Плевенски тутманик

След дълги колебания, доста чудене дали ще се справя и едно пробно приготвяне на рецептата под зоркия поглед и наставления на майка ми, дойде време да ви покажа първото ми произведение с ръчно точени от мен кори :) Този тутманик е част от моето детство. Баба ми, която беше невероятен майстор на всякакви тестени изделия - баници, пити, козунаци, много често ни глезеше с него. И до сега си спомням как на Великден къщата се пълнеше с жени, които идваха да се месят общо козунаци и навсякъде ухаеше божествено. За съжалени много малко от бабините рецепти има запазени и затова реших лека по лека да се опитам да събера колкото се може повече от тях. Както се досещате в този тип рецепти почти всичко е "на око и колкото поеме" :) Ще се опитам, за начинаещите като мен, да обясня максимално подробно процеса.
Необходими продукти:
- 1/2 кубче прясна мая;
- 1 ч.л. захар;
- 1 с.л. сол;
- 1/2 ч.ч. прясно мляко;
- 1 1/2 ч.ч. вода;
- брашно, колкото поеме; 
- 4 яйца;
- 200-300 гр. краве сирене;
- олио;

Разтворете маята, заедно с половината от захарта в 1/2 ч.ч. леко топла вода (като си потопите пръстите в нея да не ви пари и да може да ги задържите :). В предварително пресятото брашно, направете кладенче, по краищата му посипете солта, а вътре сложете захарта, леко шупналата мая и добавяйте постепенно леко топлото мляко и след това 1 ч.ч. вода (само за протокола - в оригиналната рецепта не се използва прясно мляко, а само вода) . Техниката е лесна, с въртеливи движения по краищата на кладенчето добавяйте леко по леко брашно и замесвайте докато усетите, че тестото започва да се събира. Най-лесно е да се доомеси на набрашнена повърхност. Трябва да стане средно твърдо тесто. Оставете тестото да втаса в съд покрит с кърпа и на топло докато удвои обема си. Следва по-сложната част - разточването :)

Разделете тестото на равни топки. Големината им зависи от това с колко голяма маса за разточване разполагате. Тъй като моята трудно побира дори и двама човека разточвах малки кори. Техниката на разточване се усвоява с нагледно показване и затова ще ми е трудно да я обясня, но но най-опростено казано върху добре набрашнена повърхност, разточете леко топката тесто до размерите на мекица, посипете я с брашно и леко завийте единия край върху точилката. С леки въртеливи движения започвайки от средата, движете дланите на ръцете към двата края на тестото, като същевременно леко завивате още от кората върху точилката. Не мисля, че стана ясно като обяснение, но нямаше как да направя клипче. След като кората е разточена, намажете с олио и поръсете с плънката от натрошено сирене, в което сте добавили яйцата, като внимавате да не слагате в средата.

Направете разрез в средата на кората и започнете да навивате от вътре на вън. Накрая леко срежете кръга и навийте в тава (моята е 27 см), намазнена с олио. Процедирате така докато ви свърши мястото в тавата или тестото :)

Леко разплескайте баницата с ръце и намажете с малко от плънката. Накрая нарежете на парчета като торта. Цялото това съвършенство се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 35 - 40 минути.

Тъй като половинът недолюбва сирене, направих тутманика в по-малка тава, а с останалото тесто реших да спретна едно руло. Идеята не ми даваше мира след като видях рулото със сирене на Линка. Няма конкретна рецепта. Разточих три кори, наредих ги една върху друга, като между тях намазах с олио и подправки. Навих на руло, намазах с малко яйце отгоре и сложих в правоъгълна форма да се пече.

