понеделник, 30 януари 2012 г.

Укротяване на опърничавите яйца

Днешната публикация определено не влиза в списъка на рецептите, които са за пример. Но реших, че все пак трябва да се види и забавната страна на воденето на блог и експериментирането :) Много исках да зарадвам половинката с едни по-нестандартни варени яйчица. Той обича да си ги похапва само с малко лют червен пипер, зехтин и сол. Искаше ми се да разнообразя това иначе толкова лесно за приготвяне предястие. Идеята видят от тук. Сдобих се с необходимите подръчни материали - кутия от сок, дървени пръчици от китайски ресторант, ластичета и разбира се яйца. Първият опит се оказа пълен провал, защото яйцата се разпаднаха при беленето ... дори няма да ви показвам какво се получи :) При вторият опит нещата обаче взеха да стават от истерични - леко весели. Представете си как се опитвам да застопоря яйцата в сгънатата кутия ... те леко се изхързулват (тази хубава българска дума) в различни посоки ... ластиците се късат ... и накрая имаше тичащи яйца по плота. При третият опит половинката вече се досети, че нещо необичайно се случва в кухнята, след като чу нехарактерни епитети прикачени към думата "яйце". Миличкият ми, може да се досетите до каква степен вече е свикнал да вижда всякакви неща да се опитам да направя, щом съвсем спокойно прие ситуацията, включи се и ми помогна да укротя непослушковците. Това е резултатът от техническата мъжка мисъл:
Стабилно нали ;) Яйцата нямаха никакъв шанс!
Ето и опърничавата яйчена салата:
Определено повече ми харесваха в оригинал :)
Надявам се поне малко да съм усмихнала вечерта ви! Все пак най-важното е да не се вземаме твърде на сериозно кулинарствайки :)

неделя, 29 януари 2012 г.

Направено по ваши рецепти - 3

Дойде време и за третата поредна публикация посветена на ваши рецепти. Понякога си мисля, че дори всеки ден да правя по три рецепти избрани от блогове пак никога няма да ми стигне времето да опитам всичко, което искам :) Да започнем от закуската. Тя беше посветена на содените мекички на Меги. Определено влизат в любимите ми рецепти от типа - бързи, лесни, вкусни! А повлияна от прекрасните снимки на влюбени бухтички на Петя направих няколко мекички - сърчица за половинката. Толкова му харесаха, че почти отказа да ги сподели с мен ;)

Идва ред на обяд - а`ла Зиче! Наша домакиня беше Зиче и нейната апетитна рецепта за ориз със свински месца.

Нали не си помислихте, че ще се разминем без десерт :) Тези кексчета са от рецептите, които ти влизат под кожата и докато не ги опиташ нямаш мира.
Отне ми време докато се сдобия с меласа и с качествени сушени череши. Някак все попадах на някакви захаросани, които имаха вкус по-скоро на ароматизирана захар, отколкото на плод... Но да се върнем към десерта. Дами и господа, представям ви кексчетата, които си заслужаваха чакането - Мъфини с меласа, шоколад и сушени череши по рецепта на Дани.

петък, 27 януари 2012 г.

Chef за Кеф

Ще ми простите надявам се, че ще си позволя суетата да се похваля :) Преди малко повече от една седмица получих съвсем първата си покана да присъствам на представяне на ново кулинарно училище в качеството си на кулинарен блогър. Мисля да ви спестя размислите дали да присъствам, при условие, че там ще бъдат някои дами от блог-пространствоно, на които истински се възхищавам, но накрая вроденото ми любопитство надделя дори над снежната буря и трудните зимни условия в София и отидох. Бях много приятно изненадана от непринудената обстановка и приятелското посрещане. Домакините ни зарадваха и с изключително меню - здравословна салата, пилешко месо приготвено с най-вкусният сос, който съм опитвала и разбира се десерт - крем от дюли върху пюре от банани и с добавка на домашно направени пияни вишни :) Какво да ви кажа - храната сама за себе си говореше за шеф готвач Виктор и това, на което ще научи своите курсисти. За съжаление не бях взела фотоапарат и не мога да ви покажа снимки. А повече информация за самите кулинарни курсове може да намерите на интернет страницата: http://www.chefzakef.com/.



