ми от човек, ситуация, държава или просто лош късмет. Имам една "лъвица" до мен, която винаги успява да се справи и то без да "наказва" себе си с лоша храна, защото е имала кофти ден или поредица от такива дни...
5. Не искам да отвръщам с лошо на хората, които се държат лошо с мен ... Искам да имам сили да им покажа, че нещата могат да се случват и с добро и със сигурно се получават по-успешно. Опитвала съм и резултати са впечатляващи, но често не ми стига вътрешна енергия за това.
6. Не искам да съм човек, който като чуе нова идея веднага казва - това няма да стане. Никога не съм била човек, който би попарил нечие планове или надежди, но някак оптимизмът ми към новаторството е силно намалял.
7. Не искам да съм човек, който се справя с проблемите си като чака сами да се справят със себе си или просто "нещата да се разминат".
8. Не искам да съм човек, който работи, за да получи заплата, за да си плати сметките, за да си купи най-новият телефон, за да си купи храна, която да му даде сили, за да продължи да работи.... за да получи заплата ... Една моя приятелка скоро ми писа, че съм намерила призванието си и че трябва да се занимавам с него и че ако всички хора работят това, което ги прави щастливи колко по-усмихнати и добри щяхме да сме всички...
9. Не искам да съм порасналия възрастен, който гледа леко снизходително малките деца и техния ентусиазъм към живота и клати "разбиращо" глава и казва - ако знаете какви неща ви е приготвил живота хич няма да сте толкова оптимисти. Баща ми ме е научил, че границите на нашите възможности са тези, които сами си сложим... иска ми се по-често да си спомням за това.
Искам да съм човек, който:
- може да изброи 75 неща, които го правят щастлив без да му трябват няколко дни и прелистване на архива на статусите си във фейсбук. (който ме познава знае, че основно имам гневни или философско-размислителни статуси така че и това не може да е от полза за мен :)
- може да каже, кога за последно се е смял от сърце и това да не се окаже преди 3 месеца;
- може да изброи 5 свои мечти, които не включват придобива на движима или не-движима собственост или романтични срещи с кино актьори :)
- чете книги ... истински ... такива на които им се мачкат кориците;
- вижда планината като вдигне поглед, а не всички други "важни неща" по пътя към нея. Още си спомням първите си месеци в София (преди вече над 15 години), когато не можех да откъсна поглед от Витоша и все се спъвах по улиците и питах колегите си от университета - ама вие не я ли виждате :)
- е Карлсон, Пипи и дори Макс и Мориц :)
- не се опитва да е идеален за никого, дори и за себе си...
Някои неща ми се получават - други не :) Малко четвъртъчни размисли ...
1. Не искам да съм намръщеният човек на снимката за спомен... Не осъзнавах, че в последно време съм точно такава докато не видях една снимка, на която човек се усмихва щастливо за това, че просто "е"... просто за мига и защото няма нужда да е взел заплата, получил потупване по рамото или купил нова рокля, за да е щастлив..
2. Не искам да съм човекът, който се зарича всеки месец да спортува, а единственото, което прави е да сърфира в интернет. Побутването за промяна в тази посока идва от Вероника. Ако някой може да ме накара да се променя сигурно ще е тя :)
3. Не искам да съм колегата, който винаги поема повече работа, защото е по-лесно отколкото да откаже и да излезе, че е "на нож" и е "сърдит".
4. Не искам да се тъпча с вредни неща само защото съм нервна и ядосана на поредното безумие стоварено ми от човек, ситуация, държава или просто лош късмет. Имам една "лъвица" до мен, която винаги успява да се справи и то без да "наказва" себе си с лоша храна, защото е имала кофти ден или поредица от такива дни...
5. Не искам да отвръщам с лошо на хората, които се държат лошо с мен ... Искам да имам сили да им покажа, че нещата могат да се случват и с добро и със сигурно се получават по-успешно. Опитвала съм и резултати са впечатляващи, но често не ми стига вътрешна енергия за това.
6. Не искам да съм човек, който като чуе нова идея веднага казва - това няма да стане. Никога не съм била човек, който би попарил нечие планове или надежди, но някак оптимизмът ми към новаторството е силно намалял.
7. Не искам да съм човек, който се справя с проблемите си като чака сами да се справят със себе си или просто "нещата да се разминат".
8. Не искам да съм човек, който работи, за да получи заплата, за да си плати сметките, за да си купи най-новият телефон, за да си купи храна, която да му даде сили, за да продължи да работи.... за да получи заплата ... Една моя приятелка скоро ми писа, че съм намерила призванието си и че трябва да се занимавам с него и че ако всички хора работят това, което ги прави щастливи колко по-усмихнати и добри щяхме да сме всички...
