сряда, 15 февруари 2012 г.

Петифури с два вида шоколад и сладко от къпини

Голямо чудене беше с днешното заглавие :) Петифури ми звучи някак неясно, пастички водеше асоциации към любимите ми в детството сухи пасти "Балкан", да пиша ли какво има в тях или така ще стане дълго и тромаво и т.н. и накрая все пак оставих този вариант. Днешните ми произведения, въпреки отчетливо сърцевидната форма са направени не за отминалия празник, а за да изразя благодарностите си към едни прекрасни дами, които ме изненадаха със страхотни подаръци по случай една годинка на моя блог :) Почерпката трябваше да бъде друга, но кулинарния късмет не беше на моя страна. Всъщност това, което виждате е провала на една торта. Направих блат, направих крем и ... установих, че нито едно от двете няма да стане за това, за което го планувам.
Но да се върнем към рецептата. Блатът е по рецептата на Еос за Белтъчено руло - оригиналната рецепта тук. Идеята беше да направя вита торта с бели блатове, но явно допуснах някаква грешка и блата ми се получи доста тънък и нямащ нищо общо с красивото пухкаво руло на Зори ... Но понеже вкусът му е неустоим реших да опитам да спретна нещо друго и това е резултата.
Необходими продукти:
За блата:
- 6 белтъка;
- 170 гр. захар;
- 75 гр. брашно;
- 3 с.л. лимонов сок;
За крема:
- 300 мл течна неподсладена сметана;
- 150 гр. бял шоколад;
- розова сладкарска боя - по желание;
- сладко от къпини;
За шоколадовата заливка:
- 150 гр. черен шоколад;
- 150 мл течна неподсладена сметана;
- 30 гр. краве масло.
Започнете от крема, защото той има нужда от охлаждане. Загрейте 200 мл от сметаната за крема до завиране. Отместете от печката и сложете вътре натрошения на парченца бял шоколад. Разбъркайте до разтопяването му. Оставете да се охлади до стягането на крема.
Дойде ред и на блата. Разбийте белтъците и лека по лека добавяйте захарта. Накрая сложете брашното и разбъркайте леко със силиконова шпатула, за да не спадне сместа. Застелете правоъгълна тава с хартия за печене, изсипете сместа и изравнете. Изпечете блата в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 15 минути. Оставете го да се охлади и нарежете във форми по желание.
Дойде време за довършване на крема. Разбийте останалите 100 мл сметана с крема с белия шоколад. По желание може да добавите сладкарска боя. Сглобяването на самите петифури е лесно и прилича на реденето на торта - блат, сладко от къпини, втори блат, крем, трети блат.
За покриването им загрейте 150 мл сметана с кравето масло и след завирането на сместа отместете от печката и добавете натрошения шоколад. Разбърквайте до разтопяване на шоколада и получаване на гладка смес.
Наредете петифурите върху решетка, под която сте сложили тава. Започнете да ги заливате с направената шоколадова заливка, която обаче не бива да бъде много гореща. Може да ги покриете веднъж, да изчакате леко да се стегне шоколада и да ги залеете още веднъж, за да получите по-плътен шоколадов пласт. Оставащият шоколад може да използвате за друг сладкиш, като например шоколадовите пастички на Траяна. Накрая украсете по желание и хапнете с удоволствие!
Тази рецепта, ако може да се нарече така, позволява безкраен брой комбинации. Спокойно може да си спестите направата на крема и да сложите само вашето любимо сладко, както и да приготвите крем по ваш вкус.
Аз вече имам нова идея - след като видях Какаовото руло с портокалов крем на Павлинка определено мисля да опитам да го претворя в едни петифури :)

И накрая искам да се похваля с две много красиви награди, които получих от Соня.

Факта, че са изработени от нея ги прави още по-специални и лични! Ако още не сте посетили нейния блог време е да се разходите до там, защото ви чакат много вкусни рецепти, като започнеш от фаворитите на моя мъж - ароматни хлебчета с масло и кашкавал и се стигне до портокаловите кексчета с парченца шоколад :)

събота, 11 февруари 2012 г.

Първата годинка

Как ли не го започвах този пост :) Имаше много равносметка, малко поезия и донякъде проза, имаше благодарности, имаше дори идея за награди, но накрая реших да бъде лаконично.

