четвъртък, 17 март 2011 г.

Медени сусамки или приказка за агънце и тигър

Тази приказка сама се написа. Уж трябваше да се само една рецепта, но разглеждайки снимките, които съм направила те сами започнаха да ми разказват. Ето какво чух:
Имало едно време едно агънце. То се казвало Диди. Страхотно агънце ви казвам. Беличко едно такова и даже с червена панделка. То много обичало да се разхожда. 
Един ден както си вървяло усетило леко погъделичкване по носа. Погледнало, но не видяло нито една досадна муха, която да е виновна за носо-гъдела... Продължило да си върви, но носът на Диди имал вече собствено мнение и започнал да следва уханието на карамелизиран мед, на червени боровинки и май на ... ами да - сусам. И не щеш ли що да види - срещу него ОгРомНа пирамида от медени сусамки!
Погледнало от тук ... погледнало от там ... а после и от другото тук.
И тъкмо започнало да си тананика одата на радостта и ушите му започнали да се опитват да се качат на главата му и да играят степ. Но агънцето Диди било твърде запленено от аромата и изкусителния вид на сусамките и не обръщало внимание на нищо. И в този момент тъмна сянка паднала върху него. Тя не била обикновена сянка, като от малки пухкави облачета, а много горда от себе си сянка, защото била тигърска. Ето го и него повелителят на ... кухнята :)

И ... приказката каза пук и беше до тук :)
Добрата новина е, че успях да спася агънцето от набезите на моя котарак Тиги (галено от Тигър) преди да падне и той се оттегли. Сега вече е време за рецептата. Може би до сега не съм си признавала, но имам сериозен проблем с превръщането на захарта в карамел и все още не мога да се справя. Затова реших да не направя класически сусамки, а да използвам мед. Оригиналната рецепта е от списание Меню. Като за първи опит направих една импровизация.

Необходими продукти:
150 гр суров сусам;
100 мл мед;
1/2 ч.ч. натрошени орехи;
2 с.л. сушени червени боровинки;
2 с.л. стафиди.
Запечете сусамът на сух тиган за няколко минути, като го бъркате периодично, за да се запече равномерно до леко зачервяване. Сложете в дълбок съд меда и го оставете да покъкри около 10 минути до сгъстяване и получаване на по-тъмен цвят. След това го отместете от котлона и добавете сусама, орехите и сушените плодове. Изсипете сместа в тава покрита с хартия за печене, изравнете и оставете да изстине. Малко преди окончателното изстиване извадете сусамената плочка от тавата, отстранете хартията и нарежете с намазнен нож. Можете да поръсите с кокосови стърготини.
Забележка: Станаха малко по-меки от колкото си представях, че трябва да бъдат. Следващият път смятам да увелича количеството на сусама.

вторник, 15 март 2011 г.

1000 жерава

Прочетете легендата за 1000 жерава и подкрепете инициативата на Ginger Cookies!

Снимка: Ginger Cookies

Крем супа от червена леща

През последната седмица съм на вълна по-леки рецепти. Не спазвам пости, но някак си сама се ориентирам към приготвяне на безмесни ястия. Днес ще ви покажа още нещо на принципът:  Бързо, лесно, вкусно. Видях тази крем супа в блога на Диди - Готвенето е забавно! Определено ви препоръчвам да го посетите и съм сигурна, че ще загубите поне час в разглеждане на красивите снимки и рецепти в него.
Необходими продукти:
1 глава лук;
1 морков;
2 с.л. олио;
1 ч.ч. червена белена леща на "Карина";
1 кубче пилешки бульон;
сол;
черен пипер;
прясно мляко - по желание.

Задушете нарязаният лук и настъргания морков в мазнината за няколко минути до омекване на лука. Добавете добре измитата леща и разбъркайте. През това време разтворете пилешкият бульон в чаша и половина гореща вода. Изсипете при лещата. След като заври супата намалете силата на котлона и оставете още около 15 минути. Може да добавите още сол по желание. След като лещата е готова я пасирайте и овкусете с черен пипер. Ако спазвате Великденските пости вашата крем супа е готова. А иначе можете да добавите и малко прясно мляко и да я върнете за още 5-10 минути на печката.
Поднесете с усмивка :)

неделя, 13 март 2011 г.

