неделя, 27 февруари 2011 г.

Закуска в леглото - Солени палачинки

Има нещо изключително ... запленяващо в мъж, който готви. Съсредоточеният поглед, с който следи случващото се в тигана, внимателното и прецизно нарязване на продуктите и не на последно място, факта, че приготвя нещо специално само и единствено посветено на вас :)
Първото нещо, което ми приготви мъжа ми бяха палачинки и до ден днешен само той ги прави. Това са най-вкусните палачинки, които можете да си представите! Както вече се досещате днешната рецепта няма да е моя. Оказа се предизвикателство да "измъкна" нещо наподобяващо рецепта, защото той прави нещата повече по усет, отколкото по грамажи. Но пък резултатът е невероятен...

Продукти за пълнежа:
  • 400 гр бяло пилешко месо;
  • 100 гр луканков колбас;
  • 300 мл доматен сок;
  • соев сос;
  • лимонов сок;
  • чубрица;
  • черен пипер;
  • червен пипер;
  • мазнина;
  • 3 бр. кисели краставички;
  • кашкавал;
  • топено пушено сирене.
Пилешкото месо се нарязва на много ситно и се задушава в мазнината. След около 10 минути се добавя ситно нарязания луканков колбас. Задушава се още около 5-6 минути и се добавя доматения сок, соевия сос, няколко капки лимонов сок, малко чубрица. Този доматен сок, който ние използваме е домашно приготвен и е доста солен, затова не добавяме сол. Покрийте с капак и оставете сместа да се задушава до сгъстяване на соса. Махнете от котлона и добавете още чубрица, черен пипер и настърганите кисели краставички. В този момент идва и моят ред да дам принос към рецептата и започвам тайно да си вземам от плънката, защото е невероятно вкусна.
Подозирам, че мъжът ми знае за това и винаги прави по-голямо количество, от колкото му е необходимо :)
През това време идва ред на приготвянето на палачинките. Тук категорично не успях да се сдобия със списък на необходимите продукти. Измъкнах само - "3 яйца, мляко и брашно ... колкото да стане като боза". Ще ви дам моята рецепта за палачинково тесто, което практикувах преди да открия най-прекрасния палачинков майстор ;) Но, моля, не му казвайте, че и аз мога да правя палачинки ...
Продукти за палачинките:
  • 3 яйца;
  • 1 1/2 ч.ч. прясно мляко;
  • 1 3/4 ч.ч. брашно.
Разбивате яйцата, добавяте към тях млякото и брашното. Сместа наистина трябва да има гъстотата на боза :) В добре загрят тиган сложете малко масло и с помощта на разливна лъжица изсипете от тестото в средата на тигана и го наклонете на всички страни докато покриете цялото дъно. След като е готова от едната страна с помощта на дървена лопатка обърнете да се изпържи и от другата страна. Ако си падате по неделното почистване на кухнята можете да опитате обръщане чрез подхвърляне във въздуха. Искрено си признавам, че изобщо не бе бива в пърженето на палачинките ... обикновено изхвърлям не само първата, но и още няколко.
Идва ред и на поставянето на пълнежа. В голяма намазнена тава започнете да редите палачинките. Във всяка поставете по около 2-3 с.л. пълнеж, парченце кашкавал и парченце пушено, топено сирене. След като подредите всички палачинки можете да настържете малко кашкавал отгоре.
Това е от нас! Ние отиваме да закусваме ...
О, за малко да забравя - има и една тайна подправка - не пропускайте да добавите и много любов.

    събота, 26 февруари 2011 г.

    Бърз солен кекс

    Много често нямам време за приготвяне на сложни закуски и затова уважавам рецептите, които нито изискват много продукти, нито налагат да се стои в кухнята твърде дълго. Ето и продуктите, които използвах аз, но вие можете просто да сложите това, което откриете във вашия хладилник:
    • 4 яйца;
    • 5 с.л. кисело мляко;
    • 1 ч.ч. брашно;
    • 1 бакпулвер;
    • 1 шепа ситно нарязан кренвирш;
    • 1 шепа ситно нарязан кашкавал;
    • 1 с.л. зехтин;
    • чубрица;
    • маслинов пастет;
    В оригиналната рецепта присъства и сирене, както и домат - можете да добавите по желание.