П.П. Снимките са предоставени от организаторите.

вторник, 24 януари 2012 г.

Бананови палачинки с парченца шоколад

На тези палачинки отдавна им бях хвърлила око, но все нещо друго ги изместваше в списъка за приготвяне. Всъщност вкъщи главен палачинков майстор е мъжа ми и наистина се справя повече от прекрасно. Този път реших да го изненадам и да му предложа по-различен вариант от традиционните палачинки. Моят експеримент беше приет повече от благосклонно :) Оригиналната рецепта е от книгата "200 Chocolate recipes"
Необходими продукти:
- 2 банана;
- 2 яйца;
- 1 ч.ч. прясно мляко;
- 1 1/2 ч.ч. брашно;
- щипка сол;
- 1 с.л. захар;
- 1/2 ч.л. бакпулвер;
- 1/3 ч.ч. шоколадов чипс за печене.
В купа разбийте яйцата и половината от млякото. Добавете пюрираните банани и разбъркайте. Сложете брашното, солта, бакпулвера и захарта. Разбъркайте отново и добавете шоколада и останалото мляко. Изпържете в предварително нагрят тиган, намазан с малко масло. Сервирайте с разбита сметана или сладко по желание и в добрата компания на чаша горещ шоколад!

събота, 21 януари 2012 г.

Торта "Мече"

Ако някой ми беше казал, че мога да направя торта и то покрита с фондан за една вечер (по-скоро  нощ :) никога нямаше да му повярвам! Още повече след последната ми Торта "Скара - Бира", когато се зарекох поне месец да не правя нищо тортено. Ако не съм го казала до сега - моите най-искрени адмирации към всички талантливи, търпеливи, издръжливи и изобретателни дами, които се занимават с тортоправене! Днес няма да има дълга публикация, защото не ми спори писането. Може би защото, към 12 часа през нощта, реших, че ръцете на мечето са прекалено дебели и трябва да се сменят ... така е като имаш проблеми със собственото тегло - виждаш ги навсякъде :)
Относно самата торта ще бъда кратка. Вътре е шоколадова - по примера на Дяволски шоколадовата торта - рецепта тук. Иначе дизайна не се получи така както си го представях... Някак в главата ми беше по-изчистена и не толкова розова :) Както каза представител на гилдията на тортената критика - имам навик да претрупвам тортите с прекалено много детайли :) Тук идеята беше мечето да е централна фигура, а то някак се загуби. Като говорим за него, за  направата му използвах инструкциите от това видео - тук, а розичките са обяснени много подробно в този линк - тук.
От мен - толкова. Надявам се да ви хареса моята трета торта (може би е време да спра да ги броя :) А аз отивам да си търся вдъхновението.

сряда, 18 януари 2012 г.