Бързо, лесно, вкусно: Постен сладкиш

Докато си мислех за заглавието и се чудех как да измисля нещо по-завъртяно, защото само "постен сладкиш" ми се виждаше много ... постно, си спомних за известното предаване от моите детски години "Бързи, смели, сръчни". Бързо, лесно и вкусно наистина най-добре описва тази рецепта. Имах възможност да опитам сладкишът в един и същи ден с похапването на една от любимите ми торти (хм, чувам как стрелката на кантара подскочи възмутено) и честно казано той съвсем не отстъпваше по вкус.
Надявам се сладкишът да допадне на всички, които в момента спазват Великденските пости, а защо не и на останалите. Имам рецептата от много време и затова не мога да посоча източник. Направих и някои промени в оригиналният списък с продукти.

Необходими продукти:
1 ч.ч хладка вода;
1/2 ч.ч. захар (в оригинал е 1 ч.ч.);
1/2 ч.ч. олио;
1 ч.л. сода за хляб;
4 с.л. мармалад от сини сливи;
2 ч.ч. брашно;
1 ванилия;
канела;
нарязани на дребно орехи;
сушени червени боровинки;

Продукти за шоколадова постна заливка (по желание):
15 с.л. вода;
15 с.л. захар;
2 с.л. маргарин (внимателно прочетете съдържанието на маргарина, защото в някои от тях има сухо мляко);
2 с.л. какао.


Разбъркайте водата, олиото, захарта и към тях добавете мармалада, в който предварително е поставена содата. Разбъркайте брашното с канелата и ванилията и го добавете към течната смес. Аз лично не използвах миксер. Накрая добавете орехите и червените боровинки. Техният леко кисел вкус идеално се съчета с вкуса на мармалада от сини сливи. Изсипете сместа в предварително намазнена и набрашнена тавичка. Сладкишът се слага в студена фурна и се пече на 180 С около 30-40 минути.
През това време можете да приготвите глазурата. Сложете водата и захарта да кипнат и след това добавете маргарина и какаото. Изчакайте сладкишът да изстине и го залейте с глазурата.
Всички снимки, които виждате са от един и същи сладкиш, но реших да опитам различни варианти на украса. В единият вариант нарязах сладкиша на отделни парченца, които залях с глазурата и украсих с филитирани бадеми, а в другия просто поръсих с пудра захар, какао и добавих карамелизиран лешник.

събота, 12 март 2011 г.

За перфораторите и хората

Не съм вярвала, че е възможно перфоратор за билети да ми върне вярата в хората. 
Днес просто пътувах в градския транспорт. Не, че е възможно "просто пътуване" в него. Винаги е сложно да се качиш, да оцелееш вътре и да успееш да слезеш със същия брой наличности като при качване. Но не това исках да разкажа. Видях човек на средна възраст как поправи счупен перфоратор ... просто така. Не защото някой му е казал, не защото това му е работата, не защото очакваше облаги от това ... просто го видя, разглежда го няколко секунди и леко и внимателно започна да го сглобява. И след това продължи да си пътува. Просто така ... Не знам защо толкова ме впечатли тази случка. Може би, защото по-често съм виждала хора да рушат отколкото да изграждат. Имаше нещо много красиво в това най-обикновено действие. Радвам се, че го видях ...

петък, 11 март 2011 г.

Торта "ШуШу"

Днес е денят на моята сестра. Тя става на цели ..., ако питате мен, 20 години :) Много бих искала да мога да направя денят и специален, да и покажа колко много означава за мен и че наистина ми се иска да не живеехме далеч една от друга. Да и кажа, че съм и много благодарна как често ме спасяваше от наказания, когато направех някоя пакост; да я заведа на виенско колело, за да и припомня онова вълшебно лято, в което за първи път се возихме заедно; да отидем да танцуваме и да се посмеем на спомена, как отказаха да я пуснат в един клуб, защото твърдяха, че не е пълнолетна, а тя вече беше станала майка на двама прекрасни калпазани; да и благодаря за споделените емоции в нощта преди да роди, в която си говорехме и смеехме и чакахме да се случи най-прекрасното чудо. Моята сестра е невероятен човек, който се справя с всички предизвикателства на живота и страхотна майка, която прави всичко за децата и близките си.
Честит Рожден Ден сестричке! Много, много те обичам!
Избрах за име на тортата - "ШуШу", защото така ме наричаше тя като бяхме малки. Винаги съм смятала, че идва от една детска песничка, от която помня само строфата "Шу-шу ти си мъничко бижу.." или беше "Жу-Жу"?
Рецептата е донякъде импровизация. Реших да приготвя най-вкусният сладкиш по рецепта на Нанита, който съм опитвала, под формата на торта.
Дано да не ви стане досадно да четете, защото има мнооого продукти и обяснения.