    Разбийте леко, на ръка, яйцата. Добавете киселото мляко, зехтина, а след това брашното размесено с бакпулвера. Добавете брашно до получаване на гъсто кексово тесто. Реших да се опитам да направя шарки, като на сладък кекс и затова отделих 2-3 лъжици от тестото и към него добавих малко маслинов пастет. Разбира се, може просто да добавите нарязани маслини към сместа. Към кексовото тесто добавете кренвирша и кашкавала, както и чубрица или друга подправка по ваш избор. Застелете продълговата форма за кекс с хартия за печене и изсипете първо светлата смес, а накрая и маслиновата смес. Печете в предварително загрята на 180 С фурна.

    Личното ми мнение е, че това количество е достатъчно за закуска на двама души, а за повече ще трябва да увеличите дозата.
    Да ви е сладко!

    четвъртък, 24 февруари 2011 г.

    Киш "Лорен"

    Случвало ли ви се е да си купите шал (бижу, обувки, копче и т.н.) и след това дреха, която да му отива. Нещо подобно направих и аз. Взех си форма за "киш" преди да имам изобщо някаква представа какво точно е това. Но пък звучи много "завързано" (както казваше баба ми) и затова, разбира се, автоматично попадна в списъка ми с рецепти, които трябва да се опитат. Е, вече от личен опит мога да ви кажа, че според мен можете да си го приготвите и без специална форма.
    Относно появата на този солен пай чичко Гугъл посочва Франция, въпреки, че се срещат позовавания и за родител от немски произход.

    Моят първи кулинарен опит за киш беше основан на класиката, но хубавото е на тази рецепта е, че дава много свобода за импровизации. Можете да добавята продукти по ваш вкус. В по-голяма част от рецептите, които открих се използва заквасена сметана. Но аз се доверих на "Бон Апети" и използвах течна готварска сметана. Бях много приятно изненадана от плънката, която беше станала на пухкав солен крем. А беконът придаваше леко пушен вкус и аромат. Според мен едни броколи също щяха да се чустват добре придружени в тази френска закуска. Въпрос на вкус и предпочитания :)

    Продукти за масленото тесто:
    • 250 гр пресято брашно;
    • 125 гр студено краве масло нарязано на кубчета;
    • 1 яйце
    • щипка сол.
     Продукти за плънката:
    • 200 мл прясно мляко;
    • 200 мл течна готварска сметана;
    • 100 гр бекон;
    • 100 гр кашкавал;
    • 3 яйца;
    • олио;
    • сол;
    • черен пипер;
    Разбъркайте брашното с маслото и солта. В началото сместа ще стане на трохи. Продължете замесването докато се събере на тесто. Завийте го във фолио и го оставете в хладилника за 30 - 40 минути. Може да използвате това време да научите половинката си на името на закуската, която приготвяне. При мен опита беше неуспешен и до сега мъжът ми го нарича "кифа" :)
    Извадете тестото от хладилника и го разточете на кръг по-голям от тавата, в която ще го печете. Сама форма трябва да бъде намазнена и набрашнена предварително. Поставете разточеното тесто в тавата, оформете и изрежете по ръба на формата. Набодете тестото няколко пъти с вилица и сложете да се запече в предварително загрята на 180 С фурна за около 10 - 15 минути.
    През това време запържете бекона в олиото. Разбийте яйцата, добавете млякото, сметаната, солта и черния пипер. Извадете запечения блат и първо сложете бекона, след това яйчено-млечната смес, а накрая поръсете с кашкавала. Върнете във фурната и печете още около 30 минути.
    Обещавам, че следващият път във формата за киш ще приготвя нещо сладко с ... шоколад, разбира се.

    сряда, 23 февруари 2011 г.

    Мандариново-шоколадов кекс

    Разговор в кабинет на зъболекар някъде във вселената. Зъболекарят брои кариеси ... стига до шест, спира и пита: Извинявайте, да не би да сте любителка на сладкото? Може да звучи като виц, но това ми се случи при едно посещение на моя зъболекар. В негова чест реших да направя днешната рецепта. Все пак имам репутация да пазя :)
    Още първият път, в който видях заглавието бях заинтригувана от комбинацията. Оригиналната публикация можете да намерите в изкусителния блог на Ирина Купенска.

