сряда, 27 юни 2012 г.

Хрупкави пръчици от тиквички

Днес ще съм само на здравословна вълна. Редно е да ви/си дам малко почивка от тортите :)
Едва ли откривам топлата вода с тази рецепта, но пък ми хареса много и реших, че трябва да я споделя. Приготвянето им, заедно с изпичането, отнема не повече от 30 минути. Изпробвано е вече в обедната почивка и гарантира липсата на обяснения пред шефа, защо обяда се е оказал неприлично дълъг и как така коза е направила задръстване на кръстовището, трябвало е да помогнете в нейното отвеждане и не сте успели да стигнете до офиса :) Това разбира се, работи само ако не живеете твърде далеч от офиса и обичате да обядвате в домашна обстановка. Но, стига вече лирически отклонения. Ето и рецептата:
Необходими продукти:
-  3-4 средни тиквички;
- 2 яйца;
- 1 пакетче галета;
- 1 пакетче настърган пармезан (40 гр.);
- черен пипер;
- зехтин.
Хайде сега се включвате на програма "Шесторъкият Шива" и с една ръка разбивате яйцата, а с другата смесвате галетата, пармезана и черния пипер. Нарязвате тиквичките на тънки пръчици. Аз нарочно ги направих по цялата им дължина, за да могат да се сервират в чашка :) Следва овалване първо в яйца, а после в сухата смес. Редите в голяма тава, застлана с хартия за печене. Напръсквате пръчиците със зехтин. Тази част аз я пропуснах поради систематична ми разсеяност, която тези дни доведе до пряко съприкосновение на моята глава с няколко врата на шкафове и с един лакът.
Печете цялото това здравословно чудо в предварително загрята фурна на 200 градуса за около 15 минути. И накрая похапвайки си мислите как добре ви се отразяват на фигурата и ви правят стройни като фиданки :) Поне при мен беше така (имам предвид частта с мисленето).
Сега си мисля, че може би добавянето на малко ситно нарязан пресен копър в панировката би се получило добре.
За финал ще се похваля със спретването на много вкусните тарталетки на Марта. При мен станаха малко като огромни кексчета, но толкова мога с резервения чифт ръце, които имах на разположение докато по същото време правех домашен, бананов сладолед. Специални благодарности за вкусната и здравословна рецепта!

П.П. Оригиналната рецепта намерих някъде тук, но сега не успях да я открия :)

понеделник, 25 юни 2012 г.

Вита торта “Мечо Пух"