Влюбени захарни кубчета

Приготвянето на тези захарни сърчица, с които може да зарадвате любимия човек при поднасяне на сутрешното му кафе, е много лесна и забавна дейност. Определено ще направите денят му по-цветен и усмихнат, а и да не забравяме, че идва Свети Валентин и тези захарчета са доста подходящи за случая. За направата им ви трябва:
- бяла захар;
- сладкарска боя;
- вода;
- малко парче картон;
- метална сърцевидна форма за сладки.
В подходяща купичка сложете захарта. Приблизително на 1/2 ч.ч. захар се слага около 1 ч.л. вода. Най-добрият вариант е да добавяте водата почти капка по капка и да разбърквате много добре сместа, за да прецените нейното намокряне, както и преди да я изсипете цялата е хубаво да сложите боята. Моята е течна и това допълнително намокря захарта. Идеята е да постигнете захарна смес с вид на леко мокър пясък. Изрежете си от картончето сърце с форма малко по-малка от формата, в която ще правите захарчетата. Технологията е много лесна - като да правите фигурки от пясък :) 
Върху поднос, предварително покрит с алуминиево фолио, слагате, с помощта на малка лъжичка захар във формичката, накрая поставяте картончето и притискате, за да уплътните сместа, задържате леко картончето с пръст и издърпвате металната форма. Не натискайте силно, защото при издърпване на формичката захарта ще се сплеска надолу, както и е добре да се изчистят малките частички захар, които остават залепени до оформеното сърце, защото се залепват за него и след изсъхването може да е трудно да се отстранят. 
Тук може да намерите снимки за направата им стъпка по стъпка. Оставете захарчетата да изсъхнат на стайна температура. При мен това се случи за около половин час.
Това е! За финал искам да подаря, макара и виртуално, тези влюбени захарчета на Катерина и нейното прекрасно семейство, защото тя винаги носи много любов и усмихната енергия и се надявам малко да я поразведря и да оздравее по-бързо! Кате - стига вече боледуване :)
Цветна, сладка и влюбена вечер от мен :)

понеделник, 16 януари 2012 г.

Зелеви сърми в гювеч и две награди

В детските ми години със сестра ми някак си бяхме разпределили готвенето и аз бях поела десертите, а тя основните ястия. Не съм от опитните готвачи, които се справят с всяко ястие. Но все пак полагам усилия да наваксам пропуснатите умения и затова днес ще ви представя  една рецепта, която съм научила пак от свекърви ми, която проявява завидно търпение с мен при предаването на готварски умения :) Предполагам, че всеки от вас има някакъв вариант на тези сърмички и едва ли ще ви изненадам. Но пък споделянето в повечето случаи не вреди :)
Необходими продукти:
- 500 гр. кайма (80 % телешко месо и 20 % свинско);
- 2 - 3 малки глави лук;
- 1 яйце;
- 2/3 ч.ч. ориз;
- кисело зеле - цяла зелка;
- 1 ч.л. сух, смлян копър;
- сол;
- черен пипер;
- 1 ч.л. червен пипер;
- щипка чубрица;
- олио.
Объркайте каймата с нарязаният лук, яйцето, подправките (сол, копър, чубрица, червен пипер, черен пипер) и ориза. На дъното на гювеч сложете олио и върху него нарежете тънък пласт нарязано кисело зеле. Ако имате на разположение може да наредите на дъното и тънки парчета сланина. В зелево листо сложете по лъжица - две от каймата и завийте. Не завивайте прекалено стегнато, защото оризът трябва да има място да набъбне. Наредете сърмичките в гювеча. Може да напълните и една, две сухи червени чушки с пълнежа - за овкусяване на останалите. Сложете равни части зелев сок и вода, достатъчни леко да покрият сърмичките. Ако сокът е прекалено солен може да намалите неговото количество. Отгоре покрийте с още един пласт нарязано зеле. По желание може да залеете с леко препържен в олио червен пипер. Печете поне 2 часа на около 160 - 170 градуса. Задължителна е консумацията в добра компания и пивко вино :)
За накрая, оставих най-хубавото. Много се радвам, че първите ми награди за тази година са от слънчев човек като Лети. Ето ги и тях, заедно с условията за тяхното приемане:




Трите стъпки за приемане на The Versatile Blogger Award са:
1.Благодарете на този, който ви дава наградата и линкнете блога му!
2.Номинирайте 15 блогъра за наградата и ги информирайте за това!
3.Споделете 7 неща за себе си!