След като се изпече тутманикът, поръсете го много леко с вода, завийте с кърпа и оставете да изстине. Всъщност е най-вкусен парещо топъл с чаша айрян :)

И накрая дойде време да отговоря на предизвикателството на Валентина да покажа моето нощно шкафче. В случая се наложи леко да редактирам моя отговор, защото нямам точно такова шкафче и затова пренесох всичко на по-светло място и си признавам, че подредих, така че да се вижда кое какво е :)

От доста време постоянно място там заемат готварски книги - в случая посветени на шоколадовите десерти, както и книгата, която чета в момента - Тери Пратчет "Опаричване". А тъй като открих и сезона на пролетните настинки компания на книгите прави пакетче носни кърпички. Не знам как ще ви прозвучи, но аз като си купя нещо ново свързано с готварство или някоя от колекционерските ми страсти то стои поне една седмица до леглото ми и обичам да си го разглеждам и да му се радвам. За ужас на мъжа ми се случва това да са не само малки неща като тази чашка, но и чайници, метални форми за печене и други подобни не-подходящи за приспиване неща :)
От своя страна предизвиквам всеки, който остави коментар да сподели своето кътче :) Това е от мен - отивам да похапвам лечебна супа. Лека нощ :)

Направено по ваши рецепти - 4

През последните два месеца основно готвя по ваши рецепти. Обичам да експериментирам и когато имам време предпочитам да направя нещо, което до сега не съм опитвала. Днес ще покажа само солени ястия, за да не си мислите, че вкъщи храня мъжа ми само с десерти.
Честно казано те са основно за мен :)

Не мога да не започна с маймунското хлебче на Мони. Няма какво да ви агитирам - дори само това, че е направен по нейна рецепта би трябвало да ви убеди, че си заслужава да опитате всяко малко маймунско парченце. Вкъщи неизвестни лица го бяха нападнали и изнесли в неустановена посока част от него преди вечеря. Категорично заявявам, че всякакви версии за мое участие не са основани на никакви факти - дори не бяха открити трохички в близост до мен :)

Тази наслада трябваше да бъде добре придружена и аз избрах пълнената кисела зелка на Йоли. След като видя снимките и, мъжът ми настоя да препланирам всичките си идеи за вечеря и да я направя ако може сега - веднага :)

Определено се оказа прав в упоритостта си. Получи се много ефектна и невероятно вкусна пълнена зелка!

Благодаря на двете дами за страхотните рецепти!

Павлина Петкова: За сродните души и как те се надушват!

Много се радвам, че първото гостуване при мен и то точно на Павлинка съвпадна с първа Пролет! Честита така дълго чакана пролет! Признавам се, че въпреки моята мания за плануване това не беше нарочно търсен ефект :) А другата случайна случайност, която се случи, че двете без да се уточняваме предварително бяхме мислили върху почти еднакви заглавия! Но без да се бавя повече искам да ви представя моят първи гост:
Линка е от хората, с които се запознах виртуално и то два пъти :) За първи път попаднах на блога и търсейки рецепта и веднага ме грабна, не само с предлаганите ястия, а и с непринудения и свеж стил на писане, както и с направените с много усет към детайла снимки.  Вторият път беше съвсем случайно. Разглеждах победителите от един кулинарен конкурс и веднага бях запленена от една шоколадова торта. Всички, които ме посещават от по-дълго време знаят, че в моите вени тече шоколад и не мога да удържа на такива изкушения :) Разглеждайки снимката знаех, че с автора сме от една порода и проследявайки линка към автора установих, че това е отново Павлина. За времето, в което си общуваме мога да кажа, че за мен стана приятел, с който нямам търпение да се запозная и на живо :)
От доста време размишлявах по започване на рубриката с гости и някак от самото начало знаех, че тя ще бъде първата поканена :)  Отново и благодаря, че се съгласи да ми гостува!
С огромна радост и удоволствие Ви представям: Павлина от Casa Perfetta.

