четвъртък, 11 юли 2013 г.

Торта "шоколадов салам"

Знам, че заглавието е странно, но се колебаех между него и "бърза" торта. След това реших, че второто би било заблуждаващо, защото въпреки, че тази "торта" ми отне от започването до последния детайл само 7 часа, все пак от нормална гледна точка хич не е бърза.
Тази торта определено успяваше и двата пъти, в които беше планирана да я правя, да ме хване преди или след пътуване. Което означаваше, че имам само една вечер за приготвянето и и никакво време за печене на блатове, разбиване на крем, стягане и т.н. След доста размисъл стигнах до идеята сама торта да бъде приготвена от така наречения "шоколадов салам". А това е нещо, което както се казва всяко дете, родено преди ерата на Макдоналдс знае рецептата :) Правила съм го веднъж като притурка към една торта, защото след стягането на сместта тя позволява да бъде "издялкана" в много форми. Първоначалната ми идея беше да направя торта под формата на изправена халба бира, за което тази рецепта е супер подходяща, но след това прецених, че повода "70 годишен юбилей" твърде е сериозен и реших да подходя по-традиционно. Е, все пак не се размина  без намек за бира :) Тортата е предназначена за бащата на семейството, на което сме кумове - професор по технология на пивото.
Необходими продукти:
- 600 гр. черен шоколад;
- 600 гр. натрошени бисквити закуска;
- 300 мл. течна (непосладена) сметана;
- 200 гр. масло.
- ядки, сушени плодове (по желание)
Дааа, количествата са стряскащи нали :) А не ме питайте как ухаеше вкъщи на шоколад.... Разтопете шоколада на водна баня заедно със сметаната. Периодично разбърквайте докато се разтопи целия шоколад. Ако обичате по-сладки десерти може сметаната да бъде посладена. Отместете от печката и добавете нарязаното на кубчета масло. Разбъквайте докато и маслото се разтопи. В голям съд сложете натрошените бисквити и изсипете върху тях шоколада. Разбъкайте. Застелете правоъгълна тава с хартия за печене и изсипете вътре сместа. Изравнете доколкото е възможно. Сложете в хладилника да стегне.
Наистина тази рецепта е доста благодатна откъм това, че докато стяга сместта ми остана достатъчно време, за да си направя буквите и цветята. От сегашна гледна точка се чудя дали цветята не са малко в повече, защото рожденника е мъж, но вече е късно за промени :)
А познахте ли коя марка е бира?


сряда, 10 юли 2013 г.

Кус-кус с тиквички

Вече 8 дни въздържание ... от десерти... Чувствам се леко като в клуб на анонимните ... шокохолици :) Преди време Павлинка писа по темата за отказването от сладките неща и някак написаното от нея ми се загнези в съзнанието и така до миналата сряда, когато в 7:30 сутринта отхапвайки от една медена вафла реших, че спирам ... И това беше последното нещо със захар изядено от мен. Сигурна съм, че има няколко магазина за десерти в квартала, които са усетили рязък спад в продажбите си :)
Ще питате какво общо има това с днешната рецепта? Общото е, че за момента вкъщи не се приготвят никакви сладки изкушения :) И затова наблягам на соленичкото. Сигурна съм, че рецептата не е изненада за повечето от вас, но понеже ми допадна я споделям.
Необходими продукти на "окомер":
- 1 ч.ч. кус-кус;
- 2 тиквички;
- 2 моркова;
- глава лук;
- копър;
- сол.
Сварявате кус-кусът съгласно упътванията от опаковката. Отцеждате го и му добявате малко мазнина (олио или зехтин), за да предотвратите слепването на зрънцата. В дълбок тиган задушете лука и настърганите моркови. Обелете тиквичките, нарежете ги на кубчета и ги посолете. След като се задушат другите зеленчуци добавете тиквичките и оставете всичко да се задушава отново. При необходимост добавете малко вода. Накрая добавете сварения кус-кус, сол, а аз сложих и малко соев сос. Оставете да покъкри на слаб огън 5-6 минути. Отместете, поръсете със ситно нарязан пресен копър. Аз си правя и сосче от кисело мляко, майонеза и отново копър, но си е супер и без него.
П.П. В Търговище попаднах на най-най-вкусната постна мусака с тиквички и ориз, която съм опитвала до момента. И сега съм в размисъл как да я приготвя :) Събирам идеи и рецепти!


понеделник, 1 юли 2013 г.

Другата улица

Автобиография в пет кратки части
Порша Нелсън

Част първа
Вървя по улицата.
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубена съм... нямам надежда.
Не е моя вината.
Нужна ми е вечността, за да намеря изход.


Част втора
Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Правя се, че не я виждам.
Падам отново.
Не мога да повярвам, че съм на същото място!
Но не е моя вината.
Отново ми трябва много време, за да се измъкна.

Част трета
Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Виждам, че е там.
И пак падам в нея... това е навик.
Очите ми са отворени, зная къде съм.
Аз съм виновна.
Измъквам се незабавно.

Част четвърта
Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Заобикалям я.

Част пета
Вървя по друга улица...


Изненадах ви нали :) Тези дни не съм на кулинарна вълна (въпреки че до тук за една седмица имам 4 направени торти в актива си :) ... опитвам се да си сменя режима на хранене и още имам нужда от балансиране преди да се отдам на рецептите, които ме сърбят ръцете да опитам. От доста време се опитвам да се само-дисциплинирам и да успея да отделям време, в което да се раздвижвам, но най-накрая Вероника (Шарена сол) успя  да ме зарази с нестихващия си позитивизъм и от три месеца ходя на йога. Честно казано съм изненадана от ефект, който има ... но няма да ви убеждавам ... това е нещо, което наистина всеки трябва да открие за себе си :) Исках само да споделя една поема, която ми прочетоха наскоро и която ме накара да се замисля за дупките, в които попадам по навик и дали наистина няма други улици...
Хубави, слънчеви, усмихнати дни, в които да сътворите много топлещи спомени за есента на живота :)

П.П. В това последното ме убеждава един колега, който често ми повтаря, че докато е млад човек трябва да си събира много, много хубави спомени, които да го топлят и усмихват като остарее.