Да се оплаквам ли и аз не знам - няма го писмовното ми вдъхновение ... Взело си е перото под мишница и дим да го няма към по-морски ширини. А аз се чудя коя охлаждаща техника да приложа по-успешно? Потапяне на крайници в дълбок леген с "морско-хлорирано-чешмяна" вода, въвеждане в робство на половинката да ми маха с ветрило или поемане на неприлични дози сладолед :) И това като имате предвид, че наистина много обичам да ми е топло! Но все пак ако може слънцето да върви в комплект с джапанки и бански, а не с бюро и компютър ще ми бъде по-добре.
Първо поред, ще се похваля с част от подаръците си за отминали ми вече рожден ден. И то с тази част, която знам, че ще стопли сърца на всички запалени по кулинарните дейности :) Не мога да не започна със специални, огромни и приятелски благодарности на Леви! Не само получих невероятна книга "Да печем с любов", като много изненадващ и страхотен подарък, но и с нейното съдействие се сдобих с необходимите съставки за изработването на захарна дантела - подарък от моите колеги в офиса :) Страхотни са, нали! Вече имам две рецепти предвидени за изпробване - една карамелена торта за свекито, към която смятам да  приложа първия опит за производство на дантела. Тук е мястото да питам, ако някой вече има опит - да казва какво да правя или не, защото не е редно все пак да се излагам пред такъв висш съдия като майката на половинката ми :)
А от книгата вече имам избрани най-вероятно 102 рецепти за изпробване :)
Ако някак изведнъж се намеря в повече свободно време подозирам, че ще ги подкарам да ги приготвям по съдържанието!
Да си дойдем на думата за днешната публикация все пак. Тези дни съм в тортено-депресивно състояние. Колкото повече захарни произведения гледам, толкова повече ми се струва, че хич не ми е в това силата :) И на пук на това си състояние реших да направя пореден опит да се преборя с Витата торта! Най-вероятно ще прозвучи странно, но хич не ми се получават тези, красоти, които показва Димитрана и не само ... Мъка голяма е! А съм правила поне 3 опита до сега... Затова реших, че сега му е времето пак да  пробвам. И за да ми е още по интересно реших да допълня картинката, като я покрия тортата с домашно правен фондан :) А Черешката на торатата е, че имах само 12 часа за всичко това. Ето и резултата:
С рецептата този път ще бъда кратка. Направих два блата, защото поне с моите умения от един ми се получава мега мини торта :) Ето и необходимите продукти.
За 2 блата 30х40см:
- 16 жълтъка;
- 8 белтъка;
- 160 гр. брашно;
- 40 гр. пшеничено нишесте;
- 200 гр. захар;
- 1/2 к.л. сол.
За шоколадовия крем:
- 300 гр. черен шоколад;
- 300 мл течна подсладена сметана;
- 200 мл течна не-подсладена сметана;
Разбийте жълтъците с 2 с.л. захар и солта. Отделно разбийте и белтъците с останалата захар. Добавете жълтъците при белтъците, а накрая и брашното, пресято с нишестето. Изсипете сместа в две тави с размери 30х40, предварително застлани с хартия за печене и подравнете повърхността. Изпечете в предварително загрята на 230 гр. фурна за около 10 минути. В никакъв случай не се изкушавайте да печете твърде дълго, защото накрая ще получите блат, който не е еластичен и не може да се навива. След изваждането на блата го обърнете върху предварително навлажнена кърпа, отстранете хартията за печене и навийте на хлабаво руло. Докато изчаквате блатовете да изстинат може да си приготвите крема. В моя случай той е силно шоколадов, разбира се :) Това е един от любимите ми пълнежи за торти и го използвам изключително често. Загрейте подсладената сметана до завиране. Отместете от котлона и добавете шоколада, натрошен на парченца. Разбърквайте до получавана на хомогенна смес. Оставете да изстине до стягане на крема. След това добавете не-подсладената сметана и разбийте с миксер до получаване на крем. В тази рецепта аз използвам черен шоколад и затова една от добавените сметани е подсладена. Имайте предвид, че ако използвате млечен шоколад може би ще е добре да използвате при смесването с шоколада не-подсладена сметана, а при разбиването подсладена, защото иначе рискувате да се получи твърде сладък крем, но и това е въпрос на вкус :)
Сглобяването не е сложно. Развийте и нарежете блатовете на ленти по дължина с размер 4 см. (или с такава широчина, колкото искате да е висока тортата). Намажете всяка лента с крема и завийте на руло. Ето тук, Димитрана, го е показала много ясно. Накрая стегнете с домакинско, прозрачно фолио или стягащ тортен ринг и оставете в хладилника за няколко часа или най-добре за една нощ - ако имате толкова време. В интерес на истината тази рецепта е много полезна с това, че ви позволява доста бързо да направите самата торта. Блатовете се охлаждат бързо (дори и при тези температури навън), а и самото сглобяване не е трудно. Накрая, на другия ден, остава да я освободите от фолиото, да я измажете с остатъка от шоколадовия крем и да я украсите по свой избор.
Моят избор, понеже тортата беше предназначена за рожденничка, голям фен на Мечо Пух, беше да я покрия с фондан. Надлежно я измазах с маслен крем (похвалих ли се вече, че все по-лесно ми се получава :)
И дойде ред на покриването. Но пак трябва да се върнем 8 часа назад, защото първото нещо, което направих, рано рано сутринта, след като се разсъних беше домашен фондан. Няма да пиша рецептата - може да я видите при Димитрана или Ивейн, където много хубаво са показани всички етапи от направата му. От моя малък опит ще споделя само, че никога повече няма да използвам за такива цели пудрата захар на Карина - тя е на едри кристали и като цяло получих доста груб фондан. Също така сложих повече от 1 кг - може би още около 300 гр. отгоре. Другият ми извод е, че наистина трябва да постои максималното време преди употреба, защото иначе има трудности при разточването. Това, което ми хареса е, че много хубаво се оцвети и фондана имаше точно цвета, който исках :)
Като цяло си харесвам тортичката, въпреки че ако имах повече време щях да преправя Мечо Пух, да поработя повече върху тревата и нейната липса, а за леко мутиралите, гигантски калинки - историята мълчи :) Тук може да намерите указания как да направите Мечо Пух.
За десерт, понеже ми остана мъничко блат, спретнах набързо една много мини торта със сметанов крем и диви ягоди, обилно полята с черен шоколад.
Категорично не исках да виждам повече пред очите си захарно тесто и затова я украсих съвсем семпло, цветно и хаотично :)
Ами май това е за днес. Последно по реда си е един зов за ПоМоЩ! Моля, някой по-достойно технически грамотен от мен да ми каже защо така ми се случи изведнъж хич никакви известия за коментари да не получавам - в пощата ми е като селски площад при 40 градуса жега - пууусто :)
И хайде за финал един поздрав, за тези от вас, които още не са хванали пътя към морето/ планината - да им се случи скоро:

сряда, 13 юни 2012 г.

Три торти за един рожден ден

Вече пета година се опитвам да стана на 30, но все не ми се получава :) Затова тази година реших, че ако заложа на празнуването с три торти може и да ми се получи.  Както винаги планът беше амбициозен, а реализацията ... да кажем реалистична :) Сладката част от тортите трябваше да бъде на два етажа - в червено, черно и рози. Резултатът е на два етажа, има рози и е ... лилав - нещо, което определено не си личи на снимките. А да и за розите да не забравя да кажа! Определено смятам да оставя майката природа да се грижи за тяхното съществуване. На нея и се отдава идеално. Имах подозрения, че ще бъде трудно да ги направя, но след като установих, че за съжаление не съм от онези магьосници, които правят чудеса само с клечки за зъби и дъска за пластелин, си взех необходимите шаблони и произведох първите си рози :) Дали да не минем към рецептите, докато си отпивам от ягодовото шампанско, което се появи покрай единия крем - направо не е за вярване с какви неща може да се сдобие човек, оправдавайки се с една торта :).
Първата торта е по рецепта, която научих на сладкарският курс, който получих като подарък за миналият си рожден ден. Май вече е дошло време да почерпя с нея хората, които ми направиха тази страхотна изненада :) Нейният вкус е много наситен, плътен и изключително шоколадов. Реших малко да я разнообразя, като добавих малки островчета от бял шоколад и кокос. Истинска наслаааада за всеки шокохолик :) Другият плюс, поради, която я избрах, беше, че е доста стабилна като постои в хладилника и реших, че ще бъде добра основа, върху която да се постави втори етаж без той да пропадне.

Торта шоколадов трюфел (22 см):