Когато се запознавам с хората, винаги има някакво "темерутесто" отношение от моя страна, винаги има една лека надутост от моя страна, като че се пазя от това да не би хората да разберат, че аз всъщност съм доста сговорчива и обичам да се усмихвам, но много малко ми трябва за да разбера що за човек стои пред мен. Отдавна вече съм се научила да откривам истинските и искрени хора, та дори и да не ги познавам лично и да съм ги виждала отблизо, тя е това моята приятелка Габи!

   За първи път съм на гости и се вълнувам, едни такива притеснения изпитвам, все едно съм абитуриентка и трябва отново да мина през целият площад та всички да ме видят, то така си и беше! 

   Поканата и ме накара да се усмихна много широко и веднага отговорих, че приемам с огромно удоволствие. Нали знаете как надушваш сродните души и във всяка една дума написана от нея аз намирам по една буква от мен, какво да ви кажа някой ден ако се видим, (в което силно се надявам), ще имам чувството, че току що сме се разделили. 

    Добре дошли при нас, да изпием по чаша кафе, а няма да ни откажете и по парче кейк!

    Веднага реших, че това е рецептата, която искам да ви представя!

    Кейк с круши! 

    Продукти:

      адаптирано от GoodFood

    2-3 големи круши

    3 с.л. захар

    1 с.л. смесени подправки /канела, джинджифил, индийско орехче/

    250 г меко масло

    5 яйца

    200 г брашно+7 с.л. 

    1 1/2 ч.л. бакпулвер

    100 г смлени бадеми

    5-6 с.л. сладко по избор

    ванилия

    Нарязваме крушите на едри кубчета и ги слагаме в тиган заедно с 2 с.л. захар и 2 с.л. захар, оставяме на тих огън докато водата се изпари, крушите ще почнат да се карамелизират, добавяме подправките и отстраняваме от огъня и оставяме на страна да изстинат.

  

Загряваме фурната на 150-160 градуса и подготвяме форма за печене, аз ползвах 23 см, но ако имате по-малка кейкът ще стане по-висок.

    В подходящ съд разбиваме маслото, останалата захар, ванилията и шипка сол на пухкав крем.

    Добавяме яйцата и пресятото брашно заедно с бакпулвера и бъркаме за кратко колкото да се смесят съставките.

    Накрая са бадемите.

    

    Отделяме от тестото 70-80 г от тестото и разбъркваме със 7 с.л. брашно, докато стане на трохи. Сипваме половината от тестото и разпределяме отгоре част от крушите, а отгоре поливаме с няколко лъжици сладко, повтаряме процедурата и с останалите продукти. Отгоре посипваме с трохите.

  

      Печем 1 час и 30 минути, не е много не се притеснявайте, точно толкова му трябва. Ако започне да потъмнява покрийте с хартия.

     

Надявам се да ви допадне нашето предложение, кейкът е с много богат маслен вкус и е толкова сочен, та чак се топи в устата!

    Честно казано ми беше адски интересно да напиша всичко това и благодаря на Габи за поканата, чувствам се добре и се надявам да съм се представила добре.

     Добър апетит!

Бостънски крем пай

Днешната рецепта трябваше да предшества "маймунската" торта, но покрай нейното приготвяне не ми остана време да напиша публикацията, а после бързах да ви представя поредното си тортено произведение и така чак сега и дойде времето. Но този сладкиш определено заслужава да му отдадете цялото си внимание. Представете си нежен крем, уютно сгушен в пухкав кокосов блат и всичко това обилно полято с черен шоколад.... Изкуших ли ви вече :) За съжаление снимките изобщо не ми се получиха и не показват цялата красота на този бостънски крем пай. Рецептата е адаптирана от тук, а ако кремът ви се стори познат, но е защото същият, като този за шоколадовата торта с бостънски крем.
Необходими продукти:
За блата:
- 100 мл прясно мляко;
- 5 с.л. олио;
- 5 яйца;
- 180 гр брашно;
- 50 гр кокосови стърготини;
- 170 гр захар;
- 1 1/2 ч.л. бакпулвер;
- 1 ч.л. ванилия;
- 1 щипка сол.