Необходими продукти за блата:
1 пакетче краве масло - 125 гр;
1/2 ч.ч. захар;
3 яйца;
200 мл прясно мляко;
100 мл сок от мандарина;
100 мл течна сметана;
3/4 ч.ч. какао;
2 1/2 ч.ч брашно;
1  бакпулвер;
1 к.л. ванилия;

Необходими продукти за пълнежа:
1 бр. крем ванилия без варене на д-р Йоткер;
400 мл сварено прясно мляко;
1 к.л. ванилия;
3 средно големи банана;

1 ч.ч. захар;
200 мл течна сметана;

Необходими продукти за карамелизирани лешници:
10 лешника;
1/2 ч.ч. захар;
1-2 с.л. вода;
дървени шишчета;
книги :)

Необходими продукти за шоколадов борд:
50 гр бял шоколад;
50 гр. черен шоколад;
хартия за печене.

Необходими продукти за крем:
300 гр маскарпоне;
100 мл течна сметана;
2-3 с.л. кондензирано мляко.

Да започнем първо от пълнежът. Пригответе ваниловия крем според указанията в опаковката. След това карамелизирайте захарта и прибавете нарязаните на едри кръгчета банани. Оставете сместа на слаб котлон около 7-8 минути. Добавете сметаната и варете до получаване на гъст сос. Накрая прибавете ваниловия крем и оставете сместа настрани да изтине.
Разбийте кравето масло със захарта. Имайте предвид, че то трябва да е със стайна температура и да е омекнало, но не го разтопявайте. Добавете едно по едно яйцата, след това прясното мляко (тук сместта може да започне да изглежда като пресечена, но не се притеснявайте), сока от мандарина, течната сметана и какаото. Разбъквайки внимателно добавете брашното, което е предварително размесено с бакпулвера и ванилията. 
Пригответе си форма за торта (моята е с диаметър 25 см.) застлана с хартия за печене. Изсипете половината от сместа, върху нея ванилово-карамелено-банановия крем, а отгоре залейте с останалата половина от сместа.
Печете в предварително загрята фурна на 180 С около 40 минути.  Предимството на тази торта е, че не печете отделно блатове, които после да сглобявате с крем - те просто си се пекат заедно.

Докато се се пече тортата можете да се заемете с карамелизирането на лешниците. Това упражнение изисква здрави нерви. Първо сложете захарта, която предварително леко сте овлажнили с малко вода да се карамелизира. През това време много внимателно забучете лешниците на връхчетата на шишчетата. Сега разбирате ли защо започнахме с 10 лешника ... Имате наистина сръчни ръце ако сте успели да го направите без да разтрошите поне половината. Дойде време да разбулите и мистерията с предназначението на книгите. Подредете ги на прилично висока купчинка, като последните няколко е препоръчително да са по-тежки :) до тях поставете съд или хартия за печене. Сега да се върнем пак към карамела и лешниците потопете всеки лешник в карамела, извадете и закрепете шишчето между книгите. Внимавайте да не направите като мен и да полеете с карамел и дръжката на шишчето, защото после ще ви е много трудно да ги махнете без да натрошите карамела. На снимката може да видите по-ясно какво имам предвид. Оставете ги да изстинат добре. За повече информация относно приготвянето им можете да видите тук.

Идва ред и на украсяването на тортата.
След като изстине добре можете да я преместите в тортена чиния. Първият вариант е да я украсите само с карамелизираните лешници.

Вторият вариант е да я покриете само с крем направен от разбитата сметана, размесена с маскарпонето и подсладена с кондензирано мляко на вкус. Много е лесно за изпълнение. Разбийте течната студена сметана на бързи обороти, като стане готова добавете маскарпонето и отново разбийте, а след 1-2 минути добавете кондензираното мляко, като ако обичате по-сладък крем може да увеличите количеството.