За блатовете:
- 240 гр. брашно;
- 240 гр. шоколад;
- 240 гр. краве масло;
- 200 гр. захар;
- 150 гр. пудра захар;
- 255 гр. белтъци (около 7 белтъка от яйца размер L);
- 150 гр. жълтъци (около 10 жълтъка от яйца размер L);
За крема:
- 300 гр. черен шоколад;
- 300 мл течна подсладена сметана;
- 100 мл. течна неподсладена сметана.
За кокосово допълнение - по желание:
- 100 гр. бял шоколад;
- 100 мл течна сметана;
- 1 ч.ч. кокосови стърготини. 
Ще направя едно уточнение. Това количество продукти е за блат с размер 26 см, но понеже аз предпочитам по-високи торти, го пека в по-тясна форма - 22 см. и го режа на три. Това разбира се си има своите недостатъци, защото блата се изпича по-трудно. Ако решите да приготвите тортата просто изберете един от двата варианта, като имате предвид, че съм дала времето за печене на по-високият блат - 22 см, а за 26 см ще ви отнеме около 40 минути.
Препоръчително е да започнете от приготвянето на крема, защото ще му трябва време, за да се охлади и стегне. Загрейте течната подсладена сметана до кипване, отместете от печката, добавете натрошения на парченца шоколад и разбъркайте до получаване на хомогенна смес. Охладете до получаване на много твърд крем.
Идва ред и на блата. Разтопете шоколада на водна баня и го оставете леко да се охлади. Разбийте мекото масло с пудрата захар до леко набухване. Добавете жълтъците един по един и разбийте до пухкав крем. Прибавете към тях леко охладения шоколад и разбъркайте. Разбийте белтъците с другата захар, като първоначално започнете да ги разбивате само тях и постепенно добавяйте захарта. Накрая прибавете брашното към белтъците като разбърквате сместа внимателно. Накрая добавете и маслено-шоколадовия крем към белтъците и брашното. Изпечете в предварително загрята на 170 градуса фурна за около час. След като изстине добре го разрежете на три. Сглобете тортата в стягаща се тортен ринг (метален от Метро, пластмасов от магазин по левче), като след първият блат и крем може да добавите малко свеж нюанс с добавянето на бонбони от бял шоколад и кокос. Тяхното приготвяне е лесно. Загрейте сметаната до завиране, отместете от котлона, добавете шоколада и разбъркайте. След като изстине го разбийте с 2-3 с.л. неподсладена сметана и добавете кокоса. Продължете с блат и крем. Не забавяйте да се оставите от крема и за украсяването на тортата отвън. Най-добре е да я оставите да пренощува и на сутринта махнете ринга и може да я покриете с крема. А ако сте настроени да отделите мнооого време, да създадете творчески хаос и допълнителни мръсни съдове може да покриете тортата и с фондан като мен :) Аз бях много горда от себе си след приключване на т.н. "измазване" на тортата с масления крем (задължително преди покриването със захарно тесто).
За първи път ми се получи доста прилично - разбирайте почти без целулит :), но разбира се в природата винаги трябва да има равновесие и затова при покриването със самото захарно тесто нещата загрубяха толкова много, че ако имаше крем против бръчки за фондан, щеше да ми трябват поне 2 опаковки :) Но да се върна на измазването - чудя се дали ако се кандидатирам за калфа на някой зидаро-мазач-шпакловчик, няма да ми бъде полезно при тортоправенето, защото тренирането върху истински торти си излиза скъпо удоволствие :) Някой има ли опит?

Торта с шоколадови блатове, еклери, ягодов мус и крем - шампанско

Много държах да разкажа всичко, което съдържа тази торта още в заглавието :) Преди повече от месец реших, че независимо, каква ще бъде накрая тортата ми за рождения ден, в нея ще има и еклери. Накрая не издържах да изкушението да опитам класиката - ягоди, шампанско и шоколад претворени в торта и това е резултата :) Рецептата за блатовете и за ягодовия мус са на Ирина - каквото и да опитате от нейният сайт вкусът ще е невероятен. А кремът с шампанско е на Мина - разкошен е!
Продукти за блатовете:
- 180гр брашно;
- 150 гр кафява захар;
- 100 гр бяла захар;
- 60гр какао;
- 1 и 1/4 ч.л. сода бикарбонат;
- 1 и 1/4 ч.л. бакпулвер;
- щипка сол;
- 2 яйца;
- 140 мл гъст айран;
- 70 мл олио;
- 140 мл горещо кафе.
Продукти за еклерите:
- 120 мл прясно мляко;
- 75 гр. брашно;
- 50 гр. краве масло;
- щипка сол;
- 2 яйца. 
Продукти за ягодовия мус:
- 330 гр. ягоди;
- 80 гр. захар;
- 300 мл течна готварска неподсладена сметана;
- 1 пакетче желатин.
Продукти за крем шампанско:
- 3 яйца;
- 3 с.л. захар;
- 1 с.л. с връх царевично нишесте;
- 1 ч.ч. ягодово шампанско (всяко пенливо бяло вино върши работа);
- 1 с.л. краве масло;
- 100 мл течна готварска сметана;

В началото ще направя едно уточнение. Тортата, която приготвих е малка - само 16 см, но с посоченото количество продукти спокойно можете да си приготвите нормална 20 - 22 см торта. На мен ми останаха и еклери и от кремовете и от блата и се наложи да си спретна едни домашни бонбони с натрошения блат и крема :)

