вторник, 30 август 2011 г.

50 или мечешко-лъвско-котешки бисквити

Днешният пост трябваше да бъде посветен съвсем случайното откритие, че имам вече точно 50 публикации в младото ми блогче (не че са кой знае каква забележителна бройка) и по този повод да разкажа за водопада от награди, които споделихте с мен, както и да намеря време да ви благодаря на всеки от вас поотделно, но както често се случва реалността надделява. И вместо това през следващите дни ще трябва да посещавам често спешното отделение, в което е мой близък ... Но такъв е живота пъстър - в него има всякакви нишки - и слънчеви, и тъжни, и такива, които трябва да ни направят по-силни.
Въпреки всичко знам, че нещата ще се оправят и затова, докато намеря време за споделянето на награди, ще ви подаря едно много усмихнато мечешко-лъвско-коте, което сътворих през последните дни, за едно дете - Сашето. Той толкова много хареса динените бисквити, че веднага си поръча още и то мноооого. За съжаление се оказах без боички, но нямаше как да разочаровам детето и така се родиха тези бисквити.
Идеята за тях бях видяла преди много време, но не пазех линк и просто адаптирах рецептата от динените резенчета. Тези бисквитки са резултата, за които детското жури не можеше да реши дали те представляват мече или лъвче или коте :)
Рецепта може да намерите тук, а до тогава - ако не казвали скоро на близките си, че ги обичате - направете го.
 
Извинявам се на всички, които ми поканиха да си получа награди в техните блогове, че все още не съм отговорила, но много ви благодаря за жеста и вниманието!

събота, 27 август 2011 г.

Мариновано свинско месо и награди

Знам, че е лято и е сезон, който предразполага към по-леки ястия с преобладаващо присъствие на зеленчуци, но я се опитайте да го обясните на някой верен последовател на месоядната диета :) Вкъщи месото е на почит и често гостува на масата ни. Днешната рецепта открих съвсем случайно, когато търсех да направя нещо, което може да се сготви само, почти в мое отсътвие, защото трябваше да се подготвям да посрещане на гости и същевременно да върша още много друг неща. Въпреки, че до последно нямах представа какво ще сервирам и дали ще става за нещо (даже се бях подготвила за резервен план с пилешко месо) маринованото свинко се указа удивително вкусно! Предполагам, че рецептата не е нова за повечето от вас, но реших все пак да я споделя, защото вече заема почетно място в моите рецепти за свинско месо. Тук може да намерите оригиналната рецерта.
Ето и необходимите продукти:
- 1 кг цяло парче свински врат (без кост);
- 1 с.л. лимонов сок;
- 1 с.л. бяло вино;
- 2 с.л. мека горчица;
- 1 к.л. смлян черен пипер;
- 1 ч.л. мед;
- 1 с.л. олио;
- 1 ч.л. сол
- бекон нарязан на тънки филийки;
- кашкавал нарязан на тънки ленти;
- гъби - по желание.
В тавата,в която ще печете месото поставате лист алуминиево фолио (с по-голям размер от парчето свинско месо, така че да може да се увие в него). Направете разрези в месото - все едно че искате да го направите на пържоли, но без да режете до край. Всички продукти за марината се смесват - лимоновия сок, бялото вино, меда, олиото, солта, черния пипер, горчицата. С така получената смес се намазва цялото месо и вътре в направените разрези. Увивате го във фолиото и го оставяте да престои в хладилника за поне 6 часа. Аз го правя сутринта преди работа и вечерта като се прибера е готово за изпичане. Ще направя едно малко отклонение посветено на горчицата. Дълги години с нея бяхме на Вие. Не харесвах вкусът и избягвах всички рецепти, в които се предвижда да се слага. Единственото изключение беше при едно мое посещение в Гърция, когато опитах "гирос" (не съм сигурна, че така се казваше - нещо като вариант на дюнера), в които имаше изключително вкусна горчица. От тогава до тази рецепта все не можех да открия моята горчица. Сега вече знам, че това е т.н. "мека горчица". Нейният по-остър вкус се омекотява от меда и другите подправки и съществеменно тя придава един много интересен привкус на месото. С две думи - пробвайте! Дори и до сега да сте я избягвали :)
Идва ред и на краят на работния ден, в който домочадието очаква от вас чудеса от храброст и едва ли не от ръкава да извадите вечерята и то докато изслушвате подвизите им от деня, подреждате и се борите с малките семейни драми, които правят живота толкова интересен (от въпросът за изчезналите чорапи до кой ми изяде скрития шоколад :) Включете фурната на 200 градуса и докато загрява довършете приготвянето на месото. Развийте фолиото само от горната страна. Във всеки от направените разрези подредете по парче бекон и парче кашкавал. По желание може да добавите и гъби (предварително задушени или стерлизирани). Завийте отново във фолиото и печете за около 2 часа. Към края отворете фолиото, за да се запече месото и да придобие още по-апетитен вид. Тази вечеря много бързо се сприятелява с чаша вино или бира :)
А сега дойде време и за наградите! Всяка една от тях е много специална за мен, защото идват от прекрасни хора.
Тази награда получих от Диди. Много благодаря! Наистина ме трогна и зарадва с жеста и вниманието си!
Тя е със специални правила на предаване:
  • целта на наградата е да се популяризират нови и/или не толкова известни блогове, с огромни количества почитатели и последователи
  • в поста трябва да се копира наградата и указанията към нея
  • трябва да се посочи линк към блога на човека, който те е номинирал със съответната награда. 
  • трябва да оставиш коментар в блога на този, който те е номинирал, за да го информираш, че приемаш наградата и на свой ред да оставиш линк към твоята публикацията, отнасяща се до наградата.
  • трябва да се изберат между 3-5 блога, на които да предадеш наградата. Към всеки от блоговете се посочва линк. Чрез коментар в избраните блогове се информират получателите на наградата. Те на свой ред трябва да изпълнят гореизброените условия. :))

А аз искам да я предам на няколко блога, които следя от съвсем скоро и в този смисъл за мен са нови :), а именно - Sapiens, Кулинарен блог на Маги, Бети, Лина, Ivalex, Шарена сол, Пипилота, Нина.

Другата наградата с мен сподели Мони - един от най-слънчевите хора, които познавам и  макар че сме познаваме само виртуално се надявам, че това е началото на едно хубаво приятелство :)))
От своя страна искам да споделя това лятно цвете с:
Катерина
Траяна

Мария
Кокона

И не на последно място е наградата от Елексирче - невероятено позитивна, човек, който винаги може да те усмихне и да те вдъхнови :) Благодаря мила! Хубаво е да има повече такива хора като теб!

Да е честита на: 
Павлинка
Миро
Мария
Леви
Хриси
Жани

П.П. Днешната публикация е писана в ситуация на тотално (работно) разсейване и може да съдържа сериозен брой правописни грешки. Авторът носи пълна отговорност за това, но се надява да получи вашето извинение, защото не са направени преднамерено :)

вторник, 23 август 2011 г.

Смокинова тарта с мед и орехи

Ето ме отново! Не мога да се похваля, че успях да се справя с работата, а по-скоро тя се справя с мен и затова реших, че въпреки всичко трябва отново да намеря време за моите кулинарни експерименти. Признавам си, че по време на моето отсъствие успявах да видя съмсем малко от вашите кулинарни вкусотии, но ще се опитам да наваксам.
Днешната ми рецепта е посветена на смокините :) Това е първият плод, от който се научих да правя сладко още в детските си години и бях много горда от себе си. Въпреки че не съм повтаряла този си подвиг от години и до сега обичам всички сладкиши приготвени със смокини. Оригиналната рецепта можете на намерите тук, приготвена от невероятната Мария, при която не само е вкусно, но има много хубави и подробни обяснения на рецептите за начинаещи кулинари като мен.
Необходими продукти:
- 2 ч.ч. брашно (чашата е от 190 мл);
- щипка сол;
- 1 жълтък;
- 125 гр. студено краве масло на кубчета ;
- 2-3 с.л. ледена вода;
За плънката:
- 10-12 смокини;
- 1 ч.ч. мед;
- 1/2 ч.ч. орехи;
- 3 яйца;
- щипка сол;
- 1 ч.л. канела;
- 2 с.л. захар;
- 4 с.л. разтопено масло.
Приготвянето на тестото е лесно. В купа към брашното и солта добавете маслото и размесете до получаване на трохи. Идва ред на жълтъка и ледената вода. Месете до събиране на тестото на топка. Приберете в хладилника опакованото в домакинско фолио тесто за поне 30 минути. През това време може да приготвите пълнежа. Обелете смокините и ги разрежете на половинки, а орехите нарежете на парченца. Аз лично обичам ядките да се усещат, но по желание може и да ги смелите. Разбийте яйцата със солта и захарта до получаване на пухкав крем. Подсладете с медът, запознайте с маслото и накрая ароматизирайте с канелата.
Извадете тестото от хладилника и го разточете върху набрашнена повърхност. Загрейте фурната на 200 градуса. Прехвърлете тестото в подходящ съд и оформете, като си помагате с ръце, кората на тартата - по дъното и стените. Набодете тестото с вилица и сложете върху него хартия за печене, а върху хартията боб. Печете около 10 минути, които ще ви бъдат евентуално запълнене от мъжката част на домакинството, който не може да прозре какъв ще е този сладкиш от тестена кора и суров печен боб :) Извадете тавата и махнете бобовата култура и хартията - печете още 6 минути. След това идва ред на плънката. На дъното изсипете орехите, после медено-яйчената смес и накрая подредете смокините. Тартата се пече около 40 минути на около 170 градуса.
Ако използвате керамична форма като мен не загрявайте предварително фурната и увеличете времето на етапите за печене на кората на тартата двойно.
Получи се много ароматен и доста сладък десерт. Следващият път бих намалила количеството мед, но пък с добавка на сладолед нещата се получават идеално :)
П.П. Снимките са правени в мноого ранна сутрин преди извършване на събуждащите ритуали, бързайки за работи и това си личи :) Почти нямат идея за фокус, но вече е късно поправителен, защото смокиновата тарта свърши.

понеделник, 8 август 2011 г.

Бисквити "Диня" и една приятелска награда

Тези малки весели бисквитки са много подходящи за детско парти. Аз си ги харесах от пръв поглед и въпреки, че до сега не бях приготвяла десерт, чийто оригинална рецепта имам само на английски език реших да опитам. Няма да ви казвам колко нови думи открих по време на превода :) И как не съм сигурна дали успях правилно да преведа всичко, но в крайна сметка резултата ми харесва и затова реших да го споделя с вас. Оригиналната рецепта може да откриете тук.
Необходими продукти:
- 3/4 ч.ч. леко разтопено, но не топло краве масло;
- 3/4 ч.ч. захар;
- 1 яйце;
- 2 1/4 ч.ч. брашно;
- 1/4 ч.л сол;
- 1/4 ч.л. бакпулвер;
- ванилия;
- зелена и червена сладкарска боя;
- сусам;
- шоколадов чипс/ черни стафиди.
Замесването на тестото е най-лесната част. Разбийте до пухкав крем маслото и захарта. След това добавете яйцето - разбийте, и накрая няколко капки течна ванилия. Към полученият крем сложете постепенно брашното, в което сте добавили солта и бакпулвера. Полученото тесто е меко, но трябва да може да се оформи на топка. Разделете го на 2 равни част. Към първата част добавете червена боя до получаване на желания цвят. Увийте тестото в прозрачно фолио и го приберете в хладилника. Втората част на тестото разделете отново на две равни парченца. Едното оставете бяло и също приберете в хладилника увито във фолио. А към последната част от тестото добавете зелената боя. Оцветяването на сместа става като постепенно слагате по няколко капки боя и размесвате. След усвояването и добавяте още боя и така до получаване на желания цвят. Може би тук е мястото да кажа, че моята е купена от Метро, защото знам колко време ми отне докато намеря къде се продава нещо подобно :) Прибирате и последното парче тесто надлежно увито в хладилника. Забравяте, че правите сладки, похапвате си студена диня и се мислите какво бихте правили ако в момента сте на море :) И така поне 2 часа.
Дойде време на по-трудната част. От червеното тесто оформете малък цилиндър с около 8 см дължина. Разточете върху предварително леко набрашнена повърхност бялото тесто на правоъгълник, чиято тясна страна трябва да бъде с дължината на червения цилиндър, а широката да е достатъчно дълга, за да се обвие около червеното тесто. Увивате и след това повтаряте процедурата със зеленото тесто. Не успях да измеря точните пропорции на отделните етапи, защото времето беше твърде топло и тестото заплашваше да се разтопи. Тях можете да намерите в оригиналната рецепта - аз работех на око :) Така полученото руло обвийте в прозрачно фолио и приберете в хладилника. По инструкциите в оригиналната рецепта то трябва да престои там минимум 8 часа преди да се пристъпи към изпичане на бисквитите, но кой им чак толкова време :) Сложих го във фризера за около час и след това с много остър нож го нарязах на колелца, подредих ги върху тава покрита с хартия за печене и ги украсих с шоколадов чипс (приличат на малки копченца от шоколад и не се разтопяват при изпичане - купени са от дрогерия на ул. Три уши в София) и сусам. Докато сте наредили украсата бисквитите пак са успели да тръгнат към течно състояние и затова ги сложете в хладилника за около 10 минути. Междувременно загрейте фурната на 180 градуса и ги изпечете за 6-8 минути. Още докато са топли нарежете бисквитите на половинки или четвъртинки.
От посочените продукти се получават около 30 кръгли бисквитки или около 60 резенчета диня :)
Искам с тези бисквитки да почерпя вас - моите приятели в това кулинарно приключение. Да ви благодаря за подкрепата и вдъхновението и да ви пожелая много лятно настроение в делничните дни :)
И не на последно място да благодаря на Мони за наградата, която получих от нея - "My friend in the kitchen". Не успях да я копирам в блога, но непременно я вижте, защото е съпътствана с една много вкусна рецепта за плодов сладкиш. Знам, че тя вече е зарадвала част от вас с нея, но все пак реших да я предам на:
Елексир
Траяна
Бети
Павлина
Culinair Avontuur

Аелис
Галка
Ivalex
Пеп-чо
Миро
Леви
Ева
Теди
Хриси

Мария
Тhe witch
Лети
Дани
Валентина
Маги
Катерина
Пипилотка
Ема
Рени
и всички вие, които намирате време да ми дойдете на гости :) Благодаря ви!
А сега си запазвам правото да отсъствам, защото напук на всички неписани правила да не се работи лятото, то явно аз ще съм изключението от правилото, ... а моята отпуска е тоолкова далеч!

неделя, 7 август 2011 г.

"Бъркан тутманик" на баба Диди

Тази сутрин се събудих с мисълта за тутманикът на баба. Това е един от най-ярките спомени от моето детство. Любимото събуждане - по време на лятната ваканция от аромата, който се носи от другата стая. Моментът, в който още не си съвсем буден, но знаеш, че те очаква прекрасен ден, който ще започне с нещо много вкусно и ще продължи с изследване на тайнствени пещери, търсене на съкровища и преброждане на непознати земи :) Не бързаш за никъде. Не те чака цяла къща за почистване, пазаруване и всички онези скучни задължения на възрастните ... Днес май ми е меланхолично. Но да се върнем към рецептата. Може да си забъркате този тутманик докато си пиете сутрешното кафе/ чай и все още част от вас е в леглото :) Самото му приготвяте не изисква почти никакви усилия, а си гарантирате хубава закуска. Ето и неоходимите продукти:
- 5 яйца;
- 1 кофичка кисело мляко (400 гр.);
- 1 ч.л. сода за хляб;
- 1 1/3 кофичка от кисело мляко с брашно;
- 5 с.л. олио;
- 1 ч.ч. натрошено сирене;
Разбивате леко яйцата на ръка и добавяте киселото мляко, в което предварително сте сложили и разбъкрали содата за хляб и олиото. Добавете брашното и накрая сложете натрошеното сирене. Изсипете в намазнена тава - моята е с размери 30х19 см. Печете в предварително загрята на 170 градуса фурна за около 35-40 минути.
Много му отива да е придружен с чаша айрян :) Хубав ден от мен и да откриете поне едно съкровище днес!

четвъртък, 4 август 2011 г.

Тарта с праскови и овесени ядки

Лято е, и въпреки че моето подсъзнание непрекъснато мърмори как иска шоколадови мъфини, се опитвам да задоволя глада си за сладки неща с по-здравословни и не толкова калорични рецепти. Днешната идея видях във вкусното блогче на Хриси. Направих една импровизация на рецептата и ето резултата:
Необходими продукти:
- 450 гр фини овесени ядки;
- 3 яйца;
- 125 гр краве масло;
- 2/3 ч.ч. кафява захар;
- 1/2 ч.ч. едро смлени орехи ;
- 1 кг праскови;
- сушени плодове по избор;
- 1 с.л. канела;
- 1 к.л. смлян карамфил;

Приготвянето е много лесно. В купа размесете леко разтопеното краве масло, яйцата, овесените ядки, орехите, 1/2 ч.ч. от захарта, карамфила и 1/2 с.л. канела до получаване на еднородна смес. В предварително намазана с масло форма (моята е с 24 см диаметър) разстелете овесената смес, като покриете дъното и стените. Образувалата се кора напълнете със смес от нарязани на купчета 2 малки праскови, сушени плодове (червени боровинки, стафиди, кайсии) и 2-3 с.л. кафява захар. Нарежете останалите праскови на резенчета, потопете в смес от останалата кафява захар и канела и наредете върху тартата. Сладкишът се пече в предварително загрята на 170 градуса фурна за около 30 - 40 минути или ако ползвате керамичен съд като мен в студена фурна за поне 50 минути (общо от включването на фурната).
В заключение - малко прекалих и със захарта и с канелата, затова по-горе съм написала коригирания вариант. Предпочитам да усещам вкусът на плодовете, а не сладостта на захарта. Въпрос на вкус е да ги увеличите при приготвяне :)
Заповядайте! Да видим, кой пръв ще си отреже парченце :)

сряда, 3 август 2011 г.

Млечен терин с горски плодове

Явно през последните седмици ми е писано да правя различни неща за първи път. Дойде време и на желирането. С него дълго време бяхме на Вие... Струваше ми се нещо много непостижимо. Но след като видях Малиново млечния терин на Ева просто нямах избор. Той толкова дълбоко се запечати в съзнанието ми, че едно малко гласче непрекъсното започна да мърмори ... "Ами сега какво ще правиш тази вечер? Защо не се пробваш? Е, какво толкова, че имаш работа? Хубава работа - спи ти се?! От сън спомен няма. Хайде реши се най-сетне!" И така докато се предадох :) Така се роди днешната рецепта. Ето и необходимите продукти:
- 2 пакетчета желатин на доктор Йоткер;
- 350 мл сок от малини;
- 100 гр. френско грозде;
- 100 гр. боровинки;
- 150 мл течна готварска сметана на Хопла;
- 300 гр. кисело мляко;
- 4-5 супени лъжици захар;
- 1 пакетче ванилова захар.

Самото приготвяне не отнема време, но ако искате да стане за вечеря е най-добре да започнете от сутринта, защото трябва да изчакате отделните пластове да се желират добре. Първо в 4-5 с.л. студена вода разтворете 1 пакетче от желатина и го изчакайте да набъбне (заприличва на грис-халва:). През това време измийте добре плодовете, които ще използвате и си подгответе съда, в който ще желирате. Аз имам форма за желиране, но ако нямате такава просто застелете по-дълбок съд с прозрачно фолио. Подредете плодовете в съда. Следващата стъпка с желатинът е да го загреете леко на водна баня до неговото разтваряне. Във всички упътвания, които четох с главни букви пишеше - Внимавайте да не заври! След разтварянето му го смесете с плодовия сок. Аз използвах концентрат и затова не съм добавяла захар в този пласт от терина, но пък това го направи по-тъмен и не се виждат хубаво плодовете. Изсипете сместа при плодовете и приберете в хладилника поне за 3 часа.
Три часа по-късно или една следобедна дрямка време идва ред и на млечния пласт. Повтаряте по-горната процедура с второто пакетче желатин. През това време загрейте леко киселото мляко и захарта (и двата вида) до тяхното стопяване. Добавете желатина и отместете от печката. Разбъркайте, за да се разтопи той и оставете млечната смес да се охлади. Разбийте сметаната до меки връхчета и добавете към охладената смес. Разбъркайте внимателно и изсипете при вече желирания пласт с плодове. Върнете съдът отново в хладилника и забравете за него поне за още 3-4 часа - ако можете. Аз го проверявах толкова често, че накрая моята половинка ми каза, че в хладилника е станало по-топло отколкото в стаята и така няма шанс да се желира :) Ако използвате форма за желиране я потопете за кратко в топла вода и след това обърнете десерта в подходаща чиния, а ако сте използвали фолио с негова помощ извадете терина.
Посоченото количество захар прави десерта не много сладък - така, че да се усеща истинския леко кисел вкус на плодовете. По желание може да добавите още захар и в двата пласта.
В заключение: получи се много лек, свеж и летен десерт :) Заповядате да опитате!