Доживях и аз и моя блог да се похвалим с една година съвместно съществуване! Равносметката е ясна - получих повече от колкото очаквах. От страница с рецепти се превърна в моето си място, на което срещнах много приятели. Приучих мъжът ми на полезни навици като този да не яде от храна, която не е снимана :) Сдобих се със собствен шкаф, който да приюти безкраен брой посуда и сготвих неща, които преди една година дори и не бих помисляла, че ще направя.
 И понеже е празник се полага да има почерпка. Имах много идеи - коя от коя по-амбициозни, но мисля, че ме хвана синдрома на първата година и ще се отчета с нещо скромно, но от сърце. А пък дано кулинарното ми вдъхновение се върне скоро. Рецептата за мъфините е от тук, а от мен е хаоса от цветове :) Реших, че в белоснежната зима имаме нужда от малко напомняне за пролетта.
Това е :) Надявам се, че намирате каквото търсите сред моите рецепти, винаги сте добре дошли и ще се радвам ако продължите да ми идвате на гости.

четвъртък, 9 февруари 2012 г.

Ябълкова пита

Под това название стои тази рецепта в златният бележник на майка ми. Както вече се досещате тази седмица продължаваме с още една нейна рецепта. Сигурна съм, че за повечето от вас рецептата няма да е нова, но е сред моите любими, защото се приготвя лесна и става много ароматен сладкиш.

Необходими продукти:
- 5 яйца;
- 1 ч.ч. захар (1 1/2 ч.ч. захар са в оригиналната рецепта);
- 3/4 ч.ч. олио;
- 2 1/2 ч.ч. брашно;
- 2 ванилии на прах или 1/2 капсула течна ванилия;
- 1 пакетче бакпулвер;
- 3-4 средно големи ябълки;
- 2-3 с.л. захар;
- 1/2 пакетче канела.
Яйцата се разбиват хубаво със захарта до побеляване. Постепенно се добавя олиото и след него ванилиите. Добавете и брашното като разбърквате сместа внимателно с помощта на шпатула и ли дървена лъжица. Обелете и настържете на едро ренде ябълките. Размесете ги с 2-3 с.л. захар и канелата. Изсипете половината от сместа в намазана с олио и поръсена с брашно тавичка.
Отгоре се слага равен пласт от ябълките и върху тях останала част от сместа. Печете на предварително загрята на 170 градуса фурна за около 30 - 40 минути. По желание след изваждане поръсете с пудра захар.

Няма да пропусна да се похваля и с наградата, която The Which  от Ароматно в кулата на вещицата сподели с мен :) Много благодаря! Непременно посетете нейното магично място, ако още не сте го направили! Ще намерите много вкусни рецепти и идеи!

вторник, 7 февруари 2012 г.

Пилешка яхния за душата

Чудех се дали да заглавието да не бъде - топла, пилешка яхния за душата... Нали знаете, че има едни такива ястия, които ти стоплят сърцето и нахранват душата. От тези сготвените от мама, когато се завръщаме у дома след дълго отсъствие, през леко прегорелите филийки за закуска в леглото от любимия човек, до първите кулинарни опити на дете... Те носят една топлинка, която може да прогони и най-студената зима. Днес ще ви разкажа за пилешката яхния на мама, която приготвих след порядъчен брой консултации по телефона :) Разбира се не се получи като нейната, но все пак беше вкусна.
Необходими продукти: 
- 2 бр. пилешки бутчета и 1 бр. пилешки гърди (майка ми прави яхнията с цяло пиле);
- 1/2 ч.ч. ориз;
- 1 малка глава лук;
- 1 настърган морков;
- олио;
- 2 с.л. брашно;
- 1 с.л. червен пипер;
- сол;
- чубрица;
Обикновено майка прави яхнията от цяло пиле, което нарязва на отделни порции. Но в случая беше предвидено за малко хора и затова използвах по-малко количество месо, както и останалите продукти са намалени. Сложете пилешкото месо да се свари. След като изчистите пяната, която се образува при варенето, сложете нарязания на ситно лук, морков и сол на вкус. Варете до почти пълна готовност на месото. При необходимост добавяйте малки количества вода. Извадете бялото пилешко филе, а към останалото месо и бульон добавете измития ориз. 
Пилешките гърди се нарязват на много малки парченца и се слагат в голяма купа с малко бульон от варенето. С помощта на доза търпение и много полезния уред, наречен кълцалник, се намачква до получаване на гъста каша.  Ако имате подходяща техника може да пасирате до пюре. Понеже не разполагам с такива следвам технологията, която съм виждала от мама и баба :) В олиото запържете брашното до лека промяна на цвета, добавете червения пипер и малко бульон от пилето. Накрая сложете пилешката каша и оставете сместа да поври на слаб котлон за около 5 минути. Ако оризът и месото са вече сварени изсипете така направената каша при тях. Оставете яхнията на слаб огън до нейното сгъстяване. Тук трябва да направя едно важно уточнение. За тази рецепта най-точната мярка е окомерът :) Така и не успях да се сдобия с прецизни количества продукти от мама - слага се количество ориз на вкус, морков на вкус и т.н. Затова и количеството брашно (което всъщност ще превърне пилешката супа в гъста яхния) зависи много от количеството вода, която ви е останала по време на варенето на пилето. В този смисъл може да се наложи да използвате повече или по-малко от посоченото от мен. Накрая добавете стритата суха чубрица. Добър апетит мили другарчета :)
А за разведряващ финал на днешният зимен ден е това стихотворение:

СТУД
Христо Смирненски

Студено, дявол да го вземе!
Студът те реже като ножици!
Човек за да се посъвземе
са нужни барем две госпожици!