Започнете с еклерчетата. Можете да ги направите и предишният ден. Включете фурната на 190 градуса. Загрейте в малка тенджера прясното мляко до завиране заедно с кравето масло. Добавете брашното и солта и бъркайте усилено до събирането на тестото на топка. Отместете от котлона и започнете да слагате яйцата едно по едно, като разбърквате сместа много добре след всяко от тях. Върху застлана с хартия за печене тава оформете малките еклери. Идва ред на изпичането, което е най-важната част. Първо печете за около 20-25 минути - без да отваряте вратата на фурната! След това изключете фурната и оставете тавата вътре за още около 5 минути и накрая оставете еклерите още около 10 минути на отворена врата.
Продължете с шоколадовия блат. В по-голяма купа смесете брашното, какаото, двата вида захар, солта, содата и бакпулвера. Отделно леко разбийте яйцата, олиото и айряна. Добавете при сухите съставки, разбъркайте до хомогенна смес. Накрая добавете прясно направеното горещо кафе. Ще повторя предупреждението на Ирина, че сместа е доста течна като консистентност, но това е нормално. Намажете с масло и поръсете с какао форма за торта с диаметър 26 см. 
Изпечете в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 30 - 35 минути. Преди сглобяване на тортата разделете охладения блат на две. 
Кремовете не са трудни, но си изискват време и създават доста допълнителни екстри - като куп използвани съдове :) За ягодовият мус направете на пюре ягодите със захарта. А искате можете да ги прецедите, за да получите по-гладък мус. Разбийте сметаната и я добавете към ягодите, като разбърквате внимателно. Накрая идва ред на желатина. Накиснете го в студена вода и след като набъбне, го загрейте на водна баня до втечняване, но без да завира. Изсипете го в муса и изчакайте да започне да се сгъстява - около час. 
Да се отдадем накрая и на малко съгрешаване с алкохол :) Сипете си чаша от разкошното шампанско, за да ви дойде музата и започнете с разбиването на жълтъците и захарта. След като станата на пухкав крем добавете нишестето, а накрая и шампанското. Сложете кремът на водна баня и разбърквайте до сгъстяването му. Разбийте сметаната  и я добавете към охладения крем.
Не знам за вас, но аз докато изпиша всички указания за отделните неща, почти забравих защо са ми били. Явно вече е време за сглобяването на самата торта. Имах сериозни притеснения дали ще удържи, без разтичане, покриването с фондан и затова си направих специални "укрепления".
Отново сглобяването на торта стана в стягащ се тортен ринг. Първо е шоколадовия блат, а отстрани покрай стените наредих тънки парченца от него, за да предотвратя изтичането на крема. В полученото пространство изсипете малко от ягодовия мус и наредете еклерите, които предварително сте напълнили с крема с шампанско. Върху тях отново покрийте с ягодовото кремче и накрая завършете с втория шоколадов блат. Колкото и да ви сърбят ръцете да проверите какво се е получило отново трябва да оставите тортата да пренощува. А на сутринта я освободете от металните окови и покрийте с крем по ваш избор :)
И накрая, но не на последно място, ви представям третата и последна, солена торта по рецепта на Димитрана.
Няма да прилагам рецептата, защото единственото, което промених беше, че в единият пълнеж добавих кисели краставички, а в другия пушено филе.

Това е от мен. Почерпете се за мое здраве :)

сряда, 6 юни 2012 г.

