четвъртък, 29 септември 2011 г.

Есенно-морско и безмълвно

Вече съм си тук от няколко дни, но някак си не мога да намеря думи, за да пиша. Започвах по различни начини първата си публикация след отпуската. Разглеждах вкусотиите, които приготвяте ежедневно. Зарових се в съкровищницата ми от събрани рецепти, за вдъхновените, но думите пак не идваха. Мисля, че затова е виновно морето. С него много успешно си говорихме безмълвно през последните дни. Обичам мълчанието ... В него съм повече себе си. Морето за мен не е просто място за почивка.

То може да бъде по майчино нежно.
Може да бъде и романтично.
Може да е и буйно-радостно.
 Морето може да те направи силен, да ти даде опора.
Морето дава криле ... дава мечти...

То не очаква от теб да му говориш. Не те засипва с порой от думи. Морето просто си е там.
И в края на краищата то е винаги готово да те посрещне с радост.
Независимо от това, че не си му се обаждал редовно цяла година. Че си забравил важните дати, че не си пращал картички и съобщения... Морето ще те чака и ще те посрещне като скъп приятел... Довиждане и до скоро!
А от мен очаквайте в най-скоро време - споделяне на прекрасна награда от Мария, рецепти на слади изкушения (никаква изненада :) и на някои рецепти за истинска храна (разбирай това, което само те подготвя за десерта ;), а на вратата вече чукат поводи за 3 торти ... Ако някой има идея как се правят мишлета от марципан или фондан - моля за помооощ :)

И не на последно място много благодаря на всички вас, които ми отправихте толкова мили пожелания и ме изпратихте с много усмихнато настроение към моята морско-есенна ваканция! Благодаря ви приятели! Вие сте моите слънчица, които ми носят много сила и радост всеки ден!

понеделник, 19 септември 2011 г.

Време за ваканция!

Човек и добре да работи му идва време за почивка :) И както се полага - по-добре късно, отколкото никога и на мен ми дойде ред да изляза в така чаканата отпуска. Надявам се да успея да пре-заредя батериите, да се порадвам на времето с любимия човек и да събера последни слънчеви лъчи, които да ме топлят през предстоящата зима.
На всички вас - мили приятели, ви пожелавам да сте обградени от любимите хора, да имате много поводи за усмивки и да постигнете идеалния баланс между работа и почивка (а после ми кажете как го правите;). Това е от мен, а след ваканцията ще си говорим за разни сладки изкушения като кифлички с мармалад, бисквити с кафе и дори може да спретнем една морковена фиеста. До съвсем скорооо :)

петък, 16 септември 2011 г.

Шоколадов кекс с бадемов марципан

През последните няколко дни се чувствам като обикновена батерия, която опитва да се мери с елитна батерия дюрасел (например). Имам чувството, че всички около мен, току що върнали се от отпуски, са на някакво по-висше енергийно ниво, а аз почти съм свършила горивото и е останала само една малка свещичка в тъмното, която чака да дойде сакралната дата - 19-ти и да излезе в отпуска (най-накрая!). Междувременно зарязах всякакви помисли за диета и сваляне на онези досадни килограми и задоволявам всеки свой хранителен каприз, който този път се материализира в мега-шоколадов кекс!
Рецептата е от новата книга, която се сдобих посветена на 200 рецепти с шоколад. От както я имам я чета почти всяка вечер преди лягане за огромна изненада на мъжа ми, който накрая провери да не съм сменила кориците и вътре да има скрит някакъв роман ;) Малко промених количеството на продуктите и ето какво се получи:
- 3 яйца;
- 1 ч.ч. лек разтопено краве масло;
- 1 ч.ч. кафява захар (в оригиналната рецепта е повече, но я намалих, защото марципана дава допълнителна сладост);
- 5 с.л. какао;
- 2 ч.ч. брашно;
- 1/2 бакпулвер;
- 200 гр. марципан;
- 6 с.л. шоколадов чипс или парченца шоколад.
Маслото се разбива заедно със захарта до пухкав крем и едно по едно добавете яйцата, като разбивате сместа след всяко едно. Пресейте брашното заедно с какаото и бакпулвера и го прибавете към яйчено-маслената смес. Нарежете марципанът на кубчета, смесете го с шоколадовия чипс и сложете две трети от тази калорична бомба към кекса и разбъркайте внимателно. Изсипете в предварително покрита с хартия за печене форма за кекс (моята е с размери 7/11/34) и посипете отгоре с останалия марципан и шоколадов чипс. Изпечете в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 40 - 45 минути.
Получи се наистина мнооого шоколадов сладкиш, а марципана дава един допълнителен и различен сладък акцент. Допадна ми :)
Относно намирането на марципан. Моят е от интернет магазинчето на Рони, може да го открите и при Леви, а ако искате да си го приготвите сами ви препоръчвам рецептата на Мария. Можете също така да го откриете и в магазини Метро.

петък, 9 септември 2011 г.

Споделено предизвикателство

От скоро из нашето кулинарно блогово пространство се разхожда едно предизвикателство, което по забавен и интересен начин ни разказва за хората, с които споделяме общо хоби и кулинарно вдъхновение :) Беше ми много приятно да чета различните истории и да се чудя как сте успявали да се справите с това да раказвате чрез първите букви на името на блога. И накрая Леви леко почука на моята врата и ме покани да се присъединя към тази идея. Признавам си, че леко се стреснах - какво толкова мога да разкажа за себе си, а и името на моя блог е дълго, но реших да опитам и ето какво се получи :)

Ако трябва да опиша себе си с една дума това е – нетърпелива :) Искам това, което съм си наумила да стане СЕГА И ВЕДНАГА! Но през последните години започнах да се научавам да проявявам търпение и към себе си и към околните.

Винаги търся вината винаги първо в себе си.

Ако можех бих приютила вкъщи всяко мъниче, което срещна самотно по улиците. Мъжът ми се шегува, че това, което ни спасява от превръщане в приют за изоставени домашни любимци е факта, че живеем на квартира със строги хазяй, които трудно приеха дори това, че имаме коте.

Не мога да шофирам. И не говоря за липсата на желание или в липсата на опити да се науча. Просто попаднах на един инструктор, който имаше много „интересен” подход. Всеки път, в който попаднех на дупка (в София това е горе-долу постоянно състояние при шофиране) или грешах започваше да крещи, че току що съм прегазила човек … дете. Стигна се до там, че сега изпитвам страх само при мисълта какво може да се случи ако карам кола.

Търся доброто в хората… Някак си вярвам, че във всеки човек има поне едно зрънце доброта независимо от това, колко често ме оборва живота. 

Ютията не ми е приятел :) Мисля, че развих тази непоносимост към гладенето през годините, в които със сестра ми се редувахме да гладим безумно зелените военни ризи на баща ми, които той имаше в несметни количества.

Рисуването не ми се отдава. Като малка много исках да се окажа талантлива поне в една сфера – било пеене, било рисуване, било балет, но се оказах безнадежден случай :)

Искам да си имам чаена къща. Малко уютно местенце, на което да се предлагат стотици видове чай, вкусни сладкиши, хубави книги и много спокойствие. Не знам дали ви е правило впечатление, но в повечето кафенета и сладкарници е шумно и толкова забързано, че се губи дори и част от чара на десертите и вместо да си тръгнеш релаксирал си все така стресиран.

Стоя до късно, за да пиша в блога си - да подготвям рецепти, редактирам снимки, да чета вашите блогове. Често не ми достига сън по тази причина, но дори и това не ме кара да се откажа.

Тишината за мен е несметно богатство. В нея има толкова уют, топлина. Тя може да бъде изпълнена с много любов и нежност. Понякога си мисля, че говоренето е силно надценявано като капитал и ежедневието ни е замърсено от доста излишен шум. Или просто тези мисли са ефект от дългото ми живеене в столицата :)

Искам да върна времето назад и да променя някои мои решения и постъпки. Не съм от хората, които казват, че не съжаляват за нищо и нищо не биха променили.

Четенето на книги е нещо без, което не мога. Ако се случи така, че дълго време не съм чела започвам да се чувствам като да не съм виждала много близък приятел с години. Обичам усещането при разгръщането на хартиените страници, потапянето в един нов свят, предвкусването на удоволствието от края на историята … Научих се да чета преди да тръгна на училище. В първи клас учителките ме оставяха да чета на класа приказки и отиваха да се редят на опашки за дефицитни по това време стоки. Когато бях малка от кварталната библиотека извикаха моите родители да им кажат да ми направят забележка, че само вземам книги и ги връщам след една седмица без да ги чета. Отказваха да повярват, че е възможно да чета толкова много :)

Не мога да спра да си купувам разни неща за готвене – като се започне от разноцветни форми за мъфини, мине се през чини за сервиране и се приключи с промишлени количества кокос. Запасите ми биха стигнали поне за година на едно нормално домакинство ;)

Организирана съм до вманиаченост :) Аз съм от хората, които дори и по време на почивката трябва да знаят кога, какво, къде.  Постоянно подреждам и това често изнервя хората около мен, но същевременно понякога се отдавам на тотален хаос и на движение по течението. Не се учудвайте – все пак съм зодия близнаци.

Вярвам в чудеса. В онези малките, за които не пишат по вестниците. Чудото от появата на дълго чакано бебе, чудото на подадена ръка в труден момент, чудото на усмихната продавачка, в коята на тежък работен ден :)

Когато вали винаги си спомням едно от първите стихотворения, които написах като дете:
„Кап-чук! Кап-чук!
Пада капка върху капка
 и в гъстата гора настана шумна веселба!
Малка мравки закачливи            
Скачат върху гъбки криви …”

Ужас! Сега видях колко много съм написала до момента! Продължавам на бързичко, за да не ви досадя :)

Храната трябва да е приготвена с много любов. Дори и да поднасяш само парченце хляб – ако е от сърце то е по-вкусно и от вечеря в най-скъпия ресторант.

Надявам се един ден да имаме с моята половинка къща пълна с деца, поне две кучета, няколко котета, градина, в която сама съм засадила пъстър килим от цветя... Предполагам, че звучи банално, но вярвам, че само човек, който има своя домашен оазис на уют и спокойствие може да покори света.

хвам метлата" много рядко :) Но когато се случи околните казват, че е впечатляващо събитие. Не, че не се ядосвам често, но се опитвам да не го показвам и да разрешавам проблемите по спокоен начин.

Тръгна ли на път се чувствам друг човек. Самото пътуване ме изпълва с енергия. Обичам самото усещане от движението, тръпката от очакването за откривателство на нови места, хора и преживявания.

Ако сте проявили толкова голямо търпение да изчетете всичко до тук Благодаря много и ви пожелавам лъчезарен, усмихнат и много красив уикенд!

И накрая искам да предам щафетата на Жани, Мъхче, Тhe witch, Бети, Лети, Илиана, Миро.

сряда, 7 септември 2011 г.

Селски пай

Днешната рецепта открих във вкусното местенце на Танита. Наложи се да пропусна някои продукти поради несходството между техните характери и този на моята половинка, но въпреки всичко полученият резултат още от първото приготвяне влезе в любимите ни рецепти. Тогава свърши толкова бързо, че не ми остана време за снимане, а за съжаление и тези снимки не могат достатъчно добре да покажат колко вкусна вечеря се получи. Обаче горещо ви препоръчвам да опитате, защото наистина си заслужава!
Ето и необходимите продукти:
- 500 г кайма;
- 1 глава лук;
- 2 моркова;
- 1 ч.ч. грах от консерва;
- 1 с.л. брашно;
- 1/2 ч.ч. настърган кашкавал; 
- олио;
- сол, черен пипер, червен пипер, кимион, чубрица;
- готово картофено пюре или 500 г сварени картофи, сол, 2 с.л. пармезан, краве масло.
Задушете нарязаният лук в мазнината и добавете каймата, която предварително сте разбъркали с 1-2 с.л. вода (това предотвратява образуването на бучици) и настърганите моркови. Задушете сместта до омекване на морковите и побеляване на каймата. Добавете грахът и разбъркайте. Ако използване замразен грах ще трябва да го добавите още в началото. Идва време за червения пипер и брашното и отново разбъркване. Накрая отместете ястието от печката и добавете подправките и кашкавала. Изсипете в подходяща, предварително намазнена, тава и покрийте с картофеното пюре. Ако използвате готово - просто следвайте инструкциите. При приготвяне на домашно - намачкайте сварените картофи с преса за картофено пюре, добавете маслото, пармезана и разбъркайте добре. Да се върнем на селския пай - печете в предварително нагрята на 180 градуса фурна за около 30 минути.
Крайният резултат е нещо много вкусно, въпреки, че не успях да му придам "търговски" вид (както казваше баба ми). Да ви е сладко :)
Ето и нещо  за десерт - малко снимки от Девин:
 

понеделник, 5 септември 2011 г.

Бисквити "Лъвче" и водопад от награди

Започвам да подозирам, че трайно съм се пристрастила към моя блог и кулинарните блогове като цяло :) Не мога да си легна вечер преди да прегледам какви нови вкусотии сте приготвили и ако не успея само се питам какво изпускам. А през последните дни не ми оставаше никакво време да пусна нова публикация и през цялото време някак се чувствах сякаш ми липсва важна част от деня. Надявам се тъжните дни да са отминали и да нямам повече лоши поводи за посещения на болници.
А сега да се върнем към днешните бисквити. Вече ги видяхте в предишната публикация, а ето и рецептата:
Необходими продукти:
- 3/4 ч.ч. леко разтопено, но не топло краве масло;
- 3/4 ч.ч. захар;
- 1 яйце;
- 2 1/4 ч.ч. брашно;
- 1/4 ч.л сол;
- 1/4 ч.л. бакпулвер;
- ванилия;
- какао;
- 1 блокче бял и 1 блокче кафяв шоколад.
Замесването на тестото е почти идентично с това за динените резенчета. Разбийте до пухкав крем маслото и захарта. След това добавете яйцето - разбийте, и накрая няколко капки течна ванилия. Към полученият крем сложете постепенно 2 ч.ч. от брашното, в което сте добавили солта и бакпулвера. Полученото тесто е меко, но трябва да може да се оформи на топка. Разделете го на 2 равни част. При първата част добавете какаото и завито в прозрачно фолио го приберете в хладилника. Към втората част на тестото добавете още 2 с.л. брашно и също приберете на студено. След два часа може да се заемете с оформянето на тестото. От бялото тесто оформете цилиндър с дължина около 8 сантиметра, а от кафявото правоъгълник с дължина на едната страна равна на дължината на цилиндъра. Завийте белия цилиндър в кафявото тесто и така оформено отново приберете тестото в хладилника за няколко часа. Ако бързате може да го замразите във фризера за 30 минути. Загрейте фурната на около 180 градуса, покрийте тава с хартия за печене и нарежете полученото замразено тесто на кръгчета. Печете за около 8 минути. След като бисквитите изстинат напълно с помоща на клечка за зъби и разтопен шоколад оформете лицето на лъвчетата. Това е - да ви е сладко и усмихнато :)
Реших да ги кръстя бисквити "лъвче", защото вие ги оприличихте най-много на тях :)

А за финал ще споделя красивият, приятелски и много мил водопад от награди, който ми стопли сърцето през последните дни. Благодаря на всички вас - Мони, Пипилотка, Елексирче, Жани, The Witch, които споделихте наградите си с мен и ми донесохте много усмивки :)

Реших да споделя наградите в комплект - като слънчев летен лъч, който да ви стопли през идващата зима и да ви донесе много доброта, приятелство и вдъхновение!
Първо мислех да изпиша всички вас, с които през последната малко повече от половин година споделяме не само кулинарното си хоби, но и надявам се едно хубаво приятелство, хора като Павлинка, Мони, Леви, Елексирче, Пепчо, Жани, Дани, Катерина, Илияна, Лети, Мария, Диди, Траяна, Ивалекс, Аелис, Мъхче, Пипилотка, Маги, Миро, Бети, Мария, The Witch, Рони, Ева, Нина, Ели, но има голяма опасност да пропусна някой и затова - заповядайте мили читатели и приятели и се чувствайте като у дома си да си вземете за вкъщи бисквитки и кошница с награди :)
За черешката на тортата оставих наградата, която получих от Павлинка:

Тя е много специална, защото е направена лично от нея и затова е още по-скъпа за мен - Благодаря!


П.П. Много се извинявам ако неволно съм пропуснала нечия награда!