Условията за The Liebster Blog Award:
Отново започваме с благодарности!
1. Линкнете сайта на блогъра, който ви е номинирал
2. Сложете наградата в блога си!
3. Изберете 5 други блогъра, на които да я предадете!
4. Посетете блоговете им и ги информирайте

Да са им честити наградите на:
Бети (Вкусно с Бети)
Зиче (Черпак с мерак)
Вили (Изненадите на Мери Попинз)
Елена (Уверена в кухнята)
Нели (Любими сладки моменти)
Бенита (Скрит кулинарен талант)
Мария (Fait Maison)
Или (Кулинарни)
Бубу (Byby`s Kingdom)
Веси (Сладко и солено)
Диди (My Book)

И съвсем за финал, за тези, които са упорити в четенето ето и моите седем точки:
1. Една от мечтите ми е да летя с делтапланер.
2. Не умея да разказвам вицове :) Някак ми се получава като четене на счетоводна справка...
3. Преди да започна този блог имах период на опити за изработване на бижута. Може би някой ден ще се престраша да ви ги покажа.
4. Опитвам се да не бъда плюшкин, но съм болезнено привързана към неща, като пластмасова фигурка от първото Киндер яйце, което ми подари половинката :)
5. Чувството ми за ориентация никакво го няма. Губила съм се и в родния си град.
6. Иска ми се да успея да постигна същата последователност, която имам в консумирането на сладкиши и при спортуването. До сега съм успяла да постигна по едно посещение на поне 12 вида спор ... и нито едно второ :)
7. Никога не съм опитвала шкембе чорба. Но живота е пред мен и това може да се случи :)

събота, 14 януари 2012 г.

Направено по ваши рецепти - 2

Някои хора не могат дори и ден без шоколад.
Някои хора не могат без аромата на канела.
Някои хора не могат да устоят на изкушението на току що изпечен ароматен сладкиш.
Някои хора, ако трябва да избират между любимия мъж и парченце от любимия десерт ... ще зациклят като буридановото магаре :) 
За някои хора най-добрата компания в студената зимна вечер (освен същия любим мъж) е пълна чаша горещ шоколад - да не забравяме и сметаната отгоре!
А всички тези хора са се събрали в мен! Да те мислите, че ми е лесно :) Не вярвам да учудя някой от вас, като си призная, че отделям повече време и внимание на високо калоричните и така сериозно забранени от диетолозите десерти. Но вината трябва да е споделена, защото как да устои човек на нещата, които приготвяте и изкушавате всеки посетил блога ви. Затова и днес ще ви покажа една малка част от нещата, които съм приготвила по ваши рецепти.
Нека да започнем с неустоимите смокинови бонбони на Жани:

Трябва да се отдели почетно място и на ароматния кекса с банани и кокос на Ели:
Нали знаете кое е най-хубавото нещо за редуване? Не, не е: отпуска - заплата - отпуска - заплата :) Шоколад - нещо сладко и пак шоколад! И за да не наруша традицията, дами и господа, на вашето  внимание - шоколадовият кейк на Дени:


 Ако съм ви изкушила поне малко - значи ставаме цяла компания :)

сряда, 11 януари 2012 г.

Торта Скара - Бира и още нещо ...

