петък, 28 октомври 2011 г.

Кекс "Хелоуин"

Това си е една сериозно страховита публикация :) Мислех, да сложа голям надпис, че текста съдържа снимки, чието съдържание може да причини стрес в хора с по-лабилни нерви, но в крайна сметка реших, че ако някой се зачете след като е видял заглавието, значи е подготвен. Да си призная много си се радвам на първата си рецепта посветена на този не-традиционен за нас празник. Нямам никакъв опит в неговото празнуване, но прекарах последните няколко дни в разглеждане на доста стряскащи торти и десерти посветени на паяци, вещици, зелени пръсти, зомбита и каквото друго ви хрумне по темата. Първоначалната идея беше съвсем различна, но след като се оказа, че (за пореден път) вечерта, в която започнах да приготвям кекса не мога да намеря линка с оригиналната публикация, пак на помощ дойде моята добра приятелка "Импровизацията". Постепенно в главата ми се събраха няколко съвсем различни рецепти, които съм виждала и се роди днешния кекс "Хелоуин". Ето и необходимите продукти за неговото изпълнение:
Необходими продукти за кекса:
- 4 яйца;
- 1 ч.ч. захар;
- 200 мл течна готварска растителна сметана;
- 240 гр брашно;
- 1 ванилия;
- 1 бакпулвер;
- готварска боя.
Необходими продукти за шоколадовия ганаш (крем):
- 100 гр натурален шоколад;
- 50 мл течна готварска растителна сметана;
- кубче краве масло с размерите на кубче мая;

Необходими продукти за украсата:
- бял фондант;
- шоколад на копчета;
- червени бонбони;
- малинов/ ягодов топинг или сок или сладко;

По-принцип можете да използвате рецептата на любимия си кекс и да добавите няколко щипки сенки, призраци и празнично настроение :) В случая направих карамелено-сметанов кекс (оригинала - тук), защото съм виждала рецепта за сметанов кекс при Ева и много ми хареса, а карамела е след любимите вкусове на моята половинка и понеже имах силни съмнения, че той ще иска да хапне нещо, което е в странни цветове исках поне вкусово да го изкуша. Да се върнем към приготвянето на кекса. Започнете от карамелената част на кекса. Карамелизирайте, в подходящ съд, половината от захарта и след това добавете към нея половината сметана. Оставете на слаб огън до пълното разтваряне на карамела. Преди да използвате карамелената сметана трябва да я изчакате изстине напълно.
И докато ви е топъл котлона и чакате да изстине сместа за кекса си пригответе шоколадовия ганаш, защото той и трябва да изстине добре преди да го нанесете. Загрейте шоколада, сметаната и маслото и разбърквайте леко, докато всичко се разтопи и стане хомогенен крем. Оставете настрани да се охлади добре, като от време на време го разбърквайте, за да не хване коричка. Стигнахме и до забъркването на самия кекс. Пригответе си подходяща форма. Моята е с диаметър 24 см. Ако не е тефлонова или силиконова я намажете с мазнина и посипете с брашно. Аз използвах тефлонова форма и само я намазних. Разбийте две от яйцата с останала 1/2 ч.ч. захар и постепенно добавете 100 мл сметана. Накрая сложете ванилията и половината от брашното, размесено с бакпулвера. След това разбийте и останалите две яйца с карамелената сметана и постепенно добавете втората половина от брашното. Тук идва време и на страховитата част - разделете получените смеси и ги боядисайте с различни цветове. Моята идея беше да имам черно-оранжево-виолетов кекс, но крайният резултат няма много общо с тези цветова. Въпреки, че пак постигнах хелуински ефект, след като една приятелка каза, че има вид на древна плесен :) Изсипете отделните части на кекса във формата и печете на 170 градуса около 35 минути или до суха клечка за зъби. След като изстине го извадете от формата.
Идва ред и на външната украса. Измажете целия кекс с фин пласт от ганаша, а как се постига този рошав ефект може да видите тук. Очите на човечето са направени от малко бял фондан, който разточих и изрязах с малък ринг, но може да се използва и подходяща капачка. Зениците са от шоколадови копчета, а за кръвта може да се използва всякакъв вид червено сладко, желе, топинг. Не знам дали разпознавате под оръдието на насилие парче стъкло, но това се опитвах да създам. То е направено от разтопени бонбони, които натроших с помощта на нож в подходящи форми. Предупреждавам, че е хубаво да си предвидите по-голямо количество разтопени бонбони, защото те се трошат както си искат без да ги е грижа от вашите цели :) Описвала съм и преди как се правят неща от разтопени бонбони - тук може да видите какви бонбони използвам и по-подробни указания за тяхното приготвяне.
Това е моят страховит принос към празника :) Надявам се по-скоро да съм ви усмихнала, отколкото уплашила! От мен прекрасни, топли, уютни почивни дни прекарани с любими хора, книги, хобита и/ или места! Аз отивам на есенна разходка и обещавам да ви донеса снимки, а може и нови рецепти :)
Накрая за десерт искам да се похваля с прекрасната награда, която получих от Зиче! Много, много и се зарадвах, защото тя я е направила специално, за да я поднесе на своите приятели и аз съм горда, че съм сред тях! Благодаря ти мила!