    В нейната рецепта се използват портокали, но аз реших да опитам с наличните ми цитрусови плодове - мандарини. Не съм опитвала оригиналът, но съм наистина впечатлена от ароматния кекс, който се получи. Време е за рецептата:
    Продукти:
    • 2 по-големи мандарини;
    • 100 гр шоколад;
    • 125 гр краве масло;
    • 3 яйца;
    • 250 гр захар;
    • 100 гр айрян (приблизително 6 с.л. кисело мляко и 2 с.л. вода);
    • 25 гр какао;
    • 250 гр брашно;
    • 1 и 1/2 ч.л. бакпулвер;
    • щипка сол.
    Хубаво е да започнете предварителната подготовка от мандариновото пюре, защото поне на мен то ми отне най-много време. Сложете мандарините в съд с вода и ги варете до омекване. Аз лично ги варих около час. Извадете ги от водата и пасирайте до получаване на гладко пюре. В моя случай се опитах да ги пасирам на ръка по липса на подходящ уред, но понеже не успях да се справя с кората накрая прецедих получената смес през цедка. Оставете полученото пюре да изстине. Междувременно на още горещия, от варенето на мандарините котлон, сложете на водна баня шоколада заедно с маслото. Разтопете ги до хомогенна смес, но внимавайте водата да не заври, за да не загори шоколада. Оставете шоколадовата смес също да се охлади. Аз използвах обикновен шоколад, а не черен и по тази причина намалих и общото количество на захарта. Разбийте в дълбока купа яйцата със захарта до кремообразна пухкава смес. Намалете оборотите на миксера и добавете айряна, мандариновото пюре и разтопения шоколад. Към получената смес прибавете на няколко пъти размесените - брашно, какао, бакпулвер и сол. Разбъквайте внимателно с помощта на дървена лъжица.

    Изсипете в предварително намаслена форма за кекс и изпечете в загряна на 180 С фурна.
    При мен изпичането отне около 30 - 40 минути. През това време можете да си приготвите шоколадово-мандариновия ганаш. За него ще ви трябват:
    • 100 гр шоколад;
    • 25 гр масло;
    • сокът от 1 мандарина;
    • какао.
    Разтопете отново на водна баня шоколада и маслото. Отместете от котлона и добавете сокът от мандарината. Прибавете какао до получаване на желаната от вас гъстота. Аз сложих само 1 с.л., защото исках да покрия целия кекс и да се получи като глазура.

    След изпичане оставете кексът да се охлади и след това го залейте с ганаша.
    Пригответе се да бъдете пленени от цитрусовия аромат, а вкуса несъмнено ще ви изненада.  Мандарините и шоколада категорично си подхождат. Да ви е сладко! 
    И да не забравите да си измиете зъбите след последното парченце ;)

    събота, 19 февруари 2011 г.

    Кашкавалени еклерчета

    Кашкавалът е на почит в нашия дом. Най-вече под формата на соленки, питки, тутманици и прочие. Скоро ще ви покажа и личния фаворит на моя мъж - питка на балончета :) От нея винаги изискването е да направя двойна доза. Но за това друг път. Днес ще ви предложа една лесно изпълнима рецепта за бърза следобедна закуска. От личен опит ви съветвам да направите двойна доза, защото са еднакво вкусни и топли и студени, дори и престояли до следващия ден.
    В случая приготвих еклерите за две много любими за мен дами по случай навършването на една седмица на блога ми. И това нямаше (почти) нищо общо с тяхното настояване, че не са опитвали от някои от нещата, които съм представяла до сега. Снимките, които виждате са малко бедни от към представители на рецептата, но това е защото трудно успях да спася и това, което виждате, за да го снимам. Но пък винаги е голямо удоволствие, когато приготвеното от теб е така високо оценено.

    Рецептата е на Вики от "Good to the last drop". В нейният сайт можете да видите и снимки на целия процес на приготвянето на соленките.
    Необходимите продукти са:
    • 250 мл прясно мляко
    • 100 г масло
    • 150 г брашно
    • 150 г ситно настърган кашкавал
    • 4 яйца
    • 1/2 ч л сол
    • черен пипер
    Първо си подгответе кашкавала, пуснете фурната на 190 С и застелете голяма тава с хартия за печене, защото самото приготвяне на тестото е много бързо. Загрейте млякото заедно с маслото в дълбока и за предпочитане тясна тенджера до завиране. Намалете котлона и добавете цялото брашно, размесено със солта. Разбърквайте много усилено докато тестото, започне да се отделя от стените на съда. Не се притеснявайте, че в началото сместа ще изглежда на бучки. Продължавайте да бъркате докато започне да се събира на една топка и да се изглажда. При мен отне около 2 минути от поставянето на брашното. Отместете тенджерата от котлона и започнете да прибавяте едно по едно яйцата, като след всяко разбърквате много добре с дървена лъжица. При поставянето на яйцето за кратко сместа започна да стои на парчета, но след усилено бъркане отново става хомогенна. Идва ред на черния пипер и кашкавала и бъркане, и бъркане и в този момент можете да извикате някой бъдещ дегустатор да ви помогне, за да си починете малко.