Понякога като ми се загнезди някаква идея в главата и независимо от това, че с времето става ясно, че може би трябва да я преосмисля, просто се вкопчвам в нея и няма измъкване :) Някак така се случи, че и втората ми торта с фондан е за рождения ден на мъж, както си личи и от тематиката :) Още при консултирането за дизайна на тортата имаше почти пълно единодушие, че трябва да има чаша с бира, а ако може и още нещо... Помислих си, защо да не е изцяло бирена и ето резултата. Е, има много недостатъци, но поне искрено се забавлявах докато я правех :) От една много красива детска торта ми хрумна идеята чашата с бира да е куха и под нея да се крие танцьорка. Определено беше изненада за всички :) Пропуснах ли да кажа, че няма повече да се опитвам да правя човешки фигури! Никога! Защо не мога като нормалните хора първо да се опитам да направя няколко по-лесни торти, основно с малки цветя и други подобни, но не - ако не ми е трудно няма да е интересно. Изобщо не ми се говори колко време ми отне кръшната (потресаващо несиметрична) девойка... 
Да се върнем на днешната торта с бира. Проучването ми в блог-пространството не доведе до готова рецепта за торта с бира и затова се наложи да импровизирам. Очевидно това не е най-търсеният вкус при тортоправенето, а като се замисля колко потенциал се крие в него. Може би половинките ни биха опитали с по-голяма охота торта с бира отколкото с нещо друго :) Ако искате да опитате по-нетрадиционно съчетание на шоколад и бира - това е вашата торта. Признавам си, че в случая съм към консервативната група, но пък аз не съм и голям почитател на бирата. Пак се отклоних, а е време да се върна към рецептата. За блатовете използвах вариант рецептата на Ирина за браунис с бира Гинес - тук, а кремовете са два (защо да ми е лесно, като мога да си го направя сложно). Първият е по рецепта от този сайт, а вторият е от тортата Трюфел, която беше скрита в едно джакузи. За любопитните, снимки - тук. Необходими продукти за торта с диаметър 26 см.:
Продукти за два блата:
- 300 гр.  черен шоколад (може да замените част от него с млечен);
- 100 гр. масло;
- 200 гр. обикновена захар;
- 200 гр. кафява захар;
- 4 яйца;
- 300 мл. бира - Гинес или друга тъмна бира;
- 180 гр. брашно;
- 90 гр. какао.
Продукти за крем с бира:
- 60 гр. стопен тъмен шоколад;
- 100 гр. меко масло;
- 1/2 ч. л. сол;
- 1/4 ч.ч. бира;
- 50 гр. ч.ч. неподсладено какао на прах;
- 1 1/2 чаени чаши пудра захар.
Продукти за крем Трюфел:
- 400 мл. течна готварска неподсладена сметана;
- 250 гр натурален шоколад (може да съчетаете с млечен, ако предпочитате по-сладък крем).
Може да започнете от крема Трюфел, за да има време той да се охлади. Кипнете половината от сметаната, отместете я от печката, добавете натрошения на парчета шоколад и разбъркайте до гладка смес. Оставете крема да се охлади и стегне като от време на време го разбърквате.
Дойде време и за блатовете. Аз приготвих само два, но ако искате по-висока торта може да увеличите дозата с половината от посочените продукти и да си направите три. Самата торта се получава доста плътна и засищаща като вкус, така че поне за мен няма нужда от повече обем.
Разтопете маслото и шоколада на водна баня. Намалете котлона и добавете захарта. Разбърквайте до пълно разтопяване на захарта, но не се притеснявайте дори и да остане леко на гранули. Отместете от печката, изчакайте малко да се охлади и добавете яйцата едно по едно, като разбърквайте добре сместа след всяко от тях. Добавете бирата и накрая брашното и какаото, като внимателно разбърквате с помощта на шпатула. Разделете сместа в две форми за торта, които предварително сте намазали с краве масло и поръсили с какао, и изпечете в предварително загрята фурна за 20-25 минути на 180 градуса. Преди използване блатовете трябва да се изстинали добре. По желание може да ги сиропирате със захарен сироп. Да се върнем към кремовете. За направата на бирено-шоколадовият крем разбийте леко маслото с какаото, добавете разтопеният шоколад, солта, бирата и пудрата захар, като разбърквате крема след добавяне на всяка от съставките. А за да довършите крема Трюфел разбийте останалата част сметана с охладената шоколадова смес с миксер до пухкав крем.
Идва ред на сглобяването на тортата. Поредността, която спазвах беше: блат, сиропиране, бирен крем, половината от крем трюфел, втори блат, сиропиране и измазване на цялата торта с останалата част от шоколадовия крем. Охладете тортата до стягане на крема. Понеже поднесох тортата няколко часа след покриването и с фондан не съм я измазвала с маслен крем.
Относно самото изработване на отделните части от украсата, за съжаление, мога само да описвам, защото правих снимките нощем, на доста лоша светлина и не стават за публикуване. Ето и моят опит:
- За чинийката използвах истинска чиния, очертах кръг с нейните размери върху разточен фондан, в средата отпечатах дъното на чинията и накрая сложих вътре в порцелановата чиния направения модел, за да може да изсъхне в същата форма. За по-лесно изваждане между чинията и фондана сложих прозрачно домакинско фолио.
- Чашата с бира трябваше да бъде куха, за да може под нея да се скрие танцьорката. За целта използвах кофичка от кисело мляко, на която изрязах по-широкия ръб и пробих с помощта на нагорещена игла две дупки. В тях закрепих две клечки за зъби - те бяха за подсилване на дръжката. Облякох цялата външна част на кофичката с фондан, а отгоре сложих разбито с пудра захар краве масло, за да направя пяната. По-принцип може да се използва и разбита сметана, но се притеснявах да не разтопи фондана.
- Скарата беше най-лесна :) Оформяте кюфта и наденички и хубавата част е че изобщо не е проблем да са неравни. Покрих ги, с разтворена в малко алкохол, кафява боя, а следите от скарата направих с релеф и оцветих с черна боя.
- Само да напомня, че за да изсъхнат всички фигури трябва да се направят поне 3 дни по-рано.
В заключение, поради използването само на натурален шоколад и неподсладено какао, моята торта се получи доста наситено шоколадова - като натурален шоколад с над 70 % какао, и затова беше поднасяна с ванилов сладолед. Комбинацията се оказа много сполучлива и я препоръчвам на всички, които обичат горчив шоколад. А на останалите мога да предложа да заменят част от натуралния шоколад с млечен и горчивото какао с подсладено.