вторник, 25 октомври 2011 г.

Джинджифилово-канелен сладкиш с круши и награди

Тези дни или времето избързва или аз съм все още по лятно часово разпределение, но някак денонощието не ми стига. Имам вече доста посъбран материал за публикации, но накрая все се оказва, че има по-спешни и важни неща. А ми се иска да спретна нещо и за Хелуин. Много ми харесва самата идея целенасочено да се прави много стряскащо изглеждаш десерт, напълно в противоречие със самата основа на сладкарската индустрия за красиви и стилно изглеждащи сладкиши. Но стига за това. Време е да ви представя един сладкиш, който е като домашна ароматерапия с букет от подправки и определено се разтоварвате от работния ден докато го приготвяте. В един сайт прочетох, че: "Сравняват канелата с топла завивка, която сгрява както физически, така и емоционално. Отпуска и създава атмосфера на умиротворение и покой, активизира вдъхновението", а сигурно знаете, че джинджифила не е само подправка, но и лекарство. Оригиналната рецепта видях - тук, промених това онова и ето крайния резултат :)
Необходими продукти за покритието:
- 4 круши;
- 1/2 ч.ч. кафява захар;
- 1/2 пакетче краве масло;
Необходими продукти за блата:
- 2 1/3 ч.ч. брашно;
- 1 ч.л. сода за хляб;
- 1 с.л. канела;
- 2 ч.л. смлян джинджифил;
- 1/4 ч.л. индийско орехче;
- щипка карамфил;
- 3 разбити яйца;
- 1/2 ч.ч. кафява захар;
- 3 с.л. мед;
- 1 ч.ч. прясно мляко;
- 1 пакетче краве масло.
Самото приготвяне не е никак сложно. На мен ми отне повече време да си отмеря и подредя необходимите продукти, отколкото да го забъркам. Започнете с карамелизирането на захарта и маслото в подходящ съд, като ги загреете до разтопяване. Докато карамела се приготви може да си обелите, разрежете на две и изчистите от семките крушите. Препоръчвам да използвате по-твърди круши като сорт, за да не се разпаднат в сладкиша. Намажете с масло 26-ва см форма за печене. Моята е тефлонова и затова пропуснах тази част. Изсипете и разстелете на дъното карамелизираната смес и наредете крушите. Смесете сухите съставки в обща купа - брашното, содата, канелата, карамфила, джинджифила и индийското орехче. Разбийте яйцата със захарта и постепенно добавете меда и леко разтопеното масло. Накрая добавете, като разбърквате на ръка, прясното мляко. Към яйчената смес, добавете постепенно, като разбърквате внимателно и сухата смес с подправките. Изсипете върху крушите. Изпечете на 180 градуса до готовност, като периодично проверявайте с клечка за зъби. Още топъл обърнете сладкиша в подходяща чиния, като крушите трябва да бъда отгоре. Препоръчва се бърза консумация, защото привлича и желани и нежелани гости :)