Черешово брюле

Май днес е дошло време да споделя още една от моите любими пристрастености. Тази съм сигурна, че ще ви учуди. Винаги, когато пътувам в командировка по магистрала Тракия, стига да не сме тръгнали в 5 или 6 часа сутринта, с моите колеги спираме на т.нар. МОЛ Ихтиман :) Там се чувствам малко като на островът на съкровищата, защото в огромният магазин никога не знаеш кога ще попаднеш на някое съкровище - като крачкомер, микс от черен, червен и дългозърнест ориз или дори "златен" свещник. От скоро там е открита книжарница, в която има пре-оценени книги (каквото и да означава това). При последното ми посещение открих кулинарна поредица на Ридърс Дайжест и както се досещате се сдобих бързо, бързо с една от техните книги - "Вкусни ястия само с 5 съставки". Повечето рецепти имат необичайни за мен съчетания на продукти, но вече съм си набелязали някои неща за опитване. Първото вече е факт и това е днешният крем брюле с череши. Леко измених рецептата и ето какво се получи.
Необходими продукти:
- 250 мл неподсладена течна сметана;
- 3-4 с.л. захар;
- 3 жълтъка;
- 1 к.л. течна ванилия;
- 300 гр. череши.
- 2-3 с.л. кафява захар.
В оригиналната рецепта брюлето се приготвя в тава 23 на 23 см, но аз го направих в малки отделни форми. Също така там не е уточнено точния вид на сметаната, затова използвах растителна, но мисля, че ще се получи още по-добре с животинска пълномаслена сметана. В малка тенджерка загрейте сметаната до завиране и отместете от огъня. Разбийте жълтъците със захарта до получаване на гъста крем. Отново направих намаление на нейното количество, което е около 5 с.л. в оригиналната рецепта. Вие може да сложите по ваш вкус. Прибавете яйченият крем към горещата сметана и разбъркайте. Върнете на котлона и при непрекъснато бъркане варете до получаване на гъст крем. Сместа не трябва да заври. След като крема е готов го оставете леко да се изстуди. Почистете черешите. Катето показа страхотна идея за махане на костилки без специален уред :) Подредете черешите в избран от вас съд и залейте с крема.
Изстудете за 4 часа. Преди сервиране поръсете с кафявата захар и карамелизирайте или с помощта на горелка или на силен горен реотан на фурната. Аз тази част реших да я пропусна, защото нямах търпение да опитам брюлето. Идеално съчетание се получи, въпреки първоначалните ми колебания дали да жертвам тези почти златни череши за приготвянето на десерт :)

вторник, 5 юни 2012 г.

Споделено

Това ще е тотално не-кулинарна публикация :) Така че спокойно можете да я отминете ако сте на вълна търсене на рецепта. Но нямаше как да не споделя тези прекрасни неща, едни от които някак си започнаха да се оказват в опасна близост до мен, а други получих като подранили подаръци за рождения ми ден :) И разбира се по този начин да благодаря на специалните хора от които ги получих! Обожавам изненадите (хубавите разбира се)! Няма значение какво точно ще се крие зад лъскавата опаковка (забравих ли да спомена, че с възрастта не можах да приема, че може да се подарява не-опакован подарък пък бил той и само чорапи) - важна е емоцията от цялото очакване, разкъсването на опаковката и насладата от разкрилата се изненада. Но да не ви държа в напрежение - ето ги и тях!
Тези от вас, които ме четат от по-дълго време знаят относно манията ми по чайници, чай и мечтата за чаена къща. Както се досещате очевидно съм проглушила ушите и на хората около мен, защото един прекрасен, ръчно изработен чайник и захарница се присъединиха съвсем скоро към моята колекция.
Подаръците не спряха до тук. Спечелих две страхотни изненади от участие в томболи! До сега, през целият ми живот, не бях имала късмет на тези игри. Първи са нежните и красиви обици, които изтегли с моето име една прекрасна малка госпожица, изработени от Ива. Не мога да отрека, че имам някакви пристрастия към обеците - въпреки че не нося толкова често, не мога да спра да си купувам още и още, затова наистина много им се радвам :)
А съвсем от скоро вкъщи си имам и нов домашен любимец - Бухльо :) Той ми е томболата на Кукитата - или иначе казано Леви и Меди. Страхотни хора, които въпреки че познаваме само задочно винаги си ги представям като много лъчезарни, позитивни и креативни.
Дойде ред и на едно бижу изработена от златните ръце на Ели. Признавам си, че още в първият момент, в който видях снимките на нейните бижута от Фимо започнах да се чудя колко бързо мога да се сдобия с някое от тях. Е, вече имам :) Аз съм горд притежател на този комплект.
И накрая, но не на последно място искам да се похваля с първият си, подранил, подарък, посветен на поредната година на порастване - тези прекрасни обувки :) Той е от хора, които си знаят колко много ги обичам и въпреки че през последният месец съм човек, на който е трудно да бъдеш приятел им благодаря, че не се отказват от мен.
За търпеливите да изчетат всичко ще разкрия следващата ми рецепта - крем бюле с череши. Хубава вечер от мен!