неделя, 8 януари 2012 г.

Плодови бисквити с кокос и шоколад

Днешните бисквити много бързо се озоваха в списъка на бисквитеният топ 10. Съчетанието между букет от сушени плодове, кокос, шоколад и лек нюанс на канела, правят тези малки сладки просто неустоимо изкушение. Признавам си, че с голямо усилие на волята се удържах да не ги изям сама :) А самото им приготвяне е бързо и лесно. Оригиналната рецепта е от тук. Ето и необходимите продукти:
- 1 ч.ч. кокосови стърготини;
- 2/3 ч.ч. едро нарязани орехи;
- 2/3 ч.ч. микс от сушени нарязани плодове (череши, стафиди, червени боровинки, кайсии, ягоди);
- 1/4 ч.ч. мини шоколадови копчета (ситно нарязан шоколад); 
- 1/2 ч.ч. захар;
- 1/3 ч.ч. брашно;
- 1/2 ч.л. канела;
- 1/4 ч.л. сол;
- 1 с.л. бренди/ портокалов сок;
- 3 леко разбити белтъка;
- 1/2 ч.л. течна ванилия.
В купа размесете сушените плодове, кокосовите стърготини, орехите, шоколада, захарта, брашното, солта и канелата. Добавете леко разбитите белтъци, ванилията и портокаловия сок. Разбъркайте добре сместа и с помощта на две чаени лъжички оформете малки купчинки върху предварително застлана с хартия за печете тава. Изпечете за около 10-15 минути в предварително загрята на 190 градуса фурна или до зачервяване на бисквитките по краищата. Получават се около 24 броя. Следващият път съм решила да опитам без шоколада, за да се усети по-добре вкуса на плодовете.
Хубава седмица!

четвъртък, 5 януари 2012 г.