П.П. Наскоро ми направиха забележка, че не давам достатъчно ясни и подробни обяснение за приготвянето на рецептите, като за съвсем начинаещи кулинари. Признавам си, че в началото като четях блогове и аз имах този проблеми и често се отказвах от някои десерти, защото не можех да разбера всички стъпки по приготвянето им. За съжаление като си потънал в направата на нещо често не можеш да прецениш, коя информация е неясна или липсва. Затова, моля,  пишете без притеснение къде-какво не е ясно и с удоволствие ще допълня и ще отговоря на всякакви въпроси :)

И накрая, но не на последно място обещаните награди! Благодаря на милите дами, които ги споделиха с мен. Мони - едва ли има блогър, който не познава този прекрасен човек, който носи много лъчезарно настроение и добра дума за всеки. И Ели, която твори невероятни неща и винаги намира време да обясни и да помогне на прохождащите кулинари :)


Искам да ги споделя с:
Ива - благодаря ти за всичко! Ти си знаеш :)
Роси - прекрасен човек и невероятен кулинар
Павлинка - страхотен вирутален (надявам се един ден и на живо) приятел, разбира ме дори и без много думи
Жани - човек с голям талант да разказва и да показва изкусителни рецепти (още ги сънувам онези смокинови бонбони :)
Ева - в която открих, че споделяме много общи неща
Ева Тонева - човек, на който много се възхищавам

Нели - нов приятел с много талант
Траяна - страхотен кулинар;
Леви - понякога имаш усещането за някой човек, като много близък дори да си го чувал само по телефона :)
Нина - много усмихнат човек и неизчерпаем източник на идеи
Бети - винаги красиво и уютно е при нея :)
Мъхче - спечели ме отдавна и то само с представянето на една книга
Деси - красиво и вкусно местенце си е направила
Кокона - от скоро открих блога, но вече е сред първите, които проверявам в началото на деня за нови идеи
Мария - вкусно, топло и уютно е при нея
Пепчо - обичам да чета нейните разкази за пътувания и неизчерпаемия избор на рецепти 
Зиче - представям си я винаги усмихната и позитивна :)
Лети - ще издам една тайна - понякога отварям нейния блог, след като съм прочела публикацията за деня, само, за да слушам прекрасната музика, която споделя там
Катето - каквото и да кажа ще бъде малко - невероятен естет, с усет към красивото, съвършен кулинар и човек, който винаги ми носи усмивки с публикациите си
Гисчо - талант да  представя и най-обикновените рецепти по необикновен начин
Пипи -  при нея се чувствам винаги като добре дошъл гост, който само пространството пречи да бъде почерпен с нещо много вкусно :)
Шаренийки -  много обичам цветя, но по-различни причини не мога да отглеждам вкъщи, а това е мястото, в което винаги се отбивам, за да се насладя на пъстри цветове, а и какви сладка може да се видят там - чудо :)
И за да не ви досадя само ще поканя накратко и страхотните кулинари - Събинка, Илияна, Елена, Алия, Дани, Мария, накрая, но не на последно място на всеки отделил от времето си, за да посети моя блог.

Хубава, усмихната и уютна вечер мили приятели!

П.П. Имам натрапчивото усещане, че съм пропуснала нещо, но времето ще покаже :)

сряда, 19 октомври 2011 г.

Картофен кекс

Дойде есента и преди още да и се порадваме и зимата напомни за себе си. Последните дни се струпаха някак си като снежна пряспа, в която малко се загуби слънчевото ми настроение. Изобщо няма смисъл да разказвам за сдобиването си с настинка, съчетано с няколко дневно пътуване из места оцветени с разни кодове като жълто и оранжево (много приятни есенни цветове между впрочем). Това, което най-много ме натъжи е едно взето решение от приятел. Винаги съм се гордяла със способността си да "вляза в обувките" на другите и да ги разбера дори и когато се държат враждебно, постъпват необяснимо или просто са различни от общоприетото. Опитвам се да не съдя, да не раздавам квалификация - предпочитам да се опитам да разбера другата гледна точка и нейните основания. Но този път не успях, т.е. разбрах, но не мога да приема. Но колкото и да ни се иска не можем да вземаме решения вместо другите. Колкото и да обичаме приятелите си (както един много умен човек ми каза) трябва да имаме силите да ги оставим да допуснат собствените си грешки. А може би от тяхна гледна точка това решение никога да не се окаже грешка. Може би приятелството се изпитва в такива моменти, в които, дори и да не си съгласен, че постъпката на другия е за негово добро, да си до него и да го подкрепиш... и да имаш силите никога да не го съдиш за това.
И сега, ако не съм ви отказала да четете по нататък след минорното въведение, ще се върна към основната тема на моя блог - рецептите. Днешната е съвсем простичка, едва ли ще ви изненада с нещо и най-вероятно правена от повечето от вас под тази или друга форма. На мен лично, като виден любител на всичко направено от картофи, много ми хареса и определено ще продължа да експериментирам с добавяне на нови вкусове и аромати. В случая подходих, спрямо наличните продукти, но рецептата позволява пълно своеволие откъм продукти и подправки. Ето и моя списък с наличности:
- 800 гр. картофи;
- 4 яйца;
- 3 моркова;
- 2-3 средни глави лук;
- 2-3 с.л. настърган пармезан;
- 1/2 ч.ч. настърган кашкавал;
- 1/4 пакетче краве масло; 
- галета;
- сол, черен пипер, подправки.
Сварете, обелете, пасирайте картофите и овкусете със сол. Може да използвате времето докато чакате да се сварят картофите и да задушите лука и ситно настърганите моркови до готовност. В голяма купа разбъркайте пасираните картофи, задушените лук и моркови, яйцата, пармезана и кашкавала. Накрая добавете подправките. Изситепе в предварително намазнена и посипана с галета правоъгълна форма за кекс, а отгоре подредете малки парченца масло. Моята форма е с размери 10 на 30 см. Изпечете в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 35 - 40 минути. На това кексче много му отива сос от кисело мляко, майонеза и копър. Да ви е сладко!
А скоро очаквайте представянето на новият хит на сезона:
"Тихо се сипят наградите пак,
бързо се трупат като първия сняг" :)

понеделник, 10 октомври 2011 г.

Devil's food cake (Дяволски шоколадова торта)

Дойде време и за диаманта в моята съкровищница от сладки изкушения! Представете си черно, нежно кадифе, обсипано със снежно бели перли, тайно скрило в сърцевината си ароматни горски ягоди и магнетичен вкус, който те пленява и ти се иска този плен да не свърши :) Това е днешната торта. Не претендирам да имам голям опит с тортоправенето, но от всички мои творения до сега тя е безспорен фаворит! Може би, защото е като райско кътче за шокохолици като мен или пък, защото нейното приготвяне ми се случи като на шега - без никакви перипетии, което честно казано ме изненада. Приготвих я по едно и същи време с тортата на моята половинка - малък подвиг за човек, който е съвсем начинаещ сладкар и има оскъден опит с торти. Но си признавам, че скоро няма да се опитвам отново да нося две "дини" под една мишница :). Надявам се да не съм ви досадила с въодушевлението си и затова се връщам към  днешната звезда в публикацията. Оригиналната рецепта е на Дани. Вече няколко пъти се доверявам на нейните рецепти и резултата е винаги възхитителен! Дани благодаря за подробните обяснения и споделеното вдъхновение! Позволих си да направя леки импровизация и ето крайни резултат:
Продукти за блатовете:
- 1 1/2 ч.ч. захар;
- 1 пакетче от 125 гр. краве масло;
- 2 яйца;
- 1 ч.ч. прясно мляко + 1 ч.л. нескафе;
- 9 с.л. какао;
- 1 1/2 ч. ч. брашно;
- 1/2 ч.л. сол;
- 1 ч.л. сода;
- 1/4 ч.л. бакпулвер;
- 5-6 с.л. сладко от диви ягоди.
 Продукти за сметановия крем:
- 100 гр. маскарпоне;
- 100 мл. течна сметана;
- 3-4 с.л. кондензирано мляко;
Продукти за шоколадовия крем:
- 200 гр. натурален шоколад;
- 1/2 ч.ч. течна готварска неподсладена сметана;
- 1 пакетче от 125 гр. краве масло.
Продукти за сиропиране (по желание):
- 100 мл. вода;
- 5-6 с.л.  сладко от диви ягоди;
- 2 с.л. какао.

Няколко  уточнения искам да направя. Ако приготвяте цялата торта в един ден може спокойно да пропуснете сиропирането на блатовете, защото те са с една перфектна текстура. Понеже правих тортата вечер след работа аз си разделих отделните етапи по приготвянето и между две вечери, а я поднесох на третата и се опасявах това да не доведе до засъхване на блатовете и затова избрах да ги сиропирам. Но резултатът беше много сполучлив, защото те получиха един допълнителен ягодов аромат.
При приготвяне на тортата за една вечер ви препоръчвам да започнете от шоколадовия крем, защото на него ще му трябва доста време, за да изстине на стайна температура.
И дойде време да сложим начало на трудовия процес :) Запретвате ръкави. Примирявате се, предварително, с огромното количество съдове за миене, което ще произведете. Пускате си хубава музика. Затваряте очи. Представяте си тортата, усещате я и започвате :)
Разбийте, с миксер, леко разтопеното краве масло и захарта до получаване на пухкав крем. Едно по едно добавете яйцата, като добре разбивате маслената смес след всяко от тях. В отделен съд смесете сухите съставки за блата - брашно, какао, сол, бакпулвер, сода. Внимателно добавете половината от тях към яйчено-маслената смес, след това млякото с разтвореното в него нес кафе, и накрая втората половина от сухата смес. При всеки един от тези етапи сместа се разбърква внимателно до усвояване на добавката. Сместа се разделя на две части. Ако имате възможност печете едновременно. Всеки блат се пече в застлана с хартия за печене форма в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 35-40 минути . Моята форма беше с диаметър 20 см. Изчакайте всеки блат да изстине напълно и с помощта на остър нож разрежете на две.
Ако не сте приготвили шоколадовият крем пръв, може да го направите докато изстиват блатовете. Разтопете на водна баня шоколадът, добавете сметаната и разбъркайте. Накрая идва ред на кравето масло. Разбърквайте до усвояване на маслото. Възможно е шоколадовата смес да изглежда като пресечена, но това ще се оправи. Оставете кремът да изстине добре и да се стегне, като от време на време го разбърквайте. При мен това се случи за около час и половина. Не го изстудявайте в хладилник, защото ще стане на бучки.
Отиваме към ягодово-какаовия сироп. Неговото приготвяне ще ви се стори като глътка свеж въздух, защото е много лесно. Загрейте водата със сладкото от ягоди до завиране и добавете какаото. Изчакайте добре да се размесят ароматите за около 5 минути и отместете. Оставете да изстине добре преди сиропирането. Ако ви притесняват парченцата ягоди, може да прецедите сока.
И накрая, но не на последно място идва сметановия крем. В класическият вариант на тази торта присъства само шоколадов крем. Много размишлявах дали да спазя традицията или да се доверя на усета си. Някак ми се стори добра идея да добавя някакъв лек крем, който да дава почивка на нашите вкусови възприятия от шоколада, за да може следващата хапка да ни върне отново в страната, в която милите мармотчета се грижат за националното богатство :)
Разбийте сметаната до готовност. След това разбийте леко маскарпонето и кондензираното мляко. Може да увеличите или намалите количеството на подсладеното мляко според вашия вкус. Накрая бавно и внимателно добавете сметаната към маскарпонето и сте готови :)
Дойде ред на сглобяването на тортата. Подредбата е следната: първи блат, сиропиране, шоколадов крем, втори блат, сиропиране, сметанов крем, трети блат, сиропиране, ягодово сладко, четвърти блат, сиропиране. Накрая измажете тортата - леко и небрежно с останалия шоколадов крем. Той позволява да сътворите много красив хаос от небрежен шоколад или да начертаете малки сладки пътечки към неудържимо шоколадово изкушение. Въпрос на настроние и вдъхновение :)
Последна препоръка, преди да ви оставя насаме да си пообщувате с вашето творение, оставете тортата на хладно за няколко часа преди поднасяне, но не и в хладилник. Накрая ви пожелавам  търпение, за да можете да вкусвате по-дълго от това съвършенство и добра компания, за да споделите емоциите от шоколадовата наслада :)

петък, 7 октомври 2011 г.

Пиле с горчица, мед и мащерка

Хайде малко да се отдадем на сериозната храна, че ако знаете каква уникална торта стои и чака да я публикувам за десерт ... Но да се върнем на днешната рецепта. Тя е простичка, лесна и в духа на последните мои кулинарни изпълнения - импровизирана. Нали знаете как понякога в главата ви се набива някаква песен, рефрен и цял ден жужи в главата ви като малка мухичка и ви подтиква - "Запей! Запей де!". Моят рефрен беше с мелодията на песента на Уикеда "Уиски с фастъци":

А сега си представете, че пеята "Пилее, с горчица ... и от време на време медец. Пилеее, с горчица ... и от време на време мащерчица." Хич не ме питайте защо тази песен точно. С алкохолът определено сме на Вие, а в работно време изключително рядко слушам музика. Но неведоми са пътищата на моето кулинарно подсъзнание и то започна упорито и настойчиво да си тананика и щеш не щеш беше ясно, че ще трябва да се готви по тази рецепта :) Ето и необходимите продукти:
- 400 гр. бяло пилешко месо (бонфиле);
- 2 с.л. мед;
- 1 с.л. (мека) горчица;
- сок от 1/2 лимон;
- краве масло;
- прясна мащерка;
- течна готварска сметана (по желание - за направата на сос);
Ако използвате  пилешко бонфиле като мен не е нужно никаква предварителна обработка, а ако имате пилешки гърди може да ги нарежете на големи жулиени или напречно на две. Смесете меда, горчицата и лимоновия сок  - получава се гъста кашичка. Намажете добре пилешкото месо и оставете в хладилника да се маринова поне за час. Аз директно наредих пилето в тавичката, в която го изпекох и след мариноването му добавих мащерката, малко краве масло и го завих с алуминиево фолио. Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна.
Бялото пилешко месо по-принцип е по-сухо и затова е хубаво да има сос към него. В моя случай при изпичането се отдели сериозно количество сос. Може би не тук е мястото да коментирам качеството на месото, което купуваме ... но понякога се изумявам как е възможно хора да произвеждат такива некачествени продукти с ясното съзнание за това, какво ще се пусне на пазара и то при условие, че с това се хранят и деца ... Но това е много обширна тема, а сега си говорим за ароматно и вкусно пилешко :) В друг съд отделих сосчето, което се получи от пиленцето и понеже имаше невероятен аромат от маринатата и подправките реших, че ще бъде много жалко да го изхвърля. Загрях го на котлона, добавих към него около 100 мл течна готварска сметана и го оставих да си къкре докато се сгъсти.
В заключение, май трябва да благодаря на Уикеда. Получи се много ароматно пиленце, чиято първа хапка ти дава лека сладост, но докато се усетиш и вече по небцето ти се разлива омекотения вкус на горчицата, а финалните акорди са брилянтно изпълнени от мащерката. Всичко това обилно придружено от нежен сметанов сос...
Сърдечен поздрав от мен и ви пожелавам най-прекрасните почивни дни, с които да посрещнете есента и да знаете, че няма нищо по-хубаво от лошото "дъждовно" време, защото предразполагам към много романтично усамотение вкъщи и време с любимите хора :)

сряда, 5 октомври 2011 г.

Най-хубавият ден и една торта пълна с изненади

Познайте, кой е най-хубавият ден? Този, в който моето слънчице има рожден ден! Най-прекрасният мъж по мъдря с още една годинка - да ми е все такъв слънчев, много щастлив и да постигне мечтите си, но да не спира да мечтае.
Можете да си представите с каква любов и желание, дълго и продължително избирах тортата му. Трябваше да бъде с пухкави блатове, с ароматен ванилов крем и бананово изкушение. Всички негови най-любими вкусове. Изборът не случайно се спря на домашната бананова торта на Рони :) А украсата беше предрешена от много отдавна и посветена на втората му голяма любов (след мен, разбира се ;) - ЦСКА. Разпределих си времето (знаете колко съм вманиачена на тема организиране): първи ден - лого на ЦСКА, втори ден - блатове, трети ден - крем и сглобяване :) И ... стана тя каквато стана ... Всичко, което можеше да се обърка се обърка. Само за информация, за да не си помислите, че постоянно ми се объркват рецептите, втората торта, която правих по същото време стана идеална и нямах никакви проблеми по нейното приготвяне. Не знам дали ви се слуша за моите перипетии, но ако не се оплача в моето блогче, то къде другаде :) Първо се оказа, че белият ми шоколад се пресича като се опитам да го оцветя с течна гел боя. Хубаво - открих на бои на прах, които обаче се оказаха доста бледи. После установих, че съм забравила да пренеса огледално буквите на футболния отбор преди да започна работата по шоколадовия трансфер и се досещате как се получи името им... Усмихнах се и направих друга украса за тортата. С блата почти всичко беше наред - може би стана една идея по стегнат от колкото трябва, но все още бях оптимист за бъдещето на тортата. Дойде ред на сакралният яйчено-ванилов крем. Много доволна от себе си и "перфектното" си времево разпределение започвам неговото забъркване. Слагам си млякото да се загрее и решавам през това време да си разбия останалите продукти. Минута по-късно забелязвам с ужас, че млякото се е пресякло (само за инфо - не беше с изтекъл срок на годност и беше купено преди 2 дни)! Тук вече ако можех бих се предала, но прерових тайните си запаси с продукти (с които ако не съм споменавала може да се издържи едномесечна кръгова обсада на десертна диета) и приготвих импровизиран крем.
Ще спра до тук :) Резултатът надмина всичките ми очаквания (Да живее Импровизацията!) и затова ще споделя рецептата, такава каквато се получи накрая.
Необходими продукти за блата:
- 4 яйца;
- 150 грама захар;
- 100 грама брашно;
- 1 ванилия;
- 1/4 с.л. бакпулвер;
- 30 грама разтопено, но не много топло краве масло;


Необходими продукти за крема:
- 1 литър прясно мляко;
- 1 ванилов крем на д-р Йоткер;
- 1 сметанов крем на д-р Йоткер;
- 6 с.л. захар;
- 1/2 крем Оле на д-р Йоткер;
- 30 гр. краве масло;
- 6 банана;

Необходими продукти за украсата:
- 200 мл течна готварска сметана;
- 300 гр маскарпоне;
- 3-4 с.л. кондензирано мляко.

Разбийте с помощта на миксер яйцата и захарта, добавете ванилията и кравето масло. Накрая добавете постепенно към сместа, като разбърквате внимателно, и брашното с бакпулвера. Изсипете в тава, която е покрита с хартия за печене. Аз използвах форма с диаметър 20 см. Изпечете полученият блат в предварително загрята фурна на 180 градуса. След като изстине добре го разрежете на две с остър нож.
Приготвянето на крема е много лесно. Отделете 100 мл от прясното мляко, а останалото го загрейте до завиране. В отделеното прясно мляко разбийте до гладка смес двете пакетчета кремове и захарта. Прибавете при горещото мляко, намалете силата на котлона и варете до сгъстяване. Махнете кремът от котлона, изчакайте леко да изстине, но не да стегне изцяло и добавете половината пакетче крем "Оле" и кравето масло.
Дойде ред и на сглобяването на тортата. Ще ви трябва регулиращ се тортен ринг (моят е купен от метро) - много удобно нещо :) Пригответе си съда, в който ще поднасяте тортата. Регулирайте ринга на 20 см. Сложете на дъното първата половина от блата и след това продължете така: 1/4 от крема, парченца банани, второто парче блат, 1/4 от крема, банани и последната част от крема. Тортата трябва да изстине много добре преди да махнете ринга. За да го направите по-лесно минете с нож от вътрешната част на ринга, за да отделите тортата.
Идва ред на "обличането" в красиви, празнични дрехи. Разбийте сметаната и в отделен съд разбийте маскарпонето с кондензираното мляко. Количеството на млякото зависи от това, колко сладък крем искате да имате. Чрез внимателно разбъркване съединете сметаната и подсладеното маскарпоне. Нанесете върху тортата и украсете по желание. В моят случай не се отказах от шоколадовият трансфер, но избрах по-различна от футболната тема :)
Скоро ще споделя моят опит при правенето на шоколадов трансфер - надявам се да ви бъде от полза.
П.П. Снимките са правени вечер и за съжаление не показват истинските цветове, но нямаше желаещи да изчакат утрешния ден и да се хапва торта за закуска, за да мога да я снимам :) Не ги разбирам тези хора :)

вторник, 4 октомври 2011 г.

Кокосови бисквити с боровинки

Не знам как ми се получава. Решавам да приготвя някоя нова рецепта. Напълно съм убедена, че имам всички продукти и като започна се оказва, че съвсем не е така. И това разбира се не е достатъчно ами и в бързината (не ме питайте защо бързах да си приготвя нещо сладко :) не бях прочела правилно количеството брашно и накрая се оказах с тава с равномерен блат, украсен с боровинки, а не с бисквити. Но присъщият ми инат не ми даде да се откажа и затова направих втори опит. Оригиналната рецепта е на Йоли и може да я видите тук. Аз направих някои изменения - от една страна поради липса на продукти, а от друга, защото моето момче така и отказа да се сприятели с боровинките :)
Необходими продукти:
- 1 пакетче краве масло;
- 1/2 ч.ч. кафява захар;
- 1 яйце;
- 1 ч.ч. кокосови стърготини;
- 2 с.л. кленов сироп;
- 1 ванилия;
- 1 1/2 ч.ч. брашно
- 1/2 ч.л. бакпулвер
- 100 гр. пресни боровинки/ шоколад
Приготвянето е повече от лесно. На ръка разбийте леко маслото и захарта и към маслената смес добавете яйцето. Пак следва "биене" (както казваше баба ми) до усвояването му. Добавете ванилията, кленовия сироп и кокосовите стърготини. Накрая се слага и брашното, в което сте добавили бакпулвера. Идва ред и на боровинките. В този случай разделих сместа на две - към едната прибавих боровинки, а към другата шоколадов чипс. Може да приберете сместа за около 30 минути в хладилника, за да оформите по-лесно бисквитите. Загрейте фурната на 180 градуса и си подгответе тава застлана с хартия за печене. Оформете с ръце или с лъжичка малки топчета с големината на орех.
Изпечете до получаване на лек "летен" загар :) Резултатът е омайно сладки бисквитки (около 24 бр.) с леко загатнат сладък вкус на карамелена захар и кленов сироп, който идеално се съчетава приятно киселия характер на боровинките...

И за десерт искам да споделя страхотната награда на Мария!
Хубаво е, когато твоя блог носи усмивки на хората - това ти дава още повече стимул да продължиш и да се стремиш към все повече лъчезарни блог приятели :) Много ти благодаря Мария, че избра да я споделиш с мен!
От своя страна аз искам да я предам на някои млади (новооткрити за мен) блогчета, които много харесвам - Пипилота, Гисчо, Мъхче, Мария, Шарена сол, Радост.
Ето и разбира се условията на наградата:
"Целта на наградата е да се популяризират нови и/или не толкова известни блогове, с огромни количества почитатели и последователи. В поста трябва да се копира наградата и указанията към нея, трябва да се посочи линк към блога на човека, който те е номинирал със съответната награда. Трябва да оставиш коментар в блога на този, който те е номинирал, за да го информираш, че приемаш наградата и на свой ред да оставиш линк към твоята публикацията, отнасяща се до наградата. Трябва да се изберат между 3-5 блога, на които да предадеш наградата. Към всеки от блоговете се посочва линк. Чрез коментар в избраните блогове се информират получателите на наградата. Те на свой ред трябва да изпълнят гореизброените условия."
 
Хубава и много усмихната нова седмица от мен!