    Ако нямате шприц може да оформите соленките с помощта на две лъжици. Техниката е проста - загребване на около една трета от лъжицата с тесто и с гърба на другата лъжица избутване върху хартията за печене. Не се притеснявайте ако купчинките нямат представителен вид. В процеса на изпичане те се изглаждат сами.
    Идва и ред на най-важната част - печете 20 - 25 минути без да отваряте вратата на фурната! Соленките се издуват и изпълват с въздух и всяко отваряне ще наруши този процес. След това фурната се изключва - оставят се 5 минути на затворена врата, а после още около 10 на отворена, за да се изсушат.

    Можете спокойно да ги сприятелите с чаша айрян :) А напълнени с крема сирене, кисели краставички и шунка са божествени! Да ви е сладко!

    четвъртък, 17 февруари 2011 г.

    Тутманик за новобранци

    "Борбата е безмилостно жестока. Борбата както казват, е епична..."
    Това е най-честото стихотворение, което ми идваше на ум, когато правех поредния си опит за месене. Всяка моя среща с брашното и маята приличаше повече на боксов мач отколкото на кулинарно изкуство. Често се е случвало мъжът ми да ме спира по пътя за кошчето за боклук или дори да ме отменя в месенето, докато се успокоя. Но най-накрая и аз отбелязах точки. За първи път успях да изпитам удоволствието от работата с тесто, което сякаш само си се месеше и оформяше! Специалните ми благодарности са за Ева Тонева и нейната рецепта "Тутманик с кашкавал". Справих се още от първия опит и затова горещо я препоръчвам на всички, които все още правят първите си стъпки в работата с тесто с мая.


    Няма да повтарям необходимите продукти за тестото и самият процес на замесване. Те са обяснение изключително ясно в линка към рецептата по-горе. Моят принос към тази рецепта е плънката. Реших да експериментирам с нещо по-различно.
    Продукти:
    • 300 - 400 грама пилешка кайма;
    • 4-5 много ситно нарязани средно големи гъби;
    • 100 гр. настърган кашкавал;
    • мазнина;
    • сол;
    • чубрица.
    Задушете гъбите в мазнина по избор - масло или олио до пълна готовност. Добавете каймата и ги оставете да се задушават. Трябва да се изпари цялата течност и сместа да остане суха, но без да се препържи. Не знам дали в магазините предлагат пилешка кайма - моята е домашно направена, но предполагам, че би могло да опитате и със свинска или пък да използвате много ситно нарязано бяло пилешко месо. Овкусете плънката по избор. Изчакайте да изстине и добавете кашкавала. Готови сте да преминете към навиването на рулата за тутманика.
    Аз лично направих рулата с различна плънка - с кайма и гъби, отделно със сирене и отделно с кашкавал. За всеки по нещо. Затова и количеството посочено по-горе е възможно да не ви стигне за целия тутманик.

    Да се консумира топло и в присъствието на любими хора!

    Бележки: След като публикувах тази рецепта ми хрумна, че може да добавя някои "открития", които направих по пътя към усвояването на изкуството за работа с тесто.  За повечето хора едва ли ще е "откриване на топлата вода", но на мен определено ми улесниха живота :)
    - ако към маята първо добавите захарта и разбъркате тя ще я разтопи и после няма да става на бучици при добавянето на водата; 
    - и яйцата и киселото мляко трябва да са със стайна температура. Ако са по-студени просто оставете на тестото по-дълго време за втасване от посоченото;
    - по-лесно ще режете тестото на парченца ако набрашнявате острието на ножа.

    понеделник, 14 февруари 2011 г.

    Заешка яхния с бекон

    Не мога да изброя пътите, в които съм се опитвала да приготвя нещо от заешко месо, но знам, че успешните ми ястия се броят на пръстите на ръцете и по-точно на едната ми ръка, всъщност на два пръста ... Може би ключът е в това да се готви по специален повод. Всеизвестно е, че любовта на мъжа минава през стомаха - независимо, от коя част на женското тяло или душа е започнала, затова и реших точно на днешния ден да предложа „истинска храна”, а не женски десерти под формата на сърца, гълъбчета и други подобни. Аз лично съм им голям фен, но все пак е важно и човекът до нас да се чувства щастлив от това, което вижда на трапезата. Но стига отклонения да започнем с рецептата. 
    Необходимите продукти са:
     0,500 гр. обезкостено заешко месо ;
    100 – 150 гр. Бекон;
    1 средна глава лук;
    3-4 домата;
    Олио;             
    Червен пипер;
    Сол;
    Дафинов лист;
    Соев сос;
    Чубрица.