Мини пилешки руладини

За моя голяма изненада открих, че съм публикувала само една рецепта с пилешко месо. Бях напълно убедена, че тези пилешки рулца са вече отдавна описани, снимани и представени, но се оказа, че все още не съм ги споделила (поне аз не ги намерих в архива). Ястието може да бъде поставено в графа лесни и представителни, както казва мама - за гости :) Специално тази рецепта съм я приготвяла наистина много пъти и мога да кажа, че всеки път е имало по нещо различно в нея, защото тя определено позволява импровизации. Може да се приготви, както е в случая, като отделни рулца, а може да бъде и със сметанов сос ... Но все пак да се върна към базовата рецепта. Необходими са ви еднакъв брой:
- пилешки бон-филенца;
- фино нарязан бекон;
- фино нарязан кашкавал;
- сол, черен пипер;
- по желание: пастет от маслини, пушено топено сирене, кисели краставички, течна готварска сметана.
Приготвянето на рулцата е много лесно. Слагате парче бекон, върху него леко разплескано с чук за месо едно бон-филенце, което предварително е овкусено с малко сол и черен пипер. Тук аз много често намазвам пиленцето с пастет от маслини. Имайте предвид, че той е доста солен и може да пропуснете осоляването преди това. Накрая се поставя тънко парче кашкавал. Навивате на руло и нареждате в плик за печене. В рулото може да сложите и парченце пушено топено сирене или кисели краставички, например. Днешните пилешки руладини изпекох в плик за печене с малко краве масло на средна фурна (около 180 градуса) за 30-40 минути. Не забравяйте да пробиете малки дупчици в плика. Също така може да ги изпечете и в йенска тенджера и след като леко се запекат да добавите течна готварска сметана и парченца топено сирене.
Разбира се, може да използвате и обикновени пилешки гърди + жокер - помощ от приятел :) В моят случай, мъжа ми успява по някакъв магичен начин да ги филетира на съвършени, тънки парчета и то при условия, че в края на упражнението има идентичен брой пръсти, като в началото. При мен никога не се получава и затова, ако знам, че ще трябва да се справям сама просто вземам бонфиленца :)
За финал се извинявам за снимките, но те са почти папарашки :) Вкъщи имаше стройна бригада за сглобяване на гардероб и тайно от тях направих няколко снимки на част от вечерята им. Какво ли не прави човек в името на блога си ;)

вторник, 3 януари 2012 г.

Торта Крем - карамел

Дойде време и за първата ми публикация през новата 2012 година. Не съм правила равносметки за изминалата година, не съм писала списък с неща, които да направя през тази, няма да казвам какво искам да постигна. Имам само едно желание и се надявам след почти 3 години чакане и надежди да е дошло времето да се сбъдне :) Преди да разкажа за днешната рецепта искам да благодаря на всички вас - моите страхотни приятели, които с вашата подкрепа и коментари ми дадохте смелост и търпение да продължа да се уча и да опитвам нови кулинарни идеи. Благодаряяя и ви изпращам една голяма виртуална прегръдка :)
Май вече е крайно време да стигна и до днешната рецепта. Тя е от златният тефтер на свекърва ми. Тази торта би се харесала на всички любители на крем карамела и на лесните рецепти. По принцип за нея се приготвя блат, но според мен спокойно може да се използва стар козунак, кекс или мини кроасани.
Необходими продукти за блата:
- 4 яйца;
- 1 ч.ч. захар;
- 1 ч.ч. брашно;
- 1 бакпулвер.
Необходими продукти за крема:
- 1 ч.ч. захар;
- 6 яйца;
- 1 литър прясно мляко;
- 1 к.л. течна ванилия;
- 5-6 с.л. захар за карамела.
Първо пригответе блата. Разбийте яйцата със захарта до побеляване и постепенно добавете брашното, което е пресято с бакпулвера. Изпечете в предварително загрята на 170 градуса фурна в тава с диаметър 26 см. Изчакайте да изстине. На дъното на тава със същата големина, но по възможност с по-високи стени, карамелизирайте 5-6 с.л. захар директно в загрятата фурна. През това време разбийте яйцата със захарта, прясното мляко и ванилията. Изсипете яйчената смес върху карамела и най-отгоре поставете разрязаният наполовина (напречно) блат. Така е по оригиналната рецепта. Според мен спокойно може да сложите и целият блат и да увеличите с още половин доза сместа за крем карамела или пък да си запазите втората част от блата в хладилника и да имате готовност при неочаквани гости. Изпечете тортата на водна баня за около 30-40 минути, като внимавате водата да не заври. Резултатът е сочен, карамелен и несъмнено вкусен :)
От мен толкова - пожелавам ви Новата 2012 година да е пълна със сладки моменти :)