За бостънски крем:

- 500 мл прясно мляко;

- 6 жълтъка;

- 100 гр. захар;

- 60 гр. брашно;

- 25 гр. краве масло;

- 1 ч.л. ванилия.

- 150 мл течна подсладена сметана;

За ганаша:

- 220 гр черен шоколад;

- 220 мл течна подсладена сметана.

Започнете приготвянето на сладкиша от крема. Разбийте леко жълтъците със захарта, 100 мл от млякото и брашното. Загрейте млякото почти до варене и добавете бавно яйчената смес, като бъркате през цялото време. Намалете котлонът и бъркайте кремът докато се сгъсти. Отместете от печката, добавете маслото и разбъркайте до разтопяването му. Покрийте повърхността на крема с прозрачно фолио и оставете да се охлади. След това добавете към него разбитата сметана и разбъркайте внимателно. 

Време е да обърнем внимание и на блата. Разбийте яйцата със захарта до пухкава смес и лека по лека добавете прясното мляко, олиото и ванилията. Накрая прибавете и брашното размесено с кокоса, щипката сол и бакпулвера. Изсипете сместа в покрита с хартия за печене 26 см форма за торта. Изпечете в предварително загрята на 180 гр фурна за около 20 - 25 минути или докато при бодване с клечка за зъби тя излезе суха :) След като блатът изстине добре го разрежете на две. Аз използвах същата форма за торта, с откопчаващи се стени, за да наредя вътре пая. 

Най-отдолу сложих първата половина на блата, крем, втората половина и най-отгоре залят с ганаша. Той се прави, като загреете сметаната и добавите шоколада. Отместете от котлона и разбъркайте докато стане на гладък крем. Оставих така сглобения бостънски крем пай за една нощ в хладилника. На следващата сутрин откопчах стените на формата, покрих отстрани с филитирани бадеми.

Това е от мен! Обещавам да се опитам да публикувам повече солени рецепти, но какво да се прави, като не устоявам на сладките изкушения :)

Шоколадова торта с бостънски крем

Дойде ред и на торта №4. Не знам кога ще ми омръзне да ги броя :) Но много им се радвам, а и всяка една е съпроводена с толкова емоция, че няма как да не ги споделя с вас. Днешната торта е посветена на цели двама рожденици. Моята сестра и по-малкото и съкровище - моя племенник са мартенски рожденици. Исках да направя нещо, с което да ги зарадвам, в краткото време, в което се виждаме и да бъде направено от мен. Беше ясно, че това ще е нещо сладко:)

Имах дъъълго чудене относно съдържанието и дизайна на тортата. Относно вкусът имах отправна точка - току що бях открила прекрасния крем от Бостънският крем пай (очаквайте го съвсем скоро) и бях категорична, че той трябва да присъства. Аз не съм голям фен на крема като такъв - имам някакви спомени от едно розово, нишестено нещо сервирано за десерт в детската градина, но този крем надмина очакванията ми.  Нали знаете историята - да си купим палто, което да отива на шалчето ни :) Така се получи и с моята торта. Отне ми известно време докато реша с какво да го комбинирам, но накрая избрах - шоколадовите блатове на Ирина, целувчен блат по идея на Светлана, а кремът е от тази рецепта.  

Относно дизайна единственото условие беше да няма украса, която може да се повреди по време на пренасянето, защото тортата трябваше да измине сериозен път. Споменах ли, че исках да има и много балони :) А маймуната си се появи от само себе си. Харесвам резултата, защото стана доста усмихнат и ведър, въпреки огромния брой недостатъци, като започнем от неравностите под фондана и се мине през кутията (това червеното нещо, на точки, от което изскача маймунчето), която не прилича на такава, а на покривка за маса, както каза половинката. Но важно е желанието :)

Необходими продукти за 26 см торта:

За шоколадовия блат:

- 180гр брашно;

- 150 гр кафява захар;

- 100 гр бяла захар;

- 60гр какао;

- 1 и 1/4 ч.л. сода бикарбонат;

- 1 и 1/4 ч.л. бакпулвер;

- щипка сол;

- 2 яйца;

- 140 мл гъст айран;

- 70 мл олио;

- 140 мл горещо кафе.

За целувчения блат:

- 3 белтъка;

- 2/3 ч.ч. пудра захар;

- 2-3 с. л. смлени орехи;

- 1 с. л. царевично нишесте.

За бостънски крем:

- 500 мл прясно мляко;

- 6 жълтъка;

- 100 гр. захар;

- 60 гр. брашно;

- 25 гр. краве масло;

- 1 ч.л. ванилия.

- 150 мл течна подсладена сметана;

- банани (по желание).

За измазване на тортата:

- 200 гр. краве масло;

- 1 и 1/2 ч.ч. пресята пудра захара;

- 2-3 с.л. леко топло прясно мляко.

Най-добре е да се започне от целувчения блат,  защото той изисква най-много време. Разбийте белтъците и лека по лека добавяйте пудрата захар. Накрая сложете смесените орехи и нишестето и разбъркайте внимателно. Върху хартия за печете очертайте кръг с диаметър 26 см. и с разстелете върху него белтъчената смес. Изпечете в предварително загрята на 140 градуса фурна за около час и половина. Извадете блатът и оставете да изстине добре и да се до изсуши. Може го приготвите и ден по-рано.

Втори подред е кремът. Разбийте леко жълтъците със захарта, 100 мл от млякото и брашното. Загрейте млякото почти до варене и добавете бавно яйчената смес, като бъркате през цялото време. Намалете котлонът и бъркайте кремът докато се сгъсти. Понеже се притеснявах, да не изтече от тортата, а не исках да използвам желатин, тъй като децата не са му големи фенове, реших да го варя до по-голямо сгъстяване от обичайното. Отместете от печката, добавете маслото и разбъркайте до разтопяването му. Покрийте повърхността на крема с прозрачно фолио и оставете да се охлади. След това добавете към него разбитата сметана и разбъркайте внимателно.  

Идва и последната част - шоколадовият блат. В по-голяма купа смесете брашното, какаото, двата вида захар, солта, содата и бакпулвера. Отделно леко разбийте яйцата, олиото и айряна. Добавете при сухите съставки, разбъркайте до хомогенна смес. Накрая добавете прясно направеното горещо кафе. Ще повторя предупреждението на Ирина, че сместа е доста течна като консистентност, но това е нормално. Намажете с масло и поръсете с какао форма за торта с диаметър 26 см. Изпечете в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 30 - 35 минути. Преди сглобяване на тортата разделете охладения блат на две. Искам само да направя едно отклонение. Струва ми се, че содата може малко да се намали като количество. Вече съм решила, че ще приготвя тортата съвсем скоро отново и ще изпробвам с друга пропорция - обещавам да докладвам резултата :)

Подредбата на тортата, както винаги е най-лесната част. Пригответе си стягащ тортен ринг (моя е от Метро) и я подредете вътре. Най-отдолу шоколадов блат, банани, крем, целувчен блат, отново крем и най-отгоре отново шоколадов блат. Оставете в хладилника за през нощта или поне за няколко часа, за да се охлади и да стегне крема.

Ако решите да я покривате с фондан тогава си пригответе маслен крем, като разбиете кравето масло с прясното мляко и пудрата захар до пухкав крем. Извадете тортата от формата и я измажете добре с масления крем.  Прибирате в хладилника, за да стегне, покривате с фондан и украсявате.  Ако не ви се занимава с тази сложна дейност спокойно можете да я украсите с разбита сметана :)

П.П. Докладвам, че пренасянето премина успешно със само два изгубени балона :)

Из записките на Панталейка Пътничката

София-Бургас-София-Велинград-София-Шумен-Добрич-София... Това беше графикът ми през последните седмици. Обичам движението, обичам да съм на път, но обичам и завръщането у дома. Усещането да си пак заобиколен от любими хора и уюта, който го има само вкъщи.
Не съм приготвяла нищо за блога от толкова отдавна, че сигурно вече сте загубили пътя към него, но и днес няма да успея с рецепта, затова за компенсация ще споделя малко снимки и впечатления от ... хотели :) За съжаление много често, когато пътувам не успявам да видя нищо друго освен хотела, в който нощуваме и офиса, в който работим.

Началото беше Бургас и понеже групата ни обича експериментите всеки път сме в различен хотел. За това пътуване избрахме малък бутиков хотел близо до центъра - хотел "Калифорния".

Признавам си, че се влюбихме от пръв поглед в снимките от ресторанта на хотела и това беше основната причина да го изберем.

Открих и че морето си е още там и ни чака да му отделим нужното лятно внимание :) Не пропуснах и традиционното ми вече Бургаско пазаруване и мога да се отчета със задоволство с открита розова вода, която става за сладкиши и с увеличение на колекцията от чайници.

Велинград беше кратко отклонение от работния график. С половинката решихме, че заслужаваме малко време само за нас и да се пренесем далеч от София. Изборът падна в тази посока поради моето постоянстващо състояние на замръзване през зимата.

Опасявам се, че съм от редките породи хора, на които дори и през лятото им е студено :) Но с ръка на сърцето мога да кажа, че в хотел  Аура и на мен ми беше топло! А за минералният басейн да не говорим - не съм вярвала, че може да ми дойде в повече топлата вода :)

Наистина много ми хареса мястото - беше чисто и топло. Ресторантът на хотела предлагаше вкусна храна - само ще дам пример, че за закуска имаше (почти) домашна баничка, мекици и пържени филии. Страхотно разнообразие след така любимата на хотелите у нас закуска "Компле".

По пътят към София случайно попаднахме на провеждането на кукерски празник. Приех го като специален и изненадващ подарък за мен, защото тази година, въпреки голямото ми желание не успях да отида на кукерските дни в Перник :)

Обиколката на България продължи с Шумен и Добрич. Отново бях изненадана от хотелът. Случвало се е няколко пъти да търся място за нощуване в Добрич и някак винаги съм подхождала консервативно и съм избирала бившия соц-хотел на центъра. Но хотел Изида определено няма нищо общо с него. Първата ми изненада беше стаята - в момента, в който влязох реших, че е станала грешка и са ми дали апартамент - толкова беше голяма :) За съжаление късно разбрах, че към хотела има плувен басейн и голям спортен комплекс иначе щях да си предвидя поне малко време да се отчета, че съм спортувала и да мога после с чиста съвест да се отдам на похапване на високо питателна храна :)

Не ме разбирайте погрешно - не съм спирала да се отдавам на разни хранителни изкушения по време на тези пътувания :) Най-голямото от тях бяха вкусните сачове, които предлагаха във Велинград и затова, когато минахме през любимото ми място за купуване на керамични изделия (близо до Ябланица - по пътя за Плевен) веднага погледа ми грабна един сач, на който съм вече горд притежател. Надявам се скоро да покажа и нещо приготвено на него :)
Това е накратко за моите пътешествия. Не ми остана време да разкажа за интересните хора, с които се срещнах в Добрич, за разсадниците на цветя, които посетих в Бургас и за категоричния отказ на катериците от Велинград да застанат за снимка :)
И за финал искам да се похвала с много красивата изненада, която получих от Леви за предстоящия утре празник! Разопаковайки с огромно нетърпение пакета с поръчката, която бях направила в CookiBooki (съвсем скоро се надявам да се похваля с новите си придобивки), открих сгушено това прекрасно цвете! Левинка, още веднъж много благодаря!