    Тайната на успехът се крие в търпението. Задушете мнооого търпеливо нарязаното на дребни парченца заешко месо в мазнината поне са за час – час и половина. Периодично добавяйте малки количества топла вода, така че месото да не се запържва в олиото, а да се задушава. След като заешкото омекне изчакайте водата да изври и да остане основно мазнина и добавете нарязания на малки кубчета бекон. Запържете го леко. Добавете нарязаният на ситно лук, изчакайте да омекне и добавете червения пипер и запържете за минута. Към задушеното месо се добавя рендосаният домат или домат от консерва. По желание можете да сложите и рендосани моркови и нарязани на много ситно или смлени червени чушки. Те придават много приятен аромат на яхнията. Идва ред и на подправките – дафинов лист и соев сос. Аз лично не добавих сол, защото беконът беше доста солен, а и соевия сос също осолява ястието. По желание можете да сложите още. Отново проявявате търпение докато доматите се задушават на тих огън с месото и бекона. След като яхнията е готова изключвате котлона и добавяте чубрицата. 

    Пожелавам ви време за вино и любов не само тази вечер! И все пак ... консумирайте умерено :)

    събота, 12 февруари 2011 г.

    VIP бисквитена торта

    Най-вероятно ще прозвучи банално, но обожавам сладките неща. Майка ми обича да казва, че съм живо доказателство за това, че дете може да се храни само с шоколад и все пак да стане човек от него. Тя наистина положи много усилия да ме накара се храня рационално, но това даде резултата едва години по-късно. В детските ми години обаче нямаше чак такова разнообрази на сладкиши в сладкарниците както днес, но и до сега си мечтая за онзи вкус на меденки или на детска закуска... Ех, спомени. Основният проблем обаче беше, че нямаше достатъчно разнообрази и затова се наложи да се науча от малка да си приготвям сама десерти. Любимата ми торта от детството беше шахматната торта. Веднъж се наложи да правя за един ден две торти, след като съвсем сама неусетно изядох първата.
    Но да се върнем на бисквитената торта. Може би най-лесната за приготвяне торта. И много любима на мъжа ми. Независимо какви сладки изкушения правя той хапва един-два пъти максимум. Но бисквитената торта е на почит! Реших все пак да се опитам да разнообразя класическата рецепта и опита се оказа успешен.

      Рецептата е съвсем проста:
    • бисквити - случая използвах целите бисквитени блатове;
    • крем ванилия;
    • парченца шоколад;
    • карамелизиран кокос.
    При приготвянето на тортата между пластовете поръсвате с шоколад върху крема, а най-отгоре поръсвате с карамелизиран кокос. От топлината на крема целият аромат на кокоса се активира, а самият кокос се съчетава прекрасно с ваниловия крем.
    Трудно спасих парченце, за да го снимам :)

    петък, 11 февруари 2011 г.

    Добре съм си дошла :)

    Най-накрая се престраших! След месеци мъдруване плахо, плахо пристъпвам из дебрите на блого-правенето. Притесняват ме толкова много неща - правописа и пунктуацията, които ще бъркам постоянно (извинявам се на учителката си по български език, която наистина даде всичко от себе си); факта, че не дори не мога да открия, къде да напиша кратко представяне на идеята на блога; това, че нямам никакъв шанс да се конкурирам с професионалните фууд-блогъри ... и т.н. и т.н. 

    За мен лично приготвянето на храна и най-вече десерти е голямо приключение, което най-често завършва с куп чинии, а понякога и с опит да открия, какво съм успяла да сготвя. Ще споделям и провалите и успехите си. Понякога съвети - какво да не се прави при приготвянето на ястие са също толкова важни, колкото и списъка с необходимите продукти.

    В заключение:
    Знайно е, че всяко начало е трудно :) Надявам се моето кулинарно прохождане поне да е забавно, а защо не и полезно. Най-важното е да се прави от сърце и с усмивка. 

    Добре дошли и да ви е сладко!