Поспрете, сочнобуза Катя,
да си побъбриме за зимата!
В такова време сал сърцата
променят съвършено климата.

Смехът на твоите устни али
ще ме съгрее без съмнение:
той двеста печки ще запали
за мое лично отопление...

Студено, дявол да го вземе!
От студ обръщаш се на мумия!
И при това проклето време
иди, че не върши безумия!

четвъртък, 2 февруари 2012 г.

Сиропирана баница с локум

Време е пак да се върнем към "сериозните" рецепти :) Днешната е свързана с много хубави спомени за мен. В денят, в който се запознахме с мъжа ми бях поканена да придружи наши общи приятели, които искаха да го поканят за техен кум. Аз вече бях приела да съм кума, а все още не се познавахме и решиха, че е удобен момент да се запознаем. По време на вечерята той се похвали, че я е приготвил съвсем сам, а като се стигна до десерта и ми сервира това сиропирано вълшебство спечели доста точки! След време разбрах, че всъщност, баницата е направена от свекърва ми :) И после не ми казвайте, че само любовта на мъжете минава през стомаха ;)))
Необходими продукти:
- 2 яйца;
- 1/2 ч.ч. захар (в оригиналната рецепта е 1 ч.ч.);
- 1 ч.ч. брашно;
- 1 бакпулвер;
- 1 ч.ч. олио;
- 3-4 с.л. кисело мляко;
- 1 пакет финни кори за баница Фамилия;
- 2 кутии локум без ядки.
За сиропирането:
- 1 ч.ч. захар;
- 3 ч.ч. вода;
- 1/2 ампула течна ванилия или 2 на прах.
Самото приготвяне на баницата не е никак трудно. Разбийте яйцата със захарта до пухкав крем. Добавете 2/3 от олиото и киселото мляко, като разбивате добре след всяко от тях. Накрая идва ред и на брашното, пресято с бакпулвера. Прибавете го постепенно към яйчената смес като разбърквате с дървена лъжица или шпатула. Нарежете локума на малки парченца - например всяко кубче на три. Навиването на баницата е лесно - вземате една кора, намазвате леко с олио, отгоре поставяте втора кора, отново следва намазване, но с кексова смес. На дългата страна на слепените две кори наредете парченца локум и завийте на руло. И така докато ви свърши локума, корите или ви останат 2-3 лъжици от кексовата смес. При свекърва ми, която има повече опит и умения, трите неща се съчетават перфектно, но на мен ми останаха четири кори от пакета и десетина парченца локум :) След като сте наредили баницата намажете отгоре останалото количество кексова смес. Печете в предварително загрята на 180 грасуса фурна за около 30- 40 минути.
Извадете и оставете баницата да изстине хубаво. В това снежно време, ако я оставите да си пообщува с февруарският въздух това може да стане много бързо и да ви спести потропването на близките в танца на нетърпеливите гладници :) През това време си направете захарен сироп, като кипнете водата и захарта, до нейното стопяване и леко сгъстяване. Не е необходимо сиропа да е много гъст. Махнете от котлона и добавете ванилиите. Полейте студената баница с горещия сироп. Изчакайте да поеме хубаво - отново до изстиване и може да се отдадете на насладата да опитате какво сте сътворили. Много обичам това очакване, което съпровожда опитването на първата хапка от току що направено ястие за първи път. Очакването  и нетърпението да усетиш аромата и вкуса, да се потопиш в морето от усещания и да прочетеш присъдата в очите и потропването на вилиците на останалите дегустатори :)
Този сладък приятел е виновен, да не мога да ви покажа цялата баница. Бях го оставила да я пази от натрапници, но ... май силите не му бяха стигнали да отбие всички атаки :)

Дойде време и да се похваля с най-новите си награди :) Много им се радвам, защото знам, че са споделени с мен като израз на приятелско отношение и искам още веднъж да благодаря на трите прекрасни дами - Мони, Емилия и Мария.

Надявам се, че няма да имате нищо против, ако този път ги запазя за себе си да им се радвам :)