9. Не искам да съм порасналия възрастен, който гледа леко снизходително малките деца и техния ентусиазъм към живота и клати "разбиращо" глава и казва - ако знаете какви неща ви е приготвил живота хич няма да сте толкова оптимисти. Баща ми ме е научил, че границите на нашите възможности са тези, които сами си сложим... иска ми се по-често да си спомням за това.
Искам да съм човек, който:
- може да изброи 75 неща, които го правят щастлив без да му трябват няколко дни и прелистване на архива на статусите си във фейсбук. (който ме познава знае, че основно имам гневни или философско-размислителни статуси така че и това не може да е от полза за мен :)
- може да каже, кога за последно се е смял от сърце и това да не се окаже преди 3 месеца;
- може да изброи 5 свои мечти, които не включват придобива на движима или не-движима собственост или романтични срещи с кино актьори :)
- чете книги ... истински ... такива на които им се мачкат кориците;
- вижда планината като вдигне поглед, а не всички други "важни неща" по пътя към нея. Още си спомням първите си месеци в София (преди вече над 15 години), когато не можех да откъсна поглед от Витоша и все се спъвах по улиците и питах колегите си от университета - ама вие не я ли виждате :)
- е Карлсон, Пипи и дори Макс и Мориц :)
- не се опитва да е идеален за никого, дори и за себе си...
Някои неща ми се получават - други не :) Малко четвъртъчни размисли ...
Успех, Габи! :) Май най-важното нещо е да бъдем човека, който искаме да бъдем.
ОтговорИзтриванеБлагодаря :) Дано :)
ИзтриванеМда, както би казал Мечо Пух :"Четвъртък е ден за размисли" :)
ОтговорИзтриванеВсички искаме да променим,нещо в себе си!
За това се раждаме на този свят!
И е хубаво, когато успеем!
Прегръдки, Габи и успех в промяната!
Дани, напълно прав е Мечо Пух :) Прегръдка!
ИзтриванеГаби,с тази публикация даде нов оглед над виртуалния си образ,който имам за теб в представите си,беше ми интересно да прочета,може би защото не съм на ясно със статусите ти.
ОтговорИзтриванеДано искам да вземе връх над не искам.....важното е,че полагаш усилия в тази посока,анализът е едно много ясно начало.
Прегръдка!
Роска, честно казано почти не пиша статуси във фейсбук и тук в блога има повече от мен отколкото показвам в социалната мрежа:) Прегръдки!
ИзтриванеПожелавам ти да бъдеш всичко онова, което искаш и вярваш за себе си, че ще те направи истински щастлива!
ОтговорИзтриванеПрегръдки, Габи! :-D
Дани, това се казва пожелание :) Дано наистина ме направи щастлива.
ИзтриванеП.П. Дава ми от известно време, че достъпът до твоя блог е забранен? В мои настройки ли е проблема?
Хм, не знам на какво се дължи. Ще си проверя настройките, но не съм пипала нищо. А щом си ми абонат, не излиза ли в списъка за четене (гугъл читалня, където се показват всички нови публикации)?
ИзтриванеПри мен е бил проблемът. Благодаря, че ми съобщи за него, Габи! Надявам се вече всичко да е наред! Усмивки и слънчев уикенд!
ИзтриванеГаби, Вероника е много заразителна, не само със спорта, а и със слънчевия поглед към живота, който има!
ОтговорИзтриванеХубаво е, че си направила и списък с какво искаш да бъдеш и щом имаш представа, ще се случи, особено ако го искаш силно!
Слънчев уикенд ти пожелавам...в планината :)
Ne moga da pisha komentar na kirilica tuk. izvini me izlizat mi nqkakvi maymunki :(.
ОтговорИзтриванеHubava statiya i uspeh!:)
Габи, според мен точно в това е красотата - да не се получават всички неща. Защото тогава винаги ще си устремена към по-добро, така човек се развива. Искрено ти се радвам, бъде все така искрена към себе си!
ОтговорИзтриванеСърдечни поздрави!
уаууу... Габи, и аз искам да съм в света на Вероника чат-пат))
ОтговорИзтриванестрахотни неща си написала
- вижда планината като вдигне поглед, а не всички други "важни неща" по пътя към нея. Още си спомням първите си месеци в София (преди вече над 15 години), когато не можех да откъсна поглед от Ви
това страшно ми хареса. Чувствам ги нещата както ти пишеш, все едно аз съм го писала
Габи, нали затова сме човеци - да търсим и да преживяваме живота с душите си! А когато преосмисляме като теб приоритетите си, то тогава изпъваме рамене, вдишваме дълбоко и "виждаме Витоша"! Зареждащо усещане!
ОтговорИзтриванеЖелая ти прекрасна вечер и ползотворна почивка!
Габи, желая ти да постигнеш това, което те прави щастлива! А то за всеки е различно :)
ОтговорИзтриванеПоздрави!