А ако имате време и желание можете да направите и шоколадов борд. В случаят на мен ми се наложи, защото избързах с изваждането от тортената форма и тя леко започна да се разпада. Необходимо е да изчакате да изстине напълно и тогава да започнете украсяването и. Аз лично съм следвала указанията на Йоли. За шоколадовият борд ще ви е нужно да си приготвите хартия за печене с размерите на обиколката и височината на тортата. Разтопете белия шоколад в микровълнова фурна, като внимавате обаче да не го прегреете. Направете фигурки по желание върху хартията за печен. Сложете в хладилник, за да стегне шоколадът или изнесете на терасата ако е -10 С :) През това време разтопете черен или млечен шоколад отново на микровълнова фурна или на водна баня. Изчакайте го леко да изстине, но така, че да може все още да се маже. Вземете хартията за печене с белия шоколад и нанесете върху нея по цялата дължина черния шоколад. Изравнете с помоща на нож или както е в моя случай с шпакла купена от строителен магазин ;) Преди да обвиете тортата отново изчакайте малко, защото ако е много топъл шоколада ще разтопите крема. Обвийте тортата и оставете отново на студено до изстиване на шоколада. След това внимателно отлепете хартията за печене. Може да украсите отгоре с настърган шоколад, захарни фигурки, натрошен карамел, парчета банани и т.н. и т.н.
Не мога да не се изкуша и да ви покажа и близък план на последното парченце торта :)

В заключение: Благодаря Ви за търпението да изчетете всичко това! Дори и да не направите торта горещо ви препоръчвам да опитате рецептата под формата на сладкиш. Наистина си заслужава.


сряда, 9 март 2011 г.

До там и обратно или след осмомартенско завръщане

Знам, че не съм публикувала нищо непростимо дълго време (според вътрешното ми усещане). Още повече, че в главата ми напират толкова рецепти - за мармаладени дяволчета, за постен сладкиш, за чушки с ароматен ориз и разбира се за торта може би със шоколад, карамел, банани или пък с маскрапоне :)

Оправдание имам разбира се - всички празници от началото на месеца, едно пътуване до дома и обратно започнало с кола и завършило във влак, един куп подаръци, малки болни дяволчета, две огромни немски овчарки и страшно много вкусна, домашно-приготвена от мама храна. И не на последно място получих най-прекрасните кокичета - от татко, които не знам как успяхме да опазим в претъпкан влак след като стояха 8 часа без вода, разпилях почти цялата им пръст по пода на купето и все още чакат да се сдобият със собствена саксия.
За компенсация споделям с вас един от подаръците си за 8 март. Сега чак осъзнах на какво са подложени хората около мен щом (почти) всички подаръци са кухненски пособия. Очевидно говоря само за приготвяне на ястия и за блога си :)
Ако се чудите какво е - нарича се (ако чичко Гугъл е прав, разбира се) - нож люлка. Предназначен е за рязане на подправки и лук.  Страхотен е! Много благодаря на виновниците! Обещавам да го ползвам само по предназначение ;)

сряда, 2 март 2011 г.

Телешко със сметана и гъби

Това е едва третият път, в който готвя телешко месо. След всичко, което съм чувала относно това, че се приготвя трудно бях много скептична за крайни резултат, но този път бях приятно изненадана. Избрах да опитам рецепта от кулинарния дуел посветен на телешкото месо. Спечели ме с това, че се готви почти само и имах всички необходими продукти :) Ако обичате сметана и за първи път приготвяте телешко месо - това е вашата рецепта.
Продукти за марината:
  • около 2 ч.ч. прясно мляко;
  • соев сос;
  • 1 кубче пилешки бульон;
  • черен пипер.
Продукти за основната рецепта:
  • 500 гр телешко месо;
  • олио;
  • 2-3 с.л. брашно;
  • около 400 мл течна сметана за готвене;
  • 300 гр пресни гъби;
  • топено сирене.
Разтворете пилешкият бульон в малко топло мляко и след това добавете студено мляко, соев сос и черен пипер. Нарежете телешкото месо на жулиени и го мариновайте в млякото около 2 часа.
През това време можете да задушите нарязаните гъби в малко мазнина до леко зачервяване. 
След като телешкото се маринова извадете парчетата месо, поръсете ги с брашно и ги запържете за кратко. Извадете ги върху домакинска хартия, за да поеме тя част от мазнината. Подредете ги на дъното на гювеч. Върху тях изсипете гъбите и залейте със сметаната, докато почти покриете месото. Добавете нарязаното на кубчета топено сирене. В този случай използвах топеното сирене на "Президент". Сложете гювечът в студена фурнаи чак тогава я включете. Печете на бавен огън поне 2 часа.